/Поглед.инфо/ Белият дом смекчи американските санкции срещу Куба - и веднага се натъкна на остри критики към американския политически елит. Защо администрацията на Байдън изведнъж започна да флиртува с кубинското ръководство, каква реакция може да се очаква от кубинците - и защо случващото се е пряко свързано с руската външна политика?
Наскоро администрацията на Джо Байдън отново демонстрира враждебност към Куба. Вашингтон не покани Куба (а с нея Никарагуа и Венецуела) на срещата на високо равнище на страните от Америка, която се проведе в Лос Анджелис. Така даде да разбере, че смята „кубинската диктатура“ за истински пария.
Американски правозащитници, консерватори и други критици на кубинското правителство обаче са категорично недоволни от Байдън, защото с другата си ръка даде икономически бонуси на Хавана. Едновременно с отказа да поканят Куба, САЩ облекчиха режима на санкции срещу Острова на свободата, които улесняват прехвърлянето на пари там и позволяват на редица американски граждани да посещават Куба. Според държавния секретар Антъни Блинкен това е направено „в подкрепа на кубинския народ и в интерес на външната политика на Съединените щати“. Външна политика, която Байдън, припомняме, обеща да изгради, включително около темата за правата на човека.
Не е изненадващо, че премахването на санкциите беше остро критикувано от политическия елит на Америка. „Каквито и да са хуманитарните мотиви не може да има по-лош момент за това решение. Кубинският режим е може би в най-лошото състояние през всичките 63 години от своето съществуване. Икономиката рухна и поклонението на Фидел Кастро умря с него. Въстанието от 11 юли миналата година, когато десетки хиляди хора излязоха на улиците и крещяха за свобода, демонстрира презрението на кубинците към тяхното правителство. Защо Байдън трябваше да намали натиска върху режима точно сега?”, се възмущава “Уолстрийт Джърнъл”. Демократите също са възмутени.
„Това решение изпраща грешен сигнал до грешните хора и в грешното време“, каза влиятелният сенатор-демократ Боб Менендес, който идва от семейство кубински изгнаници, избягали от режима на Кастро. „Онези, които вярват, че увеличеното пътуване до Куба ще доведе до развитие на демокрация там, са в състояние на отрицание на реалността”, допълни той.
Администрацията на Байдън обаче вижда реалността. И тя се опитва да съчетае своите принципи за правата на човека с необходимостта на външната политика. Факт е, че за американската дипломация и национални интереси Куба не е просто някакъв малък остров на няколкостотин километра от Флорида, а ключът към цяла Латинска Америка. Роден регион за САЩ, заден двор, в който през последните години враждебно настроени към Вашингтон играчи започнаха да укрепват позициите си: Москва, Пекин и дори Техеран.
„Например, Китай вече се превърна в основен търговски и икономически партньор за всички страни от Латинска Америка (с изключение на Мексико). Китай, а не Съединените щати, е основният търговски партньор на страните, които традиционно се смятат за американски заден двор”, обяснява Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания на ВШИ. “При настоящите условия САЩ ще се борят още по-активно с руското и китайското влияние в Латинска Америка. Наличието на такъв императив абсолютно не е скрито, например на срещата на високо равнище на Америка, която в момента се провежда в Лос Анджелис. Друго нещо е, че САЩ нямат достатъчно ресурси, за да осигурят маргинализацията както на Русия, така и на Китай, изтласквайки ги от Латинска Америка”, допълва той.
А за изтласкването е необходим положителен образ на САЩ в очите на жителите на латиноамериканските страни. Образът на страна, която помага, а не смазва. И тук американците се връщат към своето повече от половин век ембарго срещу Куба, на която симпатизират милиони леви латиноамериканци. Включително политици, включително дори държавни глави.
„Представете си, че не можете да купувате храна, че хората не могат да купуват основни стоки просто защото компанията, която ги продава, може да бъде санкционирана. Тази изолация по същество е политика на геноцид“, казва мексиканският президент Хосе Мануел Лопес Обрадор.
Дори Барак Обама навремето разбираше, че а) Щатите трябва да си върнат Латинска Америка и б) това не може да стане без „очовечаване“ на американско-кубинските отношения. Затова той, по собствените му думи, "отхвърли остарелия подход" и напусна "затвора на миналото" - тоест частично вдигна блокадата.
И така, Обама позволи на кубинците да получават преводи от Съединените щати (през 2019 г. обемът на тези трансфери, според някои доклади, възлиза на 3,7 милиарда долара - и това не включва пари в брой в багажа), а американците да посещават острова като туристи.
И го направи не само за имиджа, но и за да промени кубинския режим по умен начин. Външното финансиране плюс потока от клиенти (при Обама имаше 200 полета на седмица от САЩ до Куба) създадоха отлични възможности за развитие на малкия бизнес в Куба, което от своя страна доведе до създаването на средна класа. А средната класа поиска демократизация на режима.
Проблемът е, че този подход на Обама категорично не се споделя от неговия наследник като президент на САЩ Доналд Тръмп. В частност, поради спецификата на електората му (значителна част от който е против всякакви отстъпки по отношение на режима на Кастро). Затова при него санкциите бяха рязко затегнати. Обемът на трансферите от членове на семейството беше ограничен до 1000 долара наведнъж на всеки три месеца. Куба се върна в списъка на страните, спонсориращи тероризма, на американските туристи беше забранено да пътуват до острова.
Тръмп наложи близо 200 нови ограничения - и по този начин, каза той, "обърна слабото, жалко, едностранно споразумение, което администрацията на Обама-Байдън сключи с диктатурата на Кастро". В резултат на това през 2021 г. трансферите намаляха до 1 милиард, а потокът от посетители до 60 000 души.
В резултат на санкциите на Тръмп и избухването на коронавируса кубинската икономика наистина преживява сериозна криза. Да която, разбира се, обвиняват нечовешката политика на САЩ.
„Ако говорим за ситуацията в Куба, то това не са само последствията от пандемията, а последствията от възстановяването на политиката на максимален икономически натиск от страна на САЩ“, каза заместник-министърът на външните работи на Куба Жозефин Видал. И американците вече жънат определени плодове от тези санкции – не само по отношение на имиджа, но и по отношение на притока на мигранти. Според граничния патрул на САЩ, 32 000 кубински бежанци са пристигнали на границата между САЩ и Мексико през март, около два пъти повече, отколкото през февруари. А според закон от 1996 г. кубинците, които са живели в САЩ една година, могат да кандидатстват за постоянно пребиваване.
Ето защо след многомесечен анализ администрацията на Байдън реши, че все пак е необходимо да се върне към подхода на Обама. Затова санкциите бяха облекчени. Лимитът „1000 долара на всеки три месеца“ е премахнат. Освен това властите на САЩ разрешиха обикновени преводи (тоест, не когато се извършват между членове на семейството). Администрацията разреши групови образователни пътувания, възстанови възможността за чартърни полети с кацане извън Хавана - но отново само за групови образователни пътувания. Туристическите пътувания на американците до острова също все още не са разрешени.
Не е изненадващо, че кубинските власти описват тези отстъпки като „положителни, но ограничени“. Би било наивно обаче да очакваме повече от администрацията на Байдън. Белият дом само предпазливо започна процеса. В същото време той даде да се разбере, че не изоставя елемента на правата на човека в политиката. Така на 6 юни прессекретарят на Държавния департамент Нед Прайс разкритикува Куба за преследването на двама художници, което според Вашингтон не е нищо повече от „криминализацията на свободата на словото и художественото изразяване в Куба“.
Освен това Вашингтон очаква ответни стъпки от Хавана. Американските власти настояват кубинските им колеги да възобновят преговорите за изплащане на обезщетения на американски граждани за имущество, национализирано по време на революцията. 6000 вече завършени и подадени заявления се оценяват на около 2 милиарда долара. В отговор кубинците искат да компенсират загубите, които островът претърпя по време на блокадата - а това според Хавана е в размер от 100 до 850 милиарда щатски долара.
Разбира се, ще бъде много трудно да се водят преговори от такива позиции. „Кубинците изобщо не вярват на американците, а американците изобщо не вярват на кубинците“, казва бившият временно поверен на делата на САЩ в Куба Скот Хамилтън. Въпреки това, още веднъж, това, което има значение за администрацията на Байдън, е не толкова резултатът, колкото процесът на възстановяване на отношенията. Отваряне на латиноамериканска брава с кубински ключ.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?