/Поглед.инфо/ Отношенията между САЩ и Китай се изострят. Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа закон на 14 юли, с който налага санкции на китайски служители и компании в отговор на "намесата" на КНР в автономията на Хонконг. Под „намеса“ Белият дом и Конгресът на САЩ разбират установяването от органите на реда на КНР на собствена територия - влизането в сила на закона на КНР за националната сигурност в Специалния административен регион Хонконг, за да се прекратят масовите безредици там, подкрепени от Вашингтон.

Тръмп също подписа указ за прекратяване на статута на преференциална търговия за Хонконг. "Хонконг вече ще се третира по същия начин като континентален Китай ... Без специални привилегии, без специален икономически режим и без износ на чувствителни технологии", заяви американският президент.

В отговор на демарша в Белия дом китайското външно министерство обяви ответни санкции срещу американски политици и служители. В същото време китайското външно министерство призова американската страна "да се въздържат от извършване на този акт и да спре да се намесва по някакъв начин във вътрешните работи на Китай ... Китай твърдо ще отговори, ако САЩ продължат напред".

В допълнение към премахването на преференциалния търговски статут в Хонконг, през май сенатът на САЩ прие законодателство, което може да забрани на много китайски компании да участват в борсите в САЩ. И наскоро обкръжението на Тръмп започна да обмисля предложение за удар по финансовата система на Хонконг, като забранява на Хонконг да купува американски долари. Експертите го нарекоха "ядрен вариант", който ще обърне световните финансови пазари с главата надолу.

Предвид тясната връзка между американската и китайската икономика, както и плътната интеграция на КНР в световното разделение на труда, санкционните мерки на Вашингтон ще имат отрицателни последици не само за КНР, но и за САЩ. Въпросът е за какви щети е подготвена Америка.

КНР не проявява малка загриженост относно санкциите, подчертавайки, че просперитетът на Хонконг до голяма степен зависи от специалната му връзка с континенталната китайска икономика, а не от чуждестранния капитал. Франсис Луи, професор от Хонконгския университет за наука и технологии, казва, че "САЩ загубиха позицията си на най-важния експортен пазар за Хонконг преди три-четири десетилетия." Според администрацията на Хонконг през 2019 г. продуктите на местно производство, изнасяни в Съединените щати, представляват по-малко от 0,1% от общата експортна стойност на Хонконг.

Повечето инвестиции в Хонконг се правят от компании от континентален Китай, а не от Запад. Пол Чан Мо, финансов директор (аналог на министъра на финансите) на специалния административен регион Хонконг, цитира примера на Хонконгската фондова борса, където повече от половината от 2000 регистрирани компании са от континентален Китай. На тях се падат близо 80% от ежедневните транзакции на борсата.

Освен това законът, приет от Сената на САЩ през май, който може да забрани на много китайски компании да участват в борсите в САЩ, отваря нови възможности за борсата в Хонконг.

По този начин, за първи път в своята 50-годишна история, през май тя ще позволи на компании с първични листинги в чужбина, както и с акции с двоен клас, да бъдат включени в базовия индекс Hang Seng (HSI). Това решение е взето заради китайските континентални компании, изключването на които от котировки на борсите в САЩ им дава възможност да дойдат в Хонконг. 31 китайски компании, регистрирани в Съединените щати, са готови да се възползват от тази ситуация, която може да събере до 557 милиарда долара на борсата в Хонконг. Сред тях са такива гиганти като “Алибаба”, производителят на телефони “Сяоми”, компанията за доставка на храни “Мейтан”, технологичният гигант “Байду”.

Малко вероятно е заплахата на САЩ да подкопае привързването на хонконгския долар към щатския долар чрез ограничаване на способността на хонконгските банки да купуват американска валута. Днес икономическата стабилност на Хонконг се основава на финансова система, основана на взаимосвързани обменни курсове на хонконгския долар и щатския долар. Хонконгският долар е привързан към щатския долар от 1983 г. и се търгува в тясната ивица между 7.75 и 7.85 хонконгски за щатски долар.

Въздействието на финансовите санкции върху избрани финансови и стопански субекти в Хонконг няма да им причини значителни щети. Ако целта на санкциите стане Хонконг като цяло, като един от най-важните финансови центрове в света, това може да доведе до пагубни последици за световния финансов пазар и най-вече за американския пазар.

Администрацията на Хонконг вече обяви, че има план за противодействие на този случай. Експертите смятат, че Хонконг е в състояние да защити своята валута, дори ако Вашингтон блокира достъпа на хонконгските банки до щатския долар. В континентален Китай има валутни резерви в размер на 440 милиарда долара, което е два пъти повече от цялата парична база на Хонконг. В допълнение, Паричната администрация (фактически Централна банка) на специалния административен район Хонконг за попълване на доларовите резерви на хонконгските банки може да се обърне към Централната банка на КНР, която разполага с най-големите валутни резерви в света - около 3 трилиона долара.

За САЩ всеобхватните финансови санкции срещу Хонконг биха подкопали доверието във финансовите активи, деноминирани в щатски долари по целия свят. Такава цена на санкциите срещу Китай ги лишава от смисъл.

В резултат на това мерките за унищожаване на обвързания валутен курс на хонконгския долар към щатския долар, както съобщи на 3 юли “Уолстрийт Джърнъл”, бяха изключени от Белия дом от разглежданите санкции.

Търсенето на хонконгския долар според американските експерти е нараснало тази година и продължава да расте, което отразява недоверието на пазарните субекти към прилагането от Вашингтон на най-строги санкции.

Могат да се направят три заключения относно перспективите на политиката на САЩ по въпроса с Хонконг.

Първо. Отказът на Вашингтон да използва крайни санкции показва много ограничения арсенал от средства за натиск на САЩ върху КНР. Санкциите, които Вашингтон може да си позволи, няма да причинят сериозни щети нито на Хонконг, нито на КНР.

Второ. По отношение на политиката на администрацията на Тръмп да „сдържа“ Китай, в Съединените щати се създаде двупартиен консенсус. Следователно, неизбежното идване на демократите на власт през ноември най-вероятно няма да смекчи позицията на Вашингтон за Хонконг и няма да доведе до подобряване на отношенията между САЩ и КНР.

И трето. В Пекин има общо мнение, че Китай трябва да избягва да провокира САЩ в конфронтация, да не се страхува да „понася неизбежните рискове и разходи“ в защитата на националните интереси и „да се подготви за дългосрочно китайско-американско съперничество“, докато натрупа сила.

Превод: В. Сергеев