/Поглед.инфо/ Петролната криза нанесе сериозен удар на икономиката на Саудитска Арабия. Тя показа рекорден спад от десетилетие. Кралството безмилостно изгаря запасите си и навлиза в дупката на дълга. Историята на Саудитска Арабия може да бъде добър пример за това как петролната игла съсипва страната.
Икономиката на Саудитска Арабия преживява рекорден спад през последните десет години. Петролната криза, причинена от пандемията на коронавируса, нанесе сериозен удар върху БВП на Саудитска Арабия, който спадна с 8,2% на годишна база през третото тримесечие. Това е рекорден спад през последните десет години.
Това се дължи на спада в цените на петрола поради срива на глобалното търсене, както и намаляването на производството на петрол като част от новата сделка ОПЕК +, сключена през април 2020 г.
Саудитците обаче са приклещени в ъгъла. Още преди срива на цените на петрола, те увеличиха износа с една трета и започнаха силно да подбиват цените, за да завладеят нови пазари и да увеличат дела на доставките на съществуващите. По същество ценовата война се води с Русия, тъй като саудитците извеждат евтиния си петрол на пазари, където традиционно присъства руският петрол, включително Европа. В резултат на това опитите за подкопаване на позицията на Москва на петролния пазар се обърнаха срещу самата Саудитска Арабия, тъй като котировките спаднаха от 51 долара през февруари до 32 долара през март и 27 долара през април. Саудитците поръсиха пепел върху главата си. Те трябваше да спрат ценовата война и да сключат нова сделка на ОПЕК + с Русия през април. Страните износителки на петрол никога не са изкуствено намалявали производството в такива обеми.
Но дори и въпреки подобни безпрецедентни мерки, икономиката на Саудитска Арабия беше в много по-лошо състояние от икономиката на Русия. Бюджетът на кралството за 2020 г. се пръска по шевовете, защото е съставен въз основа на небесните 70-80 долара за барел. Правителството трябваше да предприеме крайно непопулярни мерки. ДДС е утроен наведнъж и няма субсидии за битовите сметки. Но и това не помогна. През второто тримесечие саудитците очакваха бюджетен дефицит от 50 милиарда долара, а сега говорим за дупка в бюджета от 100 милиарда долара, или 12% от БВП.
Трудностите на Рияд започват много преди 2020 г. Пандемията с колапса на цените на енергията само изостри съществуващите проблеми в страната. Когато петролът беше скъп, икономиката на Саудитска Арабия нарастваше по-бързо от средния за света. По този начин през 2003–2008 г. БВП на страната нараства средно с почти 6% годишно. Глобалната финансова криза от 2009 г. обаче накара икономиката на Саудитска Арабия да се свие с 2,1% същата година. Постепенно БВП на страната отново започна да показва положителна динамика, но саудитците не успяха да достигнат нивото отпреди кризата. Тогава избухна нова петролна криза поради пандемията.
Когато цените на петрола се сринаха до исторически минимуми през пролетта, Саудитска Арабия започна да изгаря своите резерви. В края на краищата тя практически няма други доходи. Бюджетът зависи на 90% от приходите от износ на въглеводороди. И така, през март Централната банка на страната намали резервите с 27 милиарда долара. Това е рекорден спад на активите от поне 2000 г. насам. Те паднаха за една нощ до най-ниското си ниво от 2011 г. насам. Тоест, границата на безопасност на кралството е дори по-ниска от тази през 2014 г., когато цените на петрола също се сринаха. Сега резервите на Рияд бързо намаляват: ако през януари в касичката имаше 500 милиарда долара, сега те са 448.
Изглежда, че Русия и Саудитска Арабия - двата най-големи износители на въглеводороди - трябваше да бъдат се тресат заедно от петролната криза заедно. Руската икономика обаче оцеля през трудната 2020 г. много по-лесно от саудитците.
До края на 2020 г. БВП на Русия също ще спадне, но само с 3,6%. Не се говори за рекорден спад. Бюджетът на РФ също ще бъде в дефицит, но според Министерството на финансите на РФ той ще възлиза на едва 3,9% от БВП на страната, което е три пъти по-малко от това на саудитците. Тъй като първоначално руският бюджет предвижда ниска цена на петрола - 42,4 долара за барел. И основният дял от приходите от нефт и петрол в руския бюджет не е 90%, или дори 50%, а по-малко от 40% през последните години.
За разлика от Рияд, международните резерви на Русия нарастват, наред с други неща, поради повишаване на цените на златото (Москва активно купува злато през последните години). Но най-важното е, че Москва не трябва непрекъснато да запалва своите резерви. В началото на декември те нараснаха до близо 600 милиарда долара (593,6 милиарда долара). Фондът за национално благосъстояние също е нараснал - до 13,5 трилиона рубли от 7,7 трилиона рубли в началото на годината.
Основният проблем за Саудитска Арабия е, че тази държава е истинска бензиностанция. Зависимостта ѝ от износа на петрол е колосална. Нейната история е ярък пример за това какво би могло да се случи с Русия, ако тя не беше слязла от иглата за петрол и газ.
Москва обаче, за разлика от саудитците, се опита да разнообрази източниците на доходи и постепенно намали дела на доходите от петрол и газ. Да се направи това в действителност не е толкова лесно, колкото е писано в учебниците по икономика. И практически няма успешни примери за това как страната е слязла от петролната игла. Всъщност подобен е само един случай (Норвегия) в целия свят. И Русия в това отношение се движи в правилната посока, за разлика от Венецуела, Кувейт или Саудитска Арабия.
Саудитците нямат друг избор, освен да влязат в дългове в опит да компенсират спада на доходите. Кралството тази година започна да бъде още по-активно на борсата. Предвижда се Саудитска Арабия да има бреме на дълга от 30% от БВП. За сравнение: руският държавен дълг, който беше на ниско ниво от 70 милиарда долара, е спаднал още повече (минус 10 милиарда). Русия взема назаем по-малко пари и редовно обслужва стари задължения.
За разлика от Саудитска Арабия, където 90% от бюджета се формира от приходи от петрол, руският износ е много по-разнообразен, а в началото на годината националния също беше освободен поради продажбата на ценни книжа на „Сбербанк“, отбелязва изпълнителният директор на отдела за капиталов пазар в „Юнивер Капитал“ Артьом Тузов.
Според него, когато се границите, петролът ще се търгува над 50 долара за барел, но това все още няма да е достатъчно за Саудитска Арабия и ще трябва да преразпредели средствата в различни сектори на икономиката.
През 2021 г. средната цена на суровия петрол „Брент“ може да достигне 48 долара за барел, което е малко по-високо от същия показател за тази година, прогнозира „Ал Райджи Капитал“. Каква цена на петрола ще бъде включена в бюджета на Саудитска Арабия за 2021 г. е неизвестно, Рияд не разкрива тази информация. Анализаторите на „Голдман Сакс“ смятат, че министерството на финансите на Саудитска Арабия приема, че през следващите три години средната цена на петрола ще бъде 50 долара за барел. Прогнозата обаче може отново да бъде надценена. Според актуализираната прогноза на Световната банка, петролът ще струва средно 44 долара през следващата година. А според МВФ, за да бъде бюджетът през 2021 г. бездефицитен, Рияд се нуждае от най-малко 66 долара за барел.
Ако ситуацията в света не се подобри, тогава Саудитска Арабия рискува да повтори пътя на Кувейт, който поради спада на цените на суровините беше на ръба на фалита. Съкровищницата на Рияд е толкова изчерпана, че едва има достатъчно пари за заплащане на държавните служители. Властите не са в състояние да изпълнят всички социални задължения. Но трябва да разберете, че 80% от работниците в страната са държавни служители и няма достатъчно пари за изплащане на заплатите им.
Нито Кувейт, нито Саудитска Арабия са успели да възстановят своя икономически модел. Докато Русия направи положителни промени в тази посока: за първи път в съвременна Русия нивото на приходите от нефт и газ е намаляло до една трета от бюджетните приходи.