/Поглед.инфо/ В САЩ се намериха компании, които са готови да сключат международна сделка с ОПЕК вместо Русия и да намалят производството на шистов петрол в името на повишаването на цените на черното гориво. След преговори с ОПЕК, американският представител бе поканен на следващата среща на клуба на петролната индустрия. Възможен ли е съюз на САЩ и ОПЕК?

Оттеглянето на Русия от сделката с ОПЕК и рекордния спад на цените на петрола поради тогавашната ценова война, развихрена от Саудитска Арабия, накара американските производители на шистов петрол да страдат. Страданието беше толкова непоносимо, че тексаските компании се обърнаха към регулатора да намали производството, за да повишат цените на черното злато. Местният регулатор, Тексаската железопътна комисия, се съобрази с исканията.

Говорителят на тексаската индустрия Райън Ситън разговаря с генералния секретар на ОПЕК Мохамед Баркиндо. Те обсъдиха по телефона глобалното търсене и предлагане на петрол. Страните се съгласиха, че в името на глобалната икономическа стабилност „трябва да бъде сключена международна сделка за възстановяване от COVID-19“, пише в туитира Ситън. Освен това генералният секретар на картела го покани на срещата на ОПЕК във Виена, която е предвидена за 6 юни 2020 г. Източник в ОПЕК заяви, че разговорът е бил много успешен и ползотворен и страните са се съгласили да продължат консултациите. По-подробна информация обаче няма.

Тексас разполага с най-големия Пермски шистов басейн, който е основно находище за нефт и газ в САЩ. Започва да добива нефт още през 70-те години на миналия век и оттогава в продължение на половин век производството му никога не е намалявало. Покоси ги обаче коронавирусът и разпадането на сделката ОПЕК+.

Да не би Русия с излизането си от ОПЕК+ да тласна САЩ да седнат на масата за преговори със Саудитска Арабия. САЩ, веднага след като станаха важен играч на петролния пазар, не влязоха в никакво взаимодействие с ОПЕК. Освен това САЩ многократно обвиняват ОПЕК за неконкурентно поведение. Всъщност, докато Русия и саудитците съкращаваха производството си на петрол за да му вдигнат цената, американските шистови компании стимулираха производството и износа на нефт.

Щом като на Русия ѝ омръзна да се отказва от своя дял от световния пазар, а Саудитска Арабия добави масло в огъня със своите отстъпки и колосалното увеличение на производството, американските шистовици се хванаха за главата. С петрол при 25 долара за барел те не могат да оцелеят, тъй като разходите за производство шистов петрол са 40-50 долара за барел.

„САЩ са първите, които излизат на петролния пазар. Защото дори при 50 долара за барел, производството на шистов петрол там не расте. И в настоящата ситуация вероятно нито един шистов проект в САЩ не е печеливш. Следователно, ако не се направи нищо, предлагането и търсенето на световния пазар на черното злато ще се балансира чрез изоставянето от американците на шистовите проекти”, смята Игор Юшков, водещ експерт от Националния фонд за енергийна сигурност.

Експертите на компания Wood Mackenzie смятат, че ако цените на петрола останат на 17-годишните ниски нива, тоест на 25 долара за барел, тогава поне 10% от световното производство на петрол ще стане нерентабилно. С други думи, приходите от 10 милиона барела на ден от глобалните доставки на петрол няма да покрият разходите за производство и плащания към правителствата. Тогава петролните компании в борбата за оцеляване ще бъдат принудени да съкратят производството или да спрат проектите. „Способността на индустрията да поддържа производство с високи разходи ще бъде сериозно изпитана“, според Wood Mackenzie.

Именно шистовите проекти на САЩ и катранните пясъци на Канада, които изискват цени от 40-50 долара за барел - са първите на опашката за отпадане на световния пазар. Разбира се, в света има и други проекти, които са рентабилни само при по-високи цени на петрола. Някои обаче, като Венецуела, вече са напуснали пазара по други причини (поради американските санкции), докато други, като проектите за производство на дълбоководни въглеводороди, вероятно ще продължат производството. „Те вече са направили големи инвестиции, така че ще продължат да копаят, за да получат поне малко пари. А шистовиците имат предимно операционни (а не инвестиционни), така че е по-лесно да спрат производството, докато петролът е евтин, за да компенсират загубите”, посочи индустриален експерт.

Производството в Саудитска Арабия и Русия е едно от най-евтините в света - около 10 долара за барел или по-малко, показва анализ на Wood Mackenzie, цитиран от “Файненшъл Таймс”.

От една страна, евтиният петрол даде голямо предимство на американската икономика, а именно - евтин бензин, който в САЩ пряко корелира със световните цени на петрола (за разлика от много други петролни страни). Миналата седмица обаче американското ръководство разбра, че евтиният петрол дава не само предимства, но и проблеми. Първо, американската петролна и газова промишленост страдат, което се очаква драстично да намали производството на шистов петрол, много компании ще фалират, безработицата ще се увеличи и с банкрут ще се сблъскат и по-големи играчи. Производството на шистов петрол представлява повече от 60% от общото производство в САЩ.

Второ, съществува заплаха от повишаване на цените на бензина на вътрешния пазар в САЩ, което ще доведе до по-високи цени на електроенергията и това ще удари американското вътрешно производство.

„Производството на шистов петрол субсидира производството на шистов газ. Благодарение на това САЩ успяха да свалят цените на бензина и цените на електроенергията. Ниските цени на електроенергията са конкурентното предимство, с което Доналд Тръмп примамва производството обратно в САЩ “, казва Игор Юшков. Въпреки това, скоро това предимство ще потъне в забрава.

На този фон в САЩ започнаха да се обсъждат различни начини за спасяване на ситуацията. Някои предложиха да се наложат санкции срещу петрола от Русия и Саудитска Арабия, за да се намали предлагането на пазара за сметка на тези играчи. И в Тексас петролната индустрия реши да не върви към война, а към мир и всъщност е готова да заеме мястото на Русия в ОПЕК.

Шансовете на САЩ и ОПЕК да се съгласят да намалят производството дори формално са много малки. Защото в САЩ има много строго антитръстово и антикартелно законодателство. „Всеки опит за хармонизиране на цените на петрола в Съединените щати е изрично забранен от закона. Струва ми се, че дори да се въведе военно положение, координирането на обема на производството на петрол в САЩ все още ще бъде невъзможно ", казва Игор Юшков.

Втората пречка, каза той, е политическа. Администрацията на Доналд Тръмп едва ли би решила споразумение с ОПЕК за намаляване на производството, дори ако имаше такава формална, легална възможност. Защото това автоматично означава по-високи цени на петрола и по-високи цени на бензина вътре в САЩ. „За Тръмп това е ако не политическо самоубийство, то очевидно изключително негативна история в предизборната година, която политическите противници на Тръмп със сигурност биха използвали. Сега, напротив, се опитва да представи тази история с горивото като свое постижение. Всеки американец вижда цената на бензиностанция и се радва ”, казва Юшков.

Тръмп е в двойнствена ситуация. Ако повиши цените на петрола, тогава обикновените американци ще бъдат недоволни заради покачването на цената на бензина. Но ако позволи рязък срив в производството на шистов нефт и газ, тогава поради нарастващите цени на електроенергията, компаниите производители ще бъдат недоволни.

И накрая, третата причина, поради която САЩ е малко вероятно да успеят да се споразумеят с ОПЕК за намаляване на производството, се дължи на разпокъсаността и множествеността на самите американски производители на петрол.

С предложение да се намали добива са се обърнали компаниите само от един щат. Има обаче стотици други компании в Луизиана, Пенсилвания, Мексиканския залив и други. Големият въпрос е дали те са готови да намалят производството.

„Веднага възниква въпросът: защо аз, Джон, намалявам производството, а съседът ми Джонсън не . Оказва се, че му отстъпвам място на пазара. Дори ако регулаторът ги попита, компаниите няма да го слушат “, казва Юшков.

В Русия Министерството на енергетиката също не може да регулира производството на петрол. Но петролната индустрия е доста консолидирана, цялото производство попада главно на пет или шест големи компании, така че е по-лесно да се разберете с тях. В САЩ стотици малки частни компании нямат такъв неформален инструмент, който да координира действията на пазара. Остава да се очаква кога самият пазар ще изхвърли шистовиците, към което се стремят Русия и директорът на “Роснефт” Игор Сечин.

Превод: В. Сергеев