/Поглед.инфо/ Реакцията на Ашхабад не е докрай разбираема

Властите на Туркменистан ще разработят "пътна карта" на сътрудничеството със САЩ за 2023-2024 г. и рамков план за организиране на посещения между двете страни, съобщи официалното издание "Неутрален Туркменистан". Характерно е, че това се обявява в пика на военно-политическото напрежение между Москва и Вашингтон.

За подготовката на плана стана известно седмица след посещението в САЩ на правителствена делегация, водена от външния министър на Туркменистан Рашид Мередов на 23-25 април. Президентът Сердар Бердимухамедов говори за „приятелския характер на диалога със САЩ, който през последните години придоби ново съдържание“ ; страната на източното крайбрежие на Каспийско море "винаги е отворена за ползотворно сътрудничество с всички заинтересовани чуждестранни партньори".

Както обикновено, по време на разговорите на Мередов с държавния секретар Блинкен той изрази "непоколебимата подкрепа на Съединените щати за суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Туркменистан". Туркменският министър се срещна и с помощник държавния секретар на САЩ по енергетиката Джефри Паят (бивш посланик в Гърция и Украйна), който изрази интереса на Европа към доставките на туркменски газ и готовността на САЩ да помогнат за разрешаването на този проблем.

Лаконичността на официалните доклади за проведените преговори предполага, че обхватът на обсъжданите въпроси може да бъде много по-широк . „…Държавният секретар подчерта критичното значение на намаляването на емисиите на метан за борба с климатичната криза и очерта възможностите за сътрудничество с Туркменистан за бързо намаляване на емисиите на метан от нефтения и газовия сектор“, каза говорителят на Държавния департамент Ведант Пател .

Едновременно с това на 24 април командващият Централното командване на САЩ (CENTCOM), генерал Майкъл Ерик Курила, посети Туркменистан, за да обсъди „методите за укрепване на американско-туркменското партньорство в сигурността“, посети паметниците на републиката и язди ахалтекински коне. На следващия ден интернет ресурс, свързан с азербайджанските власти, публикува „концептуална“ статия от управителя на кабинета на Зеленски Андрей Ермак, призоваваща за пълно прекъсване на връзките между централноазиатските държави и Русия.

Участниците в мартенските изслушвания в Сената говориха много за Туркменистан в контекста на въоръжения конфликт в Украйна. Благоприятното географско положение на републиката по маршрутите на международния транспортен коридор Север-Юг, дългосрочните газови договори с Китай, както и дългата граница с Иран включват Туркменистан в по-широка макрорегионална програма, поставяйки неутралния статут на републиката пред сериозно изпитание.

Може да се предположи, че властите на републиката ще се опитат да разрешат възникващите проблеми чрез диверсификация на търговско-икономическите връзки и разширяване на възможностите за транзит. По този начин мултимодалният товарен поток между източния и западния бряг на Каспийско море се увеличи значително , което отразява съвместните усилия на Анкара, Баку, Астана и Ашхабад за разширяване на транзитния потенциал на „средния коридор“, поддържан от тюркския етно- културен компонент.

Скоро ще започне изграждането на още един контейнерен хъб на базата на СИЗ на морското пристанище Актау в Казахстан, а подобно съоръжение с капацитет за претоварване от 1 милион тона товари годишно е планирано в специалната икономическа зона на пристанище Туркменбаши.

В рамките на II международна конференция и изложение „Международни транспортни и транзитни коридори: взаимосвързаност и развитие – 2023 г.“, дъщерното дружество на „Азербайджанските железници“ ADY Container и Транспортният и логистичен център на Туркменистан подписаха меморандум за разбирателство въз основа на разширяването на сътрудничеството в областта на международните контейнерни превози.

Приветствайки участниците в това събитие, С. Бердимухамедов обяви стартирането на транспортния коридор Изток-Запад, „който ще обедини Туркменистан, Иран, Ирак и Турция“. Изграждането на мост и магистрала през източнокаспийския залив Карабогаз (северозападен Туркменистан) по маршрута пристанище Туркменбаши - Бекдаш - Казахстан (Мангишлак)„ще позволи значително увеличаване на транспортното и търговско партньорство и увеличаване на товарооборота между двете страни“.

Строителството на високоскоростната магистрала, свързваща „източния регион и центъра на нашата страна [Туркменистан]“, граничещ с Узбекистан, с автобана Ашхабад-Туркменбаши ще осигури достъп на камиони от съседната Република Узбекистан до международното морско пристанище в Каспийско море и оттам до Кавказ, до Европа, на юг от Русия и на север от Иран, до Персийския залив и Оманския проток по морските пътища.

Засега не се знае нищо за механизмите за финансиране на тези проекти. От друга страна, известно е, че формирането на „обходни“ комуникации, които заобикалят територията на Русия, е един от приоритетите на западната политика в постсъветското пространство. Заместник-помощник-директорът на една от структурите на Държавния департамент - Американската агенция за международно развитие (USAID), забранена в Руската федерация - Анджали Каур заяви в прав текст, че целта на политиката на Вашингтон трябва да бъде "разделяне на икономиките" на страните от Централна Азия и Русия.

На 13 април хотел Yyldyz беше домакин на конференция за инвестиции в рисков капитал, организирана с участието на USAID. Разбира се, освен финансови подаяния към „традиционните“ средства за натиск могат да се добавят и нови, в духа на „хибридните войни“, тъй като зле охраняваната туркмено-афганистанска граница позволява това. Възможно е също така в твърде затворената досега република да се появи съмнително миришеща „цветна градина” от уж „неправителствени организации” с двойно дъно.

Не е изключена появата на военни биологични лаборатории под легендата за „задълбочаване на сътрудничеството в медицинската област“. Спомнете си, на церемонията по откриването през март 2019 г. в Ашхабад на „първата частна лаборатория за безопасност на храните в Туркменистан“ (тя може да провежда до 1,5 милиона изследвания годишно в 11 области) бяха забелязани посланикът на САЩ Алън Мъстард и представители на USAID. С появата на това съоръжение жителите на републиката започнаха да се сблъскват по-често с огнища на туберкулоза, коремен тиф и хепатит , а случаите на антракс зачестиха.

Освен това САЩ намекват за възможно налагане на санкции срещу Туркменистан. В края на миналата година, в изявление за медиите, Блинкен изброи страните, "пораждащи особена загриженост, че техните правителства нарушават правата на гражданите на свобода на религията". Заедно с Мианмар, Куба, Китай, Еритрея, Иран, Северна Корея, Никарагуа, Пакистан, Судан, Русия, Саудитска Арабия и Таджикистан, там попадна и Туркменистан. И наскоро двупартийната комисия „за международна религиозна свобода“, този „независим орган на федералното правителство на САЩ“ (!), препоръча налагането на санкции срещу Таджикистан.

Възможно е следващият да е Туркменистан.

Превод: ЕС

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, за да се отвори страницата/

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?