/Поглед.инфо/ Независимо кой пръв е стрелял по контактната линия в зоната на конфликта в Нагорни Карабах, рано сутринта на 27 септември, азербайджанската страна започна офанзивата.

С активната подкрепа на атакуващи безпилотни летателни апарати, артилерия и танкове, азербайджански войски се опитаха да влязат едновременно в Карабах от север и юг.

1-ви армейски корпус на азербайджанските въоръжени сили атакува района Тертер на непризнатата Нагорно-Карабахска република. 2-ри корпус започна офанзива срещу позициите на хората от Карабах в регионите Физули и Джабраил.

През първите един и половина-два дни битки азербайджанците успяха да постигнат известен успех, вклинявайки се в отбраната на Карабах, къде 8, къде до 12-15 км.

Най-забележителното постижение на азербайджанските войски беше установяването на контрол над седем изоставени селища в регион Физули. Всъщност обаче арменските подразделения напуснаха тази територия, очевидно, умишлено, тъй като това е един вид плосък издатък от общата отбранителна линия, минаващ по височините, добре укрепени от войските на Карабах.

Напредъкът на азербайджанците в други посоки може да се оцени само като много, много ограничен.

Така в северната част на Карабах позициите на арменските отряди в района на населените места Гапанли и Талиш преминаха под контрола на азербайджанска страна.

Но до 30 септември повечето от тях бяха върнати в карабахските формации.

Малко по на юг азербайджанците от три дни безуспешно се опитват да пробият до град Мардакерт. Загубите на нападатели в тази посока варират от 30 до 50 души на ден, но всеки път азербайджанските военни са принудени да се върнат на първоначалните си позиции.

Дългосрочните усилия на армията на Карабах за укрепване на позициите и планинския терен обезсилват технологичното предимство на азербайджанската армия, което изглеждаше толкова очевидна за много анализатори.

Азербайджанците могат да използват бронирани машини във всяка отделна зона за нападение само в малки количества и за арменците, които контролират височините, не е трудно да отблъснат тези атаки. А масивните огневи набези, дори с използването на тежки огнехвъргачни системи и MLRS, не носят на азербайджанците желания резултат, тъй като карабахците имат къде да се скрият от подобни атаки.

Азербайджанското командване и неговите турски съветници очевидно възлагаха значителни надежди на израелските и турските ударни дронове. Очевидно се предполагаше, че точно такива самолети могат да подтиснат първо системата за ПВО, а след това и артилерията на карабахските формирования. Но въпреки че безпилотните самолети са унищожили редица системи за противовъздушна отбрана и инсталации от ракетни системи за многократно изстрелване, като цяло азербайджанците не успяват да се възползват от стратегическата инициатива с тяхна помощ.

Противовъздушната отбрана на армията на Карабах все още е силна, в резултат на което азербайджанците не могат да нарушат нито командването, нито снабдяването на своя враг, а освен това са лишени от възможността да използват по-активно „голямата“ авиация, която обаче не е толкова ефективна в дадените условия на терена.

Освен това арменците свалиха от 12 на 20 много скъпи безпилотни летателни апарати.

При липсваща разузнавателна и огнева подкрепа от въздуха и невъзможност ефективно да използват артилерия и бронирани превозни средства, азербайджанските войски естествено търпят сериозни загуби в хода на безплодни атаки.

Ако пренебрегнем пропагандния пълнеж и на двете страни на конфликта, се създава впечатлението, че загубите на карабахските арменци и азербайджанската армия засега са сравними.

Те са около 150 от арменска страна и около 200 от азербайджанска страна.

Освен това, ако карабахските формации понесоха най-големите загуби в резултат на въздушни удари и артилерийски огън през първите дни от ескалацията на конфликта, то азербайджанските загуби нарастват, докато военните действия продължават.

Освен това има основания да се смята, че статистиката на Баку не отчита наемниците, които са в челото на главните удари и представляват основната ударна сила.

Прехвърлянето на мобилна пехота от сирийските туркомани от Турция бе съобщено от водещите световни агенции, които дори интервюираха полевите командири на частите, които отидоха в Карабах. И още от 28 септември от районите, окупирани от турските въоръжени сили в Северна Сирия, започнаха да идват съобщения за смъртта на местните жители в битки на страната на азербайджанската армия. Според някои съобщения вече има поне четиридесет такива жертви.

Ако приемем, че азербайджанското командване предпочита да изпраща в атака срещу арменските позиции не толкова редовни военнослужещи, колкото бойци, осигурени от турски частни военни компании, тогава мащабът на загубите на азербайджанската страна може да се окаже поне два пъти по-голям.

Не е изненадващо, че започва да постъпва информация за нарастващото недоволство в азербайджанското общество и протестните настроения в армията, където не само войници, но и висши офицери започват открито да казват, че турците са въвлекли страната във войната заради собствените си егоистични интереси.

Но очакваният блицкриг очевидно не се получи. Оставката на началника на Генералния щаб на азербайджанските въоръжени сили, която стана известна на 1 октомври, е изключително показателна в това отношение.

Кавказки геополитически клуб

Превод: ЕС