/Поглед.инфо/ Вече седмица Западът обсъжда, че „Китай е разтревожен“, „Си Цзинпин изпитва нарастваща тревога“ и „Пекин наблюдава предпазливо“. Какво стана? Оказва се, че Китай е силно разтревожен от посещението на Владимир Путин в Пхенян и подписването на руско-севернокорейското споразумение за военна помощ: това „може да постави КНР в много опасна ситуация“. Говорят ли за това в Пекин? Не, за това се пише и говори на Запад, предимно в САЩ. И не само от водещи медии и анализатори, но и високопоставени американски служители.
Първо, главният американски военен, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ, генерал Чарлз Браун, заявява, че споразумението между КНДР и Русия „може да създаде още повече напрежение, търкания“ между Москва и Пекин, след това зам. Държавният секретар Кърт Кембъл говори за това какво е предизвикало посещението на Путин. Загрижеността на Китай е дали сътрудничеството с руснаците ще накара Пхенян да предприеме провокативни стъпки, които могат да доведат до криза в региона ли?
Тревожат ли се американците за руско-китайските отношения? Не, те просто се опитват да намерят пукнатина, която могат да се опитат да разширят до пълноправен дефект. Щатите не могат да се примирят с факта, че са загубили каквото е останало от влияние върху отношенията между Москва и Пекин. И те се опитват да разиграят корейската карта срещу Путин и Си.
Това е логиката, която изграждат за китайците - Пекин трябва да е недоволен, че Ким сега има такова сериозно споразумение с Русия, защото това намалява зависимостта на Северна Корея от Китай. И може да тласне Пхенян към някакви авантюри в региона, както и да укрепи съюза на Южна Корея и Япония със САЩ. Но Пекин изобщо не се нуждае от това - напротив, той се опитва да се възползва от противоречията между Сеул и Токио със САЩ. Да, и най-лошото е: какво ще стане, ако Ким предостави военна помощ на Русия в Украйна и в отговор САЩ или техните съюзници ударят КНДР? Китай ще трябва да се намеси, тоест да влезе във война със САЩ.
Страхувате ли се вече за китайците? И това не е границата на коварността на Путин - той може дори да тласне Ким към военна дейност: „Още по-тревожното е, че Москва няма голям стимул да възпира своя младши партньор от участие в действия, които дестабилизират Североизточна Азия. Всъщност Путин е напълно способен да приветства провокацията на Северна Корея на Корейския полуостров, която би принудила САЩ да отклонят вниманието си от Европа, където Русия продължава своята безпощадна война срещу Украйна.“
Това е цитат от статия в сайта на сериозния мозъчен тръст “Брукингс”. Неговият автор Патриша Ким дори измисли „октомврийска изненада“ за Байдън от Путин и Ким - да организират провокация на Корейския полуостров в навечерието на американските избори, за да наклонят везните в полза на Тръмп. Така че не само Китай има от какво да се страхува...
Говорейки сериозно, американските манипулации може да се нарекат евтини и примитивни. Просто е смешно да се плаши Китай със сближаване между КНДР и Русия - и не само защото, знаейки колко доверие е изградено между Путин и Си Цзинпин, може с увереност да се предположи, че двамата лидери са обсъдили подробно корейския въпрос дори преди посещение на руския президент в Пхенян.
Най-важното: Китай има абсолютно същото споразумение с КНДР като Москва. Да, сега Ким ще се чувства още по-уверен, но не за да организира провокации или да атакува Южна Корея. През цялата си история КНДР е поставяла собствената си сигурност на първо място, но за да я осигури винаги е разчитала предимно на собствените си сили. След опустошителната Корейска война преди 80 години, цялата политика на КНДР се основава на "разчитане на собствените сили" - както идеологически, така и военни. Руснаците и китайците воюваха с американците на корейска земя, но след изтеглянето на китайските войски през 1958 г. КНДР разчита само на себе си. Да, през 1961 г. тя сключи споразумения за взаимопомощ с два от своите съседи, КНР и СССР, но никога не е била нечий васал или марионетка. В Южна Корея все още има американски войски, американски бази също са разположени в Япония, но Западът обявява независимата КНДР за „заплаха за света“.
И нито Путин, нито Си Цзинпин могат да ѝ наредят – въпреки че 90% от санкционираната търговия на КНДР отива в Китай, само абсолютно пристрастни или напълно невежи „анализатори“ могат да я нарекат китайски васал. КНДР няма да позволи на никого да я командва – нито врагове, нито приятели. Но самата тя не претендира да манипулира другите, така че е просто невъзможно да си представим ситуация, в която Ким да въвлече китайците или руснаците във война. КНДР вече изостави дори пропагандния лозунг за „мирно обединение на Корея“, който на Запад беше представено почти като доказателство за агресивни планове (Все едно непризнаването на суверенитета на Северна Корея от Южна Корея има никакво значение).
Единствената заплаха, свързана с КНДР, е американската. Съединените щати бяха тези, които принудиха Ким да се сдобият с ядрени оръжия - след като видя достатъчно как след разпадането на СССР Щатите се справяха с нежелани сили, Пхенян разчиташе на ядрена ракетна програма. Опитите на САЩ да принудят Северна Корея да се откаже от атомната бомба по начало бяха обречени на провал: беше ясно, че Пхенян ще устои на всякакъв натиск и всякакви санкции. Които по едно време, за съжаление, дори бяха подкрепени от Китай и Русия – въз основа на тогавашната им тактика в играта със Запада.
Е, САК винаги са използвали темата за „корейската бомба“, за да окажат натиск върху Китай - и това беше особено забележимо по време на президентството на Тръмп. Вашингтон поиска от Пекин невъзможното (поради пълната независимост на Ким) и ненужно за самия Китай – да принуди КНДР да се разоръжи. Но всъщност създаде само още един фронт на натиск върху Пекин в корейска посока и в същото време държеше Сеул и Токио нащрек, не позволявайки им дори да мечтаят за отслабване на американския контрол.
Сега Китай играе съвсем други игри със САЩ и отношенията му както с Пхенян, така и с Москва се определят единствено от стратегически съображения на съвместния път – както вече изминатия, така и предстоящия. Нито Путин, нито Си, нито Ким имат желание да възкресяват тройното „бойно братство“ на бойното поле, но американците много грешат, ако смятат, че руснаците, китайците и корейците са забравили както за него, така и за този, срещу когото са воювали.
Превод: В. Сергеев