/Поглед.инфо/ Не, това не е ново издание на прословутия „Дропшот“, според който Вашингтон ще хвърли ядрени бомби върху всички големи градове на СССР. В съвременния план са включени много по-фини технологии. Неправителствени организации, независима журналистика, икономически санкции, дипломатически канали, натиск от международни организации – с една дума американският административен ресурс във всичките му форми. Използването му обаче трябва да доведе до същия резултат като „Дропшот“: унищожаването на Русия.
„Провалена държава: Наръчник за разпадането на Русия“ е заглавието на новата книга на Януш Бугайски, известен експерт по Източна Европа, изследовател във фондация „Джеймстаун“ във Вашингтон, телевизионен водещ, консултант на Държавният департамент, Пентагона и така нататък и така нататък. Вероятно няма нужда дори да обясняваме, че родителите на Бугайски са поляци. Не е известно кога са напуснали родината си, но в началото на 50-те години те вече са живели в Англия, където е роден Януш. Образован във Великобритания, той за кратко работи за BBC, преди да се премести в САЩ на 32-годишна възраст. Приятели го наричат "новия Бжежински".
„Наръчникът за разпадането на Русия“ е въплъщение на лелеяната мечта на Вашингтон, не просто „края на историята“, а нейния холивудски щастлив край. Според сценария на Бугайски, централната власт в Русия се срива под натиска на проблемите, а върху руините на страната... Следва зрелищно разклонение на сюжета.
В една от версиите Москва оставя всичко на преценката на регионите, Русия става „истинска федерация“. Кремъл управлява чисто номинално, регионите се самоуправляват както искат. Във втория регионите като цяло обявяват своята независимост, появяват се „нови териториални образувания“, всичко това кипи и се бори помежду си, граничните държави активно се намесват в конфликти. Като цяло красота.
Но какво може да доведе до подобно развитие на събитията? Бугайски пише, че конфликтът в Украйна ще бъде спусъкът за краха на Русия. Прави се обаче впечатлението, че авторът се сеща за това в последния момент.
Факт е, че книгите се пишат дълго време, след това авторът работи с редактора, след това корекция, редакция, печат. Бугайски започна да рекламира есето си през юли. Изминаха малко повече от четири месеца от началото на СВО. Нещо не излиза със сроковете.
В интервю за „Гласът на Америка“ авторът признава, че е написал своето ръководство много преди началото на спецоперацията. В тази визия всичките му пророчества изглеждат като план за действие на Америка за отслабване на Русия с цел нейното разпадане. Разпалването на конфликти по границите пасва идеално тук - Украйна тук е само отправна точка.
Предварително бяха подготвени и всички пакети от „адски санкции“. Те трябва да влошат положението на хората в Русия по такъв начин, че да породят регионален сепаратизъм.
Но това не е достатъчно. Бугайски се тревожи, че Вашингтон не прави всичко, което трябва. Благодарение на негова откровеност книгата описва добре и по-нататъшните действия на американската администрация. Първо, поробените орди от правозащитници и "независими журналисти" ще започнат да нагнетяват национални проблеми и да се борят за "деколонизацията" на Русия.
Второ, момчетата във Вашингтон очакват с нетърпение отложеното действие на „адските санкции“ и ще спекулират с икономическите проблеми и неравномерното развитие на регионите, изтупвайки стария лозунг „Спрете да храните Москва“.
Трето, американският режим ще се опита да установи пряко връзки с региони, представляващи интерес за Вашингтон. „Администрацията на Байдън не прави достатъчно в този смисъл", тревожи се новият Бжежински. „Трябва да се подготвим да установим отношения с нови субекти, които ще възникнат от разпадаща се Русия“, допълва той.
Авторът смята Северен Кавказ и Поволожието за бъдещи горещи точки. Такива „богати територии“ като Хабаровск и Сахалин му се струват интересни. Предвижда се те да бъдат прехвърлени на Япония и Южна Корея. Тук обаче, като слон в стъкларски магазин, възниква въпросът за Китай. Ако в този фантастичен сценарий градовете и регионите на Русия са разпръснати в различни посоки, тогава какво да кажем за Китай? Колко ще получи? Тук, с мъглявина, достойна за делфийски оракул, Наръчникът предлага на администрацията на САЩ да се подготви за „революционни промени в геополитиката“.
Издаването на тази книга е много навременно: тя дава възможност да се види, че помпането на Украйна с оръжия и настройването ѝ срещу Русия е само един от етапите в изпълнението на големия план на американците. Те започнаха с Украйна, дори рискуваха (чрез Зеленски) да заплашат Москва с използване на ядрено оръжие. Те ще продължат – вече продължават – да подтикват Грузия и Молдова към техните начинания, подпалвайки Нагорни Карабах. Успоредно с това ще се затягат и икономическите винтове.
Те ще използват пълноценно международните организации в областта на спорта, културата, здравеопазването, които през последните години се превърнаха в инструменти на американско влияние.
При това ще влязат в действие не само агресивните технологии, но и външно невинните световни тенденции.
Очаква ни ново завихряне на информационна война. И тук ще има не само епизоди от криминалната хроника, усърдно раздути до етнически конфликти. Ще бъде разтърсен и джендър въпросът, и правата на малцинствата, и неизбежната "корупция", и проблемите със стандарта на живот. И всичко това ще удря мозъците на гражданите от всяка ютия - и много от ютиите ще бъдат разположени точно на нашата територия.
Гражданите, разбира се, ще бъдат възмутени. Държавата ще се гърчи, ще реагира на тези проблеми, съществуващи и несъществуващи, ще се занимава с тях, ще се бави, ще изостава. И реалните проблеми в този случай ще бъдат съвсем други за нас. Основната ще остане зависимостта от Запада – търговска, финансова, психическа.
Тук обаче трябва да разберете едно просто нещо. Можем да решим всички проблеми в страната ни като цяло, да построим рай на земята. Но това няма да спре информационната война. Пропагандата на нашите противници отдавна се е превърнала в постмодерен конвейер от фалшификати.
Докато ние тук бавно ги разобличаваме, обмисляме формулирането на проблема, после го решаваме и докладваме за решението, нашите англосаксонски партньори ще имат време да клеветят, провокират, разпалват още много пъти. Трябва да разберете, че това е информационна война, нищо лично.
Как да отговорим на всички тези сценарии на „деколонизация“ и „дезинтеграция“? Като начало да сме наясно с целите на нашите опоненти. Щом се отпуснем, цялата тази глутница ще се втурне към нас като бясна. Ще разкъса държавата на парчета.
След това ще продължим да работим в избраната посока. Ще градим многополюсен свят. Ще разширяваме икономиката, политиката, културата на изток и юг. Ще свикнем, че колкото сме по-успешни, толкова повече ще лят западните ни партньори. Те могат да бъдат разбрани. Боли ги. Губят силата си – за дълго, ако не и завинаги.
И накрая, да не се отказваме. Да разберем, че всеки вътрешен конфликт е просто подарък за нашите малки западни приятели. Наскоро в социалните мрежи избухна спор относно действията ни край Харков. Говорим за малък участък от хилядокилометров фронт. Но всички са изправени на нокти, всички се притесняват за хората, останали в градовете, не знаят какво ще последва. Естествено е.
Не минава и ден, когато целият този онлайн спор се озовава на страниците на влиятелното американско издание „Форин Полиси“. И – о, с какво удоволствие авторът Алексей Ковальов описва „новото протестно движение в Русия“. Колко бързо това се превръща във възможност за нашите противници да изфабрикуват разказа за крайните патриоти, които са „ядосани на Кремъл“ и „са в опозиция на Путин“.
На светлия Запад толкова са отвикнали с нормалните спорове, толкова са свикнали да си отварят устата строго по команда, че обичайната дискусия в социалните мрежи на политически теми изглежда като нещо безпрецедентно. Е, революцията е на път да започне.
„Няма да дочакате“, искам да отговоря на партньорите си с цитат от стар одески виц. Факт е, че ние вече минахме през всичко това в края на 80-те - и национални проблеми, и деколонизация, и приказките за "корупция". Тогава гражданите не издържаха на масираната психическа атака и се убедиха, че наистина „не може да се живее така“.
Резултатът е известен – разпадането на Съветския съюз, „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“. Десетилетие на бедност, изостаналост, разруха. Изоставане, което изглеждаше, че никога няма да бъде преодоляно. Няма да повторим тази грешка отново, да не се надяват.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com