/Поглед.инфо/ Забележка на редактора: След като тази статия излезе в печат, администрацията на Байдън обяви редица мерки, които се привеждат в съответствие с отправените от нея препоръки, включително отменяне на определянето от страна на администрацията на Тръмп на хуситите за терористична организация, назначаване на специален пратеник за Йемен, ограничаване на подкрепата за офанзивни операции на ръководената от Саудитска Арабия коалиция в конфликта, подкрепа за ръководения от ООН мирен процес и предлагаща уверения на Саудитска Арабия относно защитата на нейната териториална цялост. Също след като статията излезе в печат, един от нейните автори, Робърт Малей, беше назначен за специален пратеник на САЩ в Иран.

В края на март 2015 г. саудитските власти дойдоха в администрацията на Обама с послание: Саудитска Арабия и коалиция от партньори бяха на ръба да се намесят в съседния Йемен, чийто лидер беше свален неотдавна от бунтовниците. Това не беше точно гръм от ясно небе. Саудитците от месеци сигнализираха за нарастващата си загриженост за бунтовете на южната им граница с аргумента, че бунтовниците са пълномощници на техния противник, Иран. 

И все пак съобщението съдържа това, което служителите на администрацията на Обама характеризират като акт „от пет минути преди полунощ“, нещо, което те не са очаквали съвсем: Саудитска Арабия ще действа незабавно, със или без Съединените щати. Но, както стана ясно, много предпочиташе да се продължи с американска помощ.

Съветниците на президента Барак Обама обкъждаха решението, с което се сблъсква администрацията. По това време и двамата служихме на ръководни длъжности в Съвета за национална сигурност, единият съветваше по политиката в Близкия изток, а другият – по правата на човека и многостранните въпроси. Всички в администрацията знаеха шарената, карирана история на намесите на САЩ в арабския свят, /последно в Либия/, и бяха наясно със силната неприязън на президента към подобни действия. От Виетнам, Афганистан и Ирак служителите знаеха колко трудно е да се победи бунт - как обещанията за бърза победа над определена група бунтовници имат способността да разочароват. 

В този случай имаше допълнителна причина да бъдем скептични. Американските власти смятаха, че Саудитска Арабия преувеличава ролята на Иран и те не си правят илюзии, че саудитските въоръжени сили, макар и добре снабдени със съвременни американски оръжия, са прецизен инструмент за действие. Накратко, имаше много неща, които можеха да се объркат. Както по-късно бивш висш служител каза на единия от нас, - „Знаехме, че може да се качим в кола с пиян шофьор.“

И все пак САЩ така или иначе се „качиха в колата“. Мислейки, че може да предложи трезви посоки и да хване волана, когато е необходимо, Вашингтон споделяше разузнавателна информация, зареждаше самолети, продаваше оръжия и осигуряваше дипломатическо прикритие.

 Сега, почти шест години след саудитската намеса, войната в Йемен не е нищо друго освен бедствие. Това допълнително дестабилизира Близкия изток, упълномощи Иран и съсипа глобалната репутация на САЩ. Преди всичко това опустоши йеменския народ, който сега преживява най-тежката хуманитарна катастрофа в света. Близо четвърт милион са хората, починали в резултат на конфликта, според ООН, приблизително половината от непреки причини като недохранване и болести. Още много милиони са гладуващи или без дом. И тъй като властта е разпокъсана сред нарастващия брой йеменски участници на място, конфликтът става още по-труден за разрешаване.

Съединените щати имат основните козове в Йемен от самото начало и следователно трябва да поемат своя дял в трагедията. По съображения както морални, така и стратегически, администрацията на Байдън трябва да постави като приоритет разединяването на САЩ от войната в Йемен и да направи каквото може, за да доведе конфликта до отдавна закъсняващият му край. 

Но за да не се повтаря историята, администрацията също трябва да постави като приоритет да се поучи от тъжните уроци на конфликта. Историята на участието на САЩ във войната е заплитане на партньорства, пожелателно мислене и целесъобразност. В стремежа си да избегне разрив с близък съюзник, администрация, която беше решена да се пази от поредната война в Близкия изток, в крайна сметка стана съучастник в една от най-ужасяващите в региона.

ИЗБОРЪТ НА ОБАМА

Как САЩ бяха въвлечени в тази окаяна бъркотия? Историята започва през 2011 г., с падането на застаряващия, корумпиран и авторитарен президент на Йемен Али Абдула Салех, който беше принуден от протестите да предаде властта на своя вицепрезидент Абд-Рабу Мансур Хади. Хади трябваше да служи като мост между стария режим и по-светлото бъдеще, но не се получи така. Деветмесечна „конференция за национален диалог“ представи амбициозен, макар и опорочен план за политическа реформа през януари 2014 г.

Но дотогава икономиката беше близо до колапс и група бунтовници, които се бореха с централното правителство през последното десетилетие направи бързи териториални печалби. Това бяха хуситите, известни също като Ансар Аллах (Божии партизани), последователи на клона на Зайди на шиитския ислям, които се намираха на север от страната, близо до саудитската граница. През септември 2014 г., яхвайки вълна от антиправителствен гняв, хутите превзеха контрола над столицата на Йемен Сана и в крайна сметка преследваха Хади до южния пристанищен град Аден.

Саудитска Арабия се опасяваше, че съседът й ще бъде изцяло поет от ирански сурогати. В началото на 2015 г. той събра коалиция от девет, предимно сунитски арабски държави, главна сред които станаОбединените арабски емирати, и се подготви да започне военна интервенция за възстановяване на Хади на власт и да противодейства на разрастващата се иранска заплаха за региона. Решението дойде по петите на енергичен преход в Саудитска Арабия, който доведе до възхода на престолонаследника Мохамед бин Салман или MBS, който ще стане лицето на войната в Йемен.

Това беше контекстът, в който саудитците отправят искането си за американска помощ. Американските служители се опитаха да консолидират своите възгледи и да отправят препоръка към президента. Мнозина имаха опасения относно евентуалната твърдост на коалицията и бяха на различни мнения относно това дали MBS трябва да се разглежда като потенциална изгряваща звезда или тревожна гореща глава, но в крайна сметка решението не беше особено далновидно. 

Старшият екип на Обама за национална сигурност единодушно препоръча да се продължи с известна степен на помощ за саудитската кампания и президентът се съгласи. Белият дом обяви, че той е разрешил „предоставянето на логистична и разузнавателна подкрепа“ на коалицията и че САЩ ще работят с новите си партньори, за да създадат съвместна клетка за планиране в Рияд, която да „координира американската военна и разузнавателна подкрепа“.

Почти шест години след саудитската намеса войната в Йемен не е нищо друго освен бедствие.

Това, което администрацията на Обама направи, имаше много общо с Хади. Според нея той е законният лидер на Йемен и при него е настъпило значително подобрение в сравнение с неговия много недолюбван предшественик. На Хади се гледаше и като на надежден партньор за борба с тероризма, човек, който даде на САЩ широка база за операциите срещу Ал Кайда на Арабския полуостров, което много американски служители оцениха като най-опасното разклонение на Ал Кайда. 

Когато хуситите, които винаги са били яростно антиамерикански, изтикаха Хади от Сана, американското правителство видя триумфа им като оскърбление на своите интереси в Йемен и на международното право. По причини, които му се струваха принципни и прагматични, Вашингтон се надяваше на възстановяването на стария ред.

Това не беше всичко. Американските служители също се стремяха да подобрят отношенията със саудитците и с другите партньори от Персийския залив на Вашингтон, най-вече Обединените арабски емирства. В продължение на десетилетия САЩ разглеждаха своите партньорства в региона като ключови за защита на своите интереси в областта на енергетиката и сигурността и през пролетта на 2015 г. тези връзки бяха под напрежение. 

Саудитска Арабия и нейните съюзници от Персийския залив видяха, че ядрената сделка с Иран, която се приближава към завършването си, дава на Иран подкрепа за тяхна сметка. Но те имаха и другиоплаквания - особено по отношение на политиката на САЩ по време на Арабската пролет, особено към Египет, където според тях администрацията на Обама твърде бързо да изостави президента Хосни Мубарак и след това твърде много желаеше да нормализира отношенията с правителството на Мюсюлманското братство, което го замени.

Така лозунгът на американската политика се превърна в „успокоение“. Това означаваше да се засилят гаранциите за саудитците, че Вашингтон ще застане зад тях, за да защитят страната си от определени външни заплахи, както и да разпространи част от това чувство на твърда подкрепа сред другите регионални партньори. Когато американските официални лица планираха среща на върха на лидерите от Персийския залив в Кемп Дейвид през май 2015 г., те имаха предвид едно голямо постижение: комюнике, потвърждаващо готовността на САЩ да се притекат на помощ на техните страни в случай на външна агресия. Сега саудитците се чувстваха застрашени от подкрепяното от Иран опълчение на южната им граница. Да им се каже категорично „не“, би било най-малкото недружествено съобщение.

Друга причина, поради която американските власти решиха да подкрепят ръководената от Саудитска Арабия коалиция през 2015 г., беше, че според тях Вашингтон може да действа като оказва модериращо влияние. Подкрепата, която Обама разреши, дойде с ограничения, предупреждения и функции за безопасност. 

Насоките на Обама бяха, че американската помощ трябва да служи за защита на териториалната цялост на Саудитска Арабия, като се окаже по същество отбранителна по своя характер помощ. Администрацията се надява също, че съвместната клетка за планиране на операциите ще действа като форум, където американските съветници ще могат да подпомагат професионално своите колеги от Саудитска Арабия, да ги научат какво да правят и, когато е необходимо, да ги обуздават.

ЗАДЪРЖАНЕ ПРИ САУДИТИТЕ

Веднага след това стана очевидно и оттогава стана неоспоримо, - Съединените щати силно подцениха предизвикателството, пред което ще бъдат изправени при ограничаване на саудитските операции и свеждането до минимум на хуманитарните щети и цивилните жертви. 

Коалицията прибягна до тактика напресинг в началото. Първо, тя попречи на вноса да навлиза в районите, контролирани от Хуситите, удушавайки потока от стоки в най-голямото и най-важно пристанище в страната, Hodeidah /Ходейда/. След това бомбардира критична инфраструктура като контейнерни кранове и съоръжения за производство на храни. Атаки от въздуха удариха по жилищни квартали и сватби. В няколко случая американските власти се тревожеха, че коалицията изглежда действа умишлено, може би възприемайки тези удари като своя тактическа полза.

Отговорът на САЩ беше да се опита да реши проблема. Американски дипломати подкрепиха режим за проверка на вноса, за да помогнат на Саудитска Арабия да облекчи ограниченията за влизане на стоки в страната, но потокът от стоки нарасна само леко и йеменците се бореха с нарастващи трудности. За да намалят цивилните жертви от бомбардировъчната кампания, американски служители разработиха списъци на зони „без удари“ за саудитските пилоти, но имаше гигантска вратичка: списъците се прилагаха само за предварително планирани удари, а не за такива, за които се взема решение, докато пилотът е във въздуха. 

Що се отнася до съвместната клетка за планиране в Рияд, персоналът, който Пентагонът му изпрати, обикновено се специализира в логистиката и разузнаването, а не в техниките за избягване на цивилни вреди по време на въздушни удари. На всичкото отгоре повечето (ако не всички) от тях бяха настанени далеч от операционния етаж, където бяха вземани решенията за насочване на ударите; било на отделен етаж, или в отделна сграда.

 В крайна сметка Държавният департамент изпрати свой собствен експерт, който да работи с клетката за планиране на операциите, но след скок на цивилните жертви през август 2016 г. той отмени решението си, притеснен, че присъствието на съветника ще даде американски имприматур на безотговорните практики на насочване.

На фона на това размиване на усилията за ограничаване на влошаващата се хуманитарна катастрофа, това, което САЩ не направиха, беше да си тръгнат. Американските самолети продължиха да зареждат с гориво саудитски самолети по пътя им към бомбардирането на йеменски цели, без непременно да знаят какви са тези цели. Вашингтон предостави разузнавателни данни, изпрати оръжия и изпрати персонал, който да помага за поддържането на въздушните сили на Саудитска Арабия. Всичко това направи отчасти поради уважение към същите интереси, които на първо място доведоха до участието му в конфликта, и отчасти защото продължи да вярва, че позицията му от страната на коалицията му позволява да направи нещо добро - насочване на коалицията към дори по-лоши решения, отколкото вече е взимала, и принуждаването й да седне на масата за преговори.

През последните си шест месеца администрацията на Обама предприе редица стъпки, за които няколко бивши служители казаха по-късно, че биха искали да ги е взел по-рано. През август 2016 г. държавният секретар Джон Кери включи миротворческите усилия на висока скорост, като се отдалечи от нереалистичната рамка, ръководеща по-ранния дипломатически натиск. (Резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 2015 г. настоява хутите да предадат тежките си оръжия и да позволят на правителството на Хади да се върне в Сана, за да управлява); Кери предложи на хуситите и техните съюзници роля в бъдещо споразумение за споделяне на властта в замяна на предаването на оръжия; и след въздушния удар през октомври 2016 г. в погребална зала в Сана, който уби 155 души, администрацията на Обама също преосмисли подхода си към продажбата на оръжие на саудитците. През декември тя обяви, че спира планираната продажба на боеприпаси с прецизно управление.

Беше твърде малко, беше твърде късно. В продължение на няколко месеца преди това решение, докато се очертаваха президентските избори в САЩ, беше по-трудно за американските дипломати да мотивират саудитците да се съсредоточат върху мирния план. Когато Доналд Тръмп спечели, това стана невъзможно. 

Саудитците подозираха, че чакащата в предверието на Белия дом администрация би подкрепила по-добре антииранския дневен ред и ще бъде по-склонна да гледа по друг начин на жертвите на цивилни. Спирането на продажбите на оръжия от своя страна едва ужили тяхната боеспособност. Саудитците правилно прогнозираха, че администрацията на Тръмп ще го отмени. По времето, когато администрацията на Обама започна да затяга до известна степен подхода си, беше време да предаде факела на своя наследник. Най-лошото тепърва предстоеше.

ПРАЗЕН ЧЕК

Администрацията на Тръмп видя Близкия изток през съвсем други очи. Той споделя фиксирането на саудитците върху Иран, а самият Тръмп проявява особен афинитет към силните мъже от типа на MBS. Въпреки че някои висши американски служители, като министъра на отбраната Джеймс Матис, не са имали голям афинитет към конфликта в Йемен, тъй като не са имали осъществимо военно решение, приоритетите на новата администрация са били ясни и те не включват миротворчеството. 

Екипът на Тръмп се грижеше много повече за това да превърне Саудитска Арабия в още по-голям купувач на американско оръжие и партньор в измислено израелско-палестинско мирно споразумение и да превърне Йемен във фронт в кампанията си за „максимален натиск“ срещу Иран.

По времето на Тръмп подходът на САЩ към войната в Йемен премина на заден план. Отначало вниманието към мирния процес пресъхна, тъй като беше оставено в ръцете на служители от подкабинета, докато оперативната подкрепа за военната кампания нарастваше. Съединените щати отвориха крановетек за споделяне на разузнавателни данни, които позволиха нанасяне на удари по цели на Хуситите, а през юни 2017 г. администрацията на Тръмп разреши доставката на оръжие, която администрацията на Обама спря. 

Екипът на Тръмп също така изпрати разнопосочни сигнали за това дали може да одобри подновяванетона атака срещу пристанището на Ходейда - този път по суша, а не по море - нещо, което предишната администрация беше определила като категорично неприемливо. В особено дразнещ акт през септември 2018 г. държавният секретар Майк Помпео официално уведоми Конгреса, че коалицията прави достатъчно, за да защити цивилните,

Политиката на САЩ взе нов обрат, след като саудитците убиха колумниста на Washington Post Джамал Хашоги в тяхното консулство в Истанбул през октомври 2018 г. С възмутен Конгрес администрацията на Тръмп настоя за подновяване на мирните преговори между правителството на Хади и хуситите. Благодарение отчасти на личния контакт на Матис с членовете на коалицията, през декември 2018 г. се проведоха преговори извън Стокхолм под егидата на ООН. Тези разговори доведоха до прекратяване на огъня около Ходейда и създадоха това, което можеше да е основа за по-широки усилия за постигане на мир. Но по-късно същия месец Матис подаде оставка и вниманието на САЩ към мирния процес отново отслабна.

Съединените щати имат основните козове в Йемен от самото начало и следователно трябва да поемат своя дял в трагедията.

С течение на времето сливането на ескалиращия конфликт в Йемен и засилването на натиска на САЩ върху Иран, превърна войната във все по-централна арена в регионалната борба за власт. От едната страна бяха САЩ и техните регионални партньори, а от другата бяха Иран и неговите съюзници. Доколко хуситите зависят от иранската подкрепа и до каква степен действията им отразяват иранските желания, все още са въпроси на интензивен дебат. 

Но две неща изглеждат ясни: първо, че Иран разглежда конфликта от самото начало като евтина възможност с висока награда - да въвлече и обезкърви своя саудитски съперник, и второ, че тъй като войната продължава, връзките между бунтовниците и Техеран се задълбочават, като хуситите стават все по-склонни да се обръщат към Иран за помощ, независимо дали под формата на обучение или материална помощ.

Благодарение отчасти на тази подкрепа, хутите усилиха своите безпилотни и ракетни атаки срещу саудитска територия. Изглежда, че самият Иран скочи в битката. През септември 2019 г. беше извършена сложна атака с безпилотни самолети срещу петролни съоръжения в Източна Саудитска Арабия. Въпреки че хусите поеха отговорност, усъвършенстваниях характер на ударите и траекторията на полетите на дроновете предполагаше иранска ръка. 

Отчасти атаката беше начинът на Иран да отговори на кампанията за максимален натиск във Вашингтон и да обезсърчи страните от Персийския залив да участват в нея. Войната в Йемен даде на Иран както мотивация, така и възможност да покаже мускулите си, и той го направи.

В течение на 2020 г. Саудитска Арабия осъзна, че предвидената от нея бърза война се е превърнала в безкраен конфликт, който ще струва много, както материално, така и репутационно. MBS иска да поправи сериозно увредената си позиция във Вашингтон, която е пострадала в резултат на убийството на Хашоги и жестоката кампания в Йемен. 

Вследствие на атаката с безпилотни самолети срещу петролните си съоръжения Саудитска Арабия активизира преговорите с хуситите и Рияд работи усилено, за да постави разпадащия се антихуситски блок под един чадър. Но приключването на войната се оказа много по-трудно от започването й.

Към януари 2021 г. хуситите укрепиха контрола си над северозападен Йемен, като 70 до 80 процента от населението на страната попаднаха под тяхно управление и заплашваха правителствената крепост Мариб, близо до североизточния ъгъл на контролната им зона. Останалата част от страната е политическа мозайка, доминирана по различен начин от правителствени сили, различни милиции и местните власти.

СЛУЧАЯТ ЗА ГРИЖА

Джо Байдън сигнализира, че въпросите, върху които ще се съсредоточи като президент на САЩ, ще бъдат тези с осезаемо вътрешно въздействие: изменението на климата, пандемията, Китай. Защо, като се има предвид преливащата му чаша с проблеми, той изобщо трябва да се грижи за разрешаването на кризата в Йемен?

Открояват се три причини. На първо място е отговорността на Съединените щати за това, което се е случило и развило. Почти сигурно Саудитска Арабия би се намесила в Йемен, дори ако администрацията на Обама беше отхвърлила призива й за помощ и може би щеше да провежда кампанията си с още по-малко внимание към военните закони при отсъстващ надзор на Съединените щати. Но без подкрепата на САЩ, на Саудитска Арабия щеше да е по-трудно да води война и, може би, би била по-нетърпелива и склонна да намери изход. Вашингтон носи отговорност да помогне за изчистването на бъркотията, която помогна да се създаде.

Втората е големината на хуманитарната криза в Йемен. 

Според статистиката на ООН към средата на 2020 г. около 24 милиона йеменци, 80 процента от населението на страната, се нуждаят от някаква форма на помощ. Около 20 милиона се клатушкат на прага на глада. През ноември 2020 г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че Йемен „сега е в непосредствена опасност от най-големия глад, който светът е виждал от десетилетия насам“. Конфликтът не е единствената причина - Йемен беше най-бедната страна в региона още преди началото на конфликта, но сривът на икономиката и загубата на достъп до или затварянето на летища и морски пристанища, както и всички странични продукти от войната, носят основната вина и отговорност за това положение.

Третата причина е потенциалът за регионално разпространение. Докато конфликтът продължава, продължава и рискът, че той може да предизвика пряка конфронтация между Иран и Саудитска Арабия. Като кандидат Байдън се ангажира да пренасочи политиката на САЩ от авантюризма в Близкия изток. Но такива ангажименти могат да бъдат трудни за спазване в моменти на криза. 

Ако конфликтът между Иран и Саудитска Арабия започне да ескалира на Арабския полуостров, администрацията на Байдън може да бъде подложена на огромен натиск да се включи, въпреки по-добрата си преценка. Този риск сам по себе си би трябвало да е достатъчна причина за Байдън, в началото на своята администрация, да отвърже САЩ от конфликта в Йемен и да се стреми да го прекрати.

Има един голям проблем с този план, обаче: той може да не работи.

ДАВАЙКИ ШАНС НА МИРА

Байдън е изправен пред главоблъсканица в Йемен. Висши членове на екипа му, включително държавният секретар Антъни Блинкен и съветникът по националната сигурност Джейк Съливан, подписаха писмо през 2018 г. (което ние също подписахме), в което признават провала на политиката на администрацията на Обама за Йемен. Като кандидат самият Байдън се ангажира да „прекрати подкрепата на САЩ за водената от Саудитска Арабия катастрофална война в Йемен и да нареди преоценка на отношенията ни със Саудитска Арабия“. Той също така обеща да се присъедини към ядрената сделка с Иран. 

Тези действия неизбежно ще повишат напрежението в Саудитска Арабия. И все пак администрацията на Байдън също се ангажира да прекрати войната в Йемен и да договори последваща сделка с Иран по регионални въпроси, стъпки, които по дефиниция ще изискват тясно сътрудничество с Рияд. Освен това ситуацията се усложнява от фактаче администрацията ще трябва по някакъв начин да се увери, че хуситите, които вероятно ще се ентусиазират от всякакво намаляване на американската подкрепа за военните усилия, а Саудитска Арабия ще се почувства изоставена, въпреки това са подложени на достатъчен натиск, за да се съгласят на мирно споразумение. 

Сръчно дипломатическо жонглиране ще бъде необходимо на Съединените щати, за да направят няколко неща едновременно: да отстъпят от войната, като същевременно помагат да я прекратят, да изстискат Саудитска Арабия, но не и да я отчуждават прекалено и да се ангажират директно с хутите, без да ги насърчават прекомерно.

Всеки американски служител, който се опитва да се ориентира по този терен, може да изгради следната пътна карта. Първо, Байдън ще отмени решението на администрацията на Тръмп в последния момент да определи хуситите за терористична организация. Далеч от създаването на лост за въздействие на хуситите, както твърдят представители на Тръмп, този ход предизвика санкции, които биха могли да имат катастрофални хуманитарни последици и сериозно да усложнят дипломатическите усилия. 

Второ, той ще обяви спиране на американската военна помощ за саудитските военни действия. За да избегне отчуждаването на Рияд до точката, в която той отказва да си сътрудничи, Вашингтон също ще повтори своя ангажимент да помогне на кралството и неговите партньори да защитят териториалната си цялост, като същевременно даде да се разбере, че това обещание се отнася само за заплахи с определен мащаб. По думите на Съливан целта трябва да бъде „да се балансират тревожността и успокоението. „Администрацията може също така да даде да се разбере, че посоката на двустранните отношения ще зависи до голяма степен от това дали саудитците са работили с нея, за да измислят практически начини за прекратяване на войната. 

Заедно с това Вашингтон ще засили подкрепата си за мирния процес, воден от ООН, и може би ще посочи специален пратеник на САЩ за Йемен за тази цел. И накрая, в полето на дискусиите с Иран за взаимно връщане към ядрената сделка, администрацията ще притисне Техеран да убеди хуситите да прекратят военните действия и да покажат гъвкавост в мирните преговори - не като условие за повторно присъединяване към сделката, а като стъпка, която ще намали регионалното напрежение и ще изгради доверие. Успоредно с това Вашингтон ще засили подкрепата си за ръководения от ООН мирен процес и може би ще посочи специален пратеник на САЩ за Йемен за тази цел. 

Сред елементите в списъка със задачи на новата администрация в Близкия изток Йемен е един от тези, които може да са най-зрели за напредък, въпреки че това не е същото като да се каже, че усилията ще успеят. Вероятният проблем включва калибриране на степента на успокоение, която Вашингтон трябва да даде на Саудитска Арабия и нейните партньори. Историята предполага, че самата концепция за успокоение предизвиква проблеми. В крайна сметка това бяха основанията, които накараха администрацията на Обама да подкрепи преди всичко кампанията на саудитците. Колкото и администрацията на Байдън да се опитва да изясни какво е и не е готова да направи, с протичащата война, това упражнение със сигурност ще бъде изпълнено.

Това до голяма степен ще бъде предизвикателство да се разбере кои елементи от американската подкрепа за ръководената от Саудитска Арабия кампания да продължат и кои да спрат. Какво представлява защитата и какво е нарушение? От коя страна на линията трябва да премине забраната на доставки на оръжие до хутите? Какво ще кажете за споделяне на разузнавателни данни, които саудитците биха могли да използват за насочване към местата за изстрелване на ракети на Хуситите или да им помогнете да поддържат самолетите си? 

Хуситите са преминали границата със Саудитска Арабия и контролират територия и там. Когато Вашингтон предоставя разузнавателни данни или оръжия за противодействие на хуситите, изпълнява ли ангажимента си да защитава териториалната цялост на Саудитска Арабия или просто се заплита допълнително във войната в Йемен? Решаването да прекрати подкрепата за войната в Йемен не отговаря на тези въпроси. Това е просто още един начин за представянето им. 

Отрезвяващо е да се помни, че Обама също се опитваше да направи такива разграничения, но така или иначе в крайна сметка беше вкаран в по-широка битка. Но екипът на Байдън поне има предимството да види това, което не работи за администрацията на Обама, и може да се подготви да бъде много по-сдържан относно обстоятелствата, при които е готов да окаже помощ.

Освен това, колкото и да могат саудитците да си сътрудничат в мирния процес, на тази късна дата това може да се окаже недостатъчно. Пречките пред мира изобилстват. Хуситите ще трябва да приемат, че предвид съпротивата на големи части от йеменското население, жизнеспособна сделка не просто ще превърне териториалните реалности в международно признание на тяхното управление. Но като възходящи през последните две години, те едва ли ще проявят интерес към компромис. 

Хади ще трябва да приеме, че исканията му за връщане на властта в Сана чрез предаване на хуситите са напълно нереалистични. Но сваленият президент се оказа забележително инатлив и той вероятно ще види формирането на ново правителство като знак, че ходът на събитията най-накрая се обръща в негова полза. 

Съединените щати и Иран от своя страна, може да се окажат в затруднение да намерят подходите за мир в Йемен, дори ако постигнат споразумение по ядрената сделка. Въпреки че краят на кампанията за максимален натиск би трябвало да намали стимула на Иран да действа агресивно в Персийския залив, това може да не е достатъчен повод страната да осъществи сериозен натиск върху хуситите да направят компромис - нещо, което така или иначе не може да не се направи, ако наистина се търси мирно решение.

Последно препятствие: Йемен вече не е страната, която беше, когато войната започна. Тъй като след началото на конфликта, властта се разпространи в множество въоръжени участници на „терена“ - не само хуситите и правителството на Хади, но и сепаратистките сили на юг и милиции под ръководството на Тарек Салех, племенник на предшественика на Хади . Сега войната бушува на множество фронтове, всеки със своя политическа динамика и линии на командване и контрол. При липсата на контрол или ограничаване на всички тези участници, мирното уреждане е малко вероятно да бъде устойчиво. И постигането на на тяхното омиротворяване ще бъде трудно: много от групите в Йемен са разработили икономически стимули за удължаване на конфликта. Освен това усложняват нещата, множеството регионални играчи, проявяващи интерес да подкрепят различни групи на терена.

Администрацията на Байдън не трябва да позволява на тези съображения да я разубедят да направи сериозен тласък за мир в Йемен. Залогът е твърде голям, за да не се опитвате. Но администрацията също трябва да има предвид, че каквото и да прави, тя ще трябва да бъде твърдо настроена към Саудитска Арабия относно решението си да отдръпне САЩ от повечето дейности, свързани с войната, колкото и трудно да е това. 

Прекратяването на войната може да се окаже извън ресурсите и влиянието на новата администрация. За прекратяването на съучастието на САЩ в нея обаче нещата не стоят така.

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА БЪДЕЩИ ЙЕМЕНИ

Неразрешимостта на войната в Йемен трябва да служи като ярък плакат, напомнящ за разходите за влизане в такива конфликти, преди да ги започнем. Тогава това също трябва да принуди администрацията на Байдън да се справи с ключов въпрос: Как САЩ могат да избегнат да станат съучастници в подобни бедствия?

Добро място за начало би било с основите на партньорствата за сигурност на САЩ в Персийския залив. Вашингтон даде широкообхватни уверения, че ще се защити от Саудитска Арабия и други държави от Персийския залив и уреди да предостави в техните ръце голям арсенал от американски оръжия, поддържани от американски части и персонал. Поради начина, по който са структурирани тези партньорства, когато една от тези държави реши да започне неразумна война, особено когато има основателна обосновка, САЩ ще бъдат изправени пред труден избор. Трябва ли да се присъедини към усилията да демонстрира верност към своите уверения и да се опита да повлияе как да се използват нейните оръжия? Трябва ли да откаже да участва, но да продължи да позволява на оръжията и помощта да текат? Или трябва да прекъсне подкрепата и да рискува да скъса отношенията си с регионален партньор,

Неразрешимостта на войната в Йемен трябва да служи като ярък плакат, напомнящ за разходите за влизане в подобни конфликти.

Това са въпроси, които трябва да бъдат разгледани при преоценката на отношенията между САЩ и Саудитска Арабия, която Байдън обеща. В основата на този преглед ще бъде изчислението кой от двата пътя би служил по-добре на интересите на САЩ. Съединените щати биха могли да потвърдят своята твърда ангажираност с дългогодишен партньор, дори ако рискуват да въвлекат САЩ в бъдещи войни точно от вида, който нарастващият брой на демократични и републикански лидери изглежда е настроен да избягва. Като алтернатива, това може да намали този ангажимент в опит да намали опасността от заплитанията, дори ако това означава разхлабване на връзката, която отдавна се смята за ключова за защита на интересите на САЩ в областта на енергетиката и сигурността в Залива. Ако балансът на рисковете отведе администрацията по втория път, който ни се струва правилен, тя вероятно ще иска да преразгледа политиката на САЩ

Търсенето на решения трябва да се простира отвъд изпълнителната власт. Конгресът трябва да играе роля в предотвратяването на бъдещите Йемени и всъщност изглежда, че го осъзнава. През 2019 г. както Камарата, така и Сенатът, възмутени от убийството на Хашоги, приеха резолюция, която би наложила Съединените щати да се оттеглят от военните действия в Йемен, но Тръмп наложи вето. Законопроектът се позовава на резолюцията за военните сили от 1973 г., която е предназначена да ограничи възможностите на изпълнителната власт да влиза във въоръжени конфликти, но дори и да е преминала, тя вероятно ще бъде игнорирана от администрацията поради широтата, която изпълнителната власт си е дала през годините да тълкува гъвкаво ключовите термини в резолюцията от 1973 г. 

Ако Конгресът иска да играе по-голяма роля при вземането на решенията дали да включи САЩ в бъдещи злополуки, ще трябва да измени този акт. В сегашния си вид Резолюцията на военните сили се прилага само за конфликти, при които американските войски или дават или получават огън, а не такива, при които САЩ просто предоставят оръжие и съветници. 

Конгресът трябва да промени закона, така че президентът да получи одобрение - и периодично повторно одобрение - ако иска или да даде подкрепа на нива, които ефективно биха ни направили страна в конфликт. Реформа като тази няма да направи нищо, ако Конгресът е по-войнствен от президента, разбира се, но въпреки това би било разумно, ако е необходимо съгласието на две институции на властта, а не на една, за да се влезе във война. 

Подобна промяна би намалила вероятността Съединените щати да влязат в тресавището и по-възможно да коригират курса, ако все пак го направят. 

Войната в Йемен е трагедия за нейния народ, траен източник на нестабилност за региона и открита рана за САЩ. На този етап, каквото и да се свърши, едва ли ще свърши добре. Най-малкото САЩ дължат на себе си и на жертвите на войната да научат нещо от бедствието. Това би бил един от начините, по който прецедентът в Йемен може да помогне на Вашингтон и на света: ако принуди американските служители да преразгледат откровено позицията на САЩ в Персийския залив и да признаят колко лесно може, въпреки най-добрите намерения, да бъдете въвлечени в бедствие.

Превод: ЕС