/Поглед.инфо/ Снощи Джо Байдън се смили и разговаря по телефона с украинския си колега. През последните дни Владимир Зеленски предприе какви ли не действия, даже отиде на публично унижение в опит да постигне личен контакт със собственика на Белия дом – преди срещата му с Владимир Путин.

Вярно, съдейки по коментарите на американската страна, разговорът не надхвърля официалните протоколни изрази на подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Очевидно не са настъпили промени по най-важната и болезнена тема за Киев.

Новината, че строителството на газопровода „Северен поток 2“ достигна до финалната права, не можеше да не се забележи от Украйна, която от самото начало на проекта се опитва по всякакъв начин да го забави. Киев безкрайно призоваваше - и продължава да го прави - колективният Запад да налага все по-строги санкции, заявявайки, че газопроводът ще обезсмисли съществуването на украинската газотранспортна система (оттук нататък - UGTS) и ще лиши страната от няколко милиарда долара годишни приходи от транзита на синьо гориво до Европа.

Нека се опитаме да разберем какво тук е истина и какво е политическа манипулация.

Трябва да започнем с факта, че UGTS систематично губи своето значение и ценност след държавния преврат през 2014 г. и всички последващи го събития. Нещо повече, новото правителство осъзнато се насочи към убийството на един от последните източници на гарантирани приходи на валута в бюджета.

Съгласно споразумението, което Газпром и Нафтогаз сключиха в края на декември 2019 г., Русия трябваше да изпомпва до 65 милиарда кубически метра газ миналата година, а от 2021 до 2024 – по 40 милиарда годишно. По това време Украйна шумно празнуваше победата, защото успя да предпише задължителното условие „плати или пренасяй“ в договора. Това означава, че Газпром се задължава да плаща за пълния обем на договорения транзит, дори ако физически се изпомпва по-малко.

Така и стана.

През 2020 г. само 55,8 милиарда кубически метра газ са изпомпвани през територията на Украйна. Това е абсолютен антирекорд за последните 30 години. За сравнение: през 2009 г. 120 милиарда кубически метра синьо гориво преминаха през Украйна към Европейския съюз.

Тоест UGTS, чийто проектен капацитет е 140 милиарда, в момента не работи на две трети от мощностите на тръбопроводите и компресорите. Технически обект с такава сложност и дължина обаче не може просто да бъде включен на „пауза“, той изисква постоянна поддръжка, планирана профилактична поддръжка и вливане на пари.

И тук преминаваме към втората част.

През 2014 г. шефът на Нафтогаз Андрей Коболев изчисли цената на UGTS на 25-35 милиарда долара. Тогава Киев по всякакъв начин насърчи европейските профилни компании да влязат в акцията, изкупувайки пакети от акции. Полските PGNiG, швейцарският AOT Energy, италианският Snam S.p.A. и словашкият Eustream a.s. бяха посочени като заинтересовани страни. Но властите в Киев не биха били себе си, ако не се опитваха и тук да измамят всички.

Европейските играчи по принцип бяха готови да придобият UGTS и по този начин окончателно да се реши въпроса за надеждността на транзита на руския газ, но Киев отказа да продаде контролния пакет акции, ограничавайки офертата до 49 процента. В резултат на това всички оферти се провалиха поради пълната липса на интерес от купувачите.

Времето минаваше и работеше срещу UGTS. През 2018 г. същият този Коболев определи цената на националната газопреносна система вече на 14 милиарда долара. И през 2019 г., когато договорът за продължаването на транзита беше предимство, стойността на Укртрансгаз, - операторът, който се появи в резултат на разделянето на компанията-майка и отговаря само за транзита, - възлезе на само 1,45 милиарда. Тази цифра не е взета от тавана, Киев специално покани британската консултантска компания Ernst & Young за одит и оценка.

Ярка демонстрация на старото правило „продуктът струва точно толкова, което купувачът е готов да плати за него“.

Не бива да се мисли, че Киев не разбира настоящата ситуация и бъдещите перспективи. Буквално в деня на съобщението на Владимир Путин за завършването на полагането на първата нишка на газопровода, украинският президент даде интервю на журналист от Axios, който е част от информационния гигант HBO. В него Владимир Зеленски се оплака, че САЩ са се отказали от санкционния натиск върху Москва, не са инвестирали пари в UGTS и като цяло това е пряка заплаха за сигурността и интересите на Украйна.

Нещо повече, Пан Зеленски, осъзнавайки цялата дълбочина на ямата, където той и неговият предшественик умишлено са натикали Украйна, на практика поиска от НАТО незабавно да приеме Украйна в своята структура. Без значение колко красиви са формулировките за тълкуване на речта на Зеленски, измислени от неговия дипломатически корпус, всъщност това е признание за пълното фиаско във фундаменталната конфронтация с Русия. Говорейки с езика на улицата, западните партньори просто "прецакаха" Украйна.

Владимир Зеленски мълчи за предпоставките, създали сегашната ситуация и още повече - за това какво ще се случи по-нататък. Мълчанието на украинския президент е разбираемо: той иска да бъде преизбран за втори мандат и да се подписва под собственото си безсилие и предателството на националните интереси изобщо не му е нужно.

Ние обаче можем да говорим открито.

Отношенията между Москва и Киев се влошиха критично след събитията от последния Майдан, който беше вдъхновен и финансиран от САЩ. В последвалия хаос, по изчисления на американските медии, демократите които бяха на власт, са „изпрали“ поне 6 милиарда долара през Украйна.

В същото време там се появява синът на бъдещия президент на демократите Хънтър Байдън, на чиито грижи се поверява газовата компания Burisma. Заедно с Байдън-младши в Украйна се стовари впечатляващ десант от всякакви съветници, които проникват практически на всички нива на украинското правителство и другите сфери на държавната власт. Особено внимание американските специалисти обръщат на енергийния сектор и на транзита на газ за Европа.

За да не бъдем голословни, припомняме, че на тържествата при встъпването в длъжност на Владимир Зеленски, САЩ бяха представени от тогавашния енергиен министър Рик Пери.

Днес САЩ имат нов президент-демократ и сценарият, написан за Украйна преди седем години, продължава да се реализира точно пред очите ни. Просто трябва да имате добра памет и да съпоставите фактите.

Американците все още се интересуват от украинската газотранспортна система. По простата причина, че когато „Северен поток 2“ заработи напълно, украинският транзит няма да загуби своята актуалност и значимост.

Според официалното холандско комюнике, производството на природен газ в басейна на Грьонинген ще бъде напълно спряно още през следващото лято, тоест в Европа с един замах ще се появи потребността от 25 милиарда кубически метра газ, който сега се осигурява от доставките от северната част на Холандия. Физически такъв огромен обем може да бъде заменен само при едно условие - поддържане и увеличаване на доставките на газ от Русия, включително е чрез украинския транзит.

Киев, насърчаван и подкрепян по този въпрос от Вашингтон, не позволи на нито един от европейските оператори да получи достъп до неговия тръбопровод, а също така убедително доказа пълната си недоговороспособност по всички въпроси, които засягат Русия.

Зад прозорците тече началото на юни 2021 г., обикновено лято без необичайно екстремни температури. В същото време цената на природния газ в европейските центрове е стабилна на около триста долара за хиляда кубически метра. Това не е рекорд, но си е твърде много прилична цена. Никой няма да се ангажира да прогнозира каква ще бъде цената на природния газ около 15 октомври, когато започва отоплителният сезон в Европа, но експертите не се съмняват, че тя ще бъде доста добра в годината на глобалното икономическо възстановяване след пандемията.

Сега нека просто изградим веригата от събития.

Превратът в Киев, министърът на енергетиката при встъпването в длъжност на украинския президент, американските съветници на всички нива, недопускането на навлизане на европейски играчи при украинския транзит, постепенното обезценяване на UGTS, Джо Байдън, отказващ да наложи нови санкции срещу Северен поток 2 и Русия, която бързо го завършва, макар че преди това проектът беше почти погребан.

На 16 юни в Женева ще се състои среща на руския и американския президенти. Няма съмнение, че ще засегне темата за Украйна и доставките на газ за Европа. Нека приемем, че нерешителността на санкциите на Байдън е много вероятно покана за диалог.

Ако САЩ изключат Украйна от транзитната схема и контролират пряко доставките, тогава по този начин Вашингтон не само ще може да влияе пряко на политиката на Европейския съюз, но и ще печели много добри пари.

Това, разбира се, е само предположение, но такава схема е от полза за абсолютно всички. Русия, пред която се премахват пречките за агресивно навлизане на европейския пазар.

Европейският съюз, който на фона на затварянето на Гронинген и отказа от традиционните източници на енергия, критично бързо трябва да осигури гориво за своите заводи и котелни помещения. И САЩ, въпреки че не успяха да торпидират проекта като цяло, но благодарение на дипломатическия балансиращ акт, американците може да получат добри финансови и геополитически дивиденти.

При прилагането на тази стратегия Украйна ще бъде единствената губеща страна. Това обаче беше нейният съзнателен исторически избор.

Превод: ЕС