/Поглед.инфо/ Законопроектът за въвеждане на санкции срещу Турция за закупуване на руските системи С-400 се превърна в нова причина за влошаване на отношенията между Вашингтон и Анкара. Преди това Турция предупреди, че в случай на подобни действия ще бъде готова да затвори военните си бази за американците. И това може да бъде сериозен удар върху позицията на САЩ в Близкия изток.

В Съединените щати беше предложено да се наложат санкции срещу Турция за закупуването на руските зенитно-ракетни системи С-400 “Триумф”. Авторите на документа "Закон за противодействие на износа на руско оръжие" са републиканските конгресмени Адам Кинцингер и Майкъл Маккол, както и демократът Абигейл Спанбергер. Законопроектът предлага доставката на С-400 да се счита за значителна сделка, което изисква въвеждането на санкции. Пълният текст на законопроекта все още не е публикуван.

"Преди година Турция пренебрегна предупрежденията на членовете на Алианса за тази сделка с Русия и прие руските системи С-400", се казва в изявление на Кинцингер .

От своя страна Маккол твърди, че системите С-400 представляват заплаха за САЩ и НАТО. „Администрацията трябва да наложи изискваните от закона санкции в отговор на придобиването от Турция на С-400, ако Анкара не предприеме стъпките, посочени в този законопроект, за да премахне щетите, причинени от тази покупка. Искрено се надявам, че Турция ще предпочете САЩ и нашите съюзници от НАТО пред Русия “, каза конгресменът.

Предлага се ограниченията да бъдат въведени въз основа на Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA). Този документ позволява на Вашингтон да замрази активите и да наложи други мерки срещу държави за големи сделки с оръжие с Москва. Трябва да се отбележи, че именно според закона на CAATSA САЩ принудиха швейцарската компания “Олсийс” да спре строителството на "Северен поток 2" и сега те планират да наложат санкции срещу европейските партньори на "Газпром" за изграждането и бъдещата експлоатация на газопровода.

Русия подписа сензационен договор с Турция през 2017 година. За член на НАТО това беше първата по рода си сделка. Общо Турция щеше да закупи четири дивизиона на системите за противовъздушна отбрана С-400 за 2,5 милиарда долара, половината от които ще бъдат покрити от руски заем. Миналата година доставките бяха завършени предсрочно. Комплексите трябваше да поемат дежурство тази пролет, но поради коронавирусната пандемия датите бяха отложени. През ноември 2019 г. Турция успя да изпита радарните станции на С-400, използвайки американските изтребители F-16, които предизвикаха загриженост в Пентагона.

Появата в Анкара на С-400 предизвика негативна реакция в САЩ и в Алианса като цяло. Вашингтон изключи Турция от американската програма за производство на изтребители F-35. В САЩ се страхуват от течове чрез данните на С-400 за възможностите на американските изтребители от пето поколение. Пентагонът също отказа да продаде системи ПВО “Пейтриът” на Анкара.

Преди това САЩ многократно са заплашвали да наложат различни едностранни санкции за С-400. В допълнение, Вашингтон предложи на Анкара САЩ да купят тези системи. По-късно беше предложено съответно изменение към законопроекта за бюджета на САЩ за отбрана за 2021 г., но Турция отказа да продаде.

В случай, че Вашингтон наложи санкции, Анкара може да затвори авиобазата в източната част на страната “Инджирлик” и станцията за ранно предупреждение “Куреджик”, която е част от структурата за противоракетна отбрана на НАТО, за американски войски. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган говори по този въпрос.

В експертната общност са съгласни, че санкциите ще бъдат приети, но колко тежки ще станат, ще зависи от много фактори. Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по външни работи, експерт в дискусионния клуб “Валдай”, не изключва възможността, ако законът бъде приет, изпълнителната власт на САЩ ще разполага с набор от най-подходящите инструменти за натиск върху Анкара. „Това може да са индивидуални санкции срещу онези турски служители, които според американските депутати може да са отговорни за сделката със С-400. Тези санкции могат да повлияят на участието на Турция в многостранните военни програми на НАТО, което ще доведе до финансови последици за Анкара”, заяви Кортунов.

Доцентът от катедрата по политически науки и социология на РЕУ “Плеханов”, Александър Перенджиев, член на експертния съвет на руските офицери, е съгласен, че най-вероятният вариант е да се въведат лични санкции срещу служители от обкръжението на Ердоган. „Това ще бъдат възпитателни санкции. САЩ не искат сериозно да навредят на отношенията с Турция. Няма смисъл да очакваме сериозни санкции срещу турската индустрия. САЩ тясно си сътрудничат с Турция в рамките на НАТО и в Черноморието “, заяви Перенджиев.

В отговор Турция е в състояние да направи демарш с антиамерикански обертонове. „Отношенията между Турция и САЩ ще продължат да се разлагат. Турция все повече се заявява за силен геополитически играч и затова влиза в спорове със САЩ, Египет, Франция и Гърция. Причина за спор между Анкара и Вашингтон станаха, например, кюрдите в Сирия. Турция продължава да задълбочава конфликта със САЩ именно защото Вашингтон очаква всички страни-членки на НАТО да действат, следвайки американската външна политика ", каза експертът.

Но в същото време САЩ няма да стигнат твърде далеч, тъй като Турция е южният фланг на НАТО и втората по големина армия в Алианса след американската. „Никой не би искал НАТО да стане заложник на едно, от гледна точка на американците, погрешно решение на президента Ердоган“, убеден е Кортунов.

Присъствието в базите “Инджирлик” и “Куреджик” е важно за САЩ по отношение на логистиката и военните прогнози, тъй като страната остава в Близкия изток. Следователно, затварянето на тези бази за американците няма да се случи. „Но Турция е много особен съюзник. Когато САЩ започнаха военна операция в Ирак, турците отказаха да им отворят небето. Използването на базата на “Инджирлик” в пълен обем беше изключително трудно. Като цяло няма увереност в Америка в Турция и в близко бъдеще няма да се появи. Това ще усложни отношенията при всеки изход от предстоящите президентски избори в САЩ “, прогнозира политологът.

Перенджиев добавя, че отговорът на Ердоган ще зависи от тежестта на санкциите. „Засега Ердоган само заплашва и блъфира, но е възможно в бъдеще тази заплаха да бъде изпълнена. Но не веднага след налагането на санкции. Може да започне с ограничения за движението на американските войски в района на базите, възможни са прекъсвания в доставката на електричество и вода за тези съоръжения. Но с напредването на ескалацията Ердоган може да приложи заплахите “, не изключва експертът.

Впрочем, самото обсъждане на въпроса за налагането на санкции срещу една от страните-членки на НАТО показва дълбоки различия в съюза. Турция все повече се държи в НАТО като “ужасното дете”, предизвикателно, но "няма да си го получи". „В известен смисъл това говори за порочния характер на самото НАТО. Неслучайно Брюксел се опитва да не обсъжда въпроси, свързани с Турция, и да ги пренесе на нивото на двустранните отношения между САЩ и Турция. По традиция турските генерали и офицери, които са в тясна връзка с американската военна система, традиционно работят за НАТО. Но след опита за преврат през 2016 г. част от турските военни, свързани със САЩ, бяха прочистени, някои дори бяха затворени. Турското военно лоби, което се застъпва за тесни връзки със САЩ и Запада, е много слабо. Дойдоха хора, за които НАТО и САЩ не са символ на турското военно бъдеще “, обобщи Кортунов.

Превод: В. Сергеев