Напоследък руснаци и американци си разменят по Интернет захаросаните любезности. Ала дори висшите им длъжностни лица да се срещнат наяве, това не означава, че от оръдията ще започнат да коват плугове. Защото хората във властта са зависими от своето обкръжение, което печели от кръвопролитието. Богаташите са се оплели като свински черва и често действат съвместно, въпреки че уж се намират на противникова територия. Случващото се по границите на Федерацията е и наказателна акция на големите корпорации срещу държавността.
Абсурдна е идеята, че щатският президент Тръмп и милиардерът Мъск ще направят всичко възможно да помогнат на Русия – ще запретнат ръкави, за да решат проблемите и́, към които тя не се решава да посегне вече три години... И няма да поискат цент за положения труд... Брътвежа за новата дружба го повтарят до безкрай и комай той вече се превръща в натрапчива идея даже за политици и дипломати. Ала в реалния свят загубата на ориентация с голяма вероятност води към катастрофа. Тук, на нашата планета, натовците под управлението на Вашингтон избиват руски хора.
Липсват условия за равностойни преговори. Засега Западът и глутницата му помиярчета от целия свят планомерно усилват своя натиск по границите с Изтока. «Еластичният» подход на Москва, основан на противоречиви изказвания и действия, е възприеман от тях като признак на слабост. Врагът е мощен, мобилизиран и уверен в своята безнаказаност. Той не приема компромиси. На хипотетичните мирни преговори братушките не могат да разчитат на милост. Въпреки че войната срещу тях се води със собствените им пари и ресурси, противникът ще изисква огромни репарации. И дори сраженията официално да бъдат прекратени, незабелязваният от «демократичната общественост» терор, започнал през 2014 год., ще продължи – с обстрели на градове, терористични актове и опити за преврати.
На Москва сега е нужна разгромна победа, а не разтягане на лафове с джентълмените около кръглата маса. Иначе тя рискува да бъде превърната в уголеменено копие на Палестина. За нея сега е време за битка. Затова фантазирането на тамошните висши чиновници за скорошната отмяна на икнономическите санкции срещу страната будят крива усмивка. Някой упорито опитва да втълпи на публиката, че случващото се е просто конфликт между капиталисти – нека се помлатят малко, а сетне ще се прегърнат и целунат... Макар в действителност това да е настъпление на глобалистите срещу нациите. Война за унищожение. Война за оцеляване.
Всъщност, какво ни засягат бедите на далечната северна страна? Ние сме част от глутницата, пък и утре – вдругиден приемаме еврото! Засягат ни и още как! Всички сме в една лодка с руснаците. Ситуацията е такава. Техните идеи, тяхната борба и болка са и наши. Постигне ли ги поражение, ние гарантирано потъваме. Няма да има кой да поддържа равновесието в света.
...Турците скоро ще се справят с Близкия изток и къде мислите ще се обърнат след това? Може би Урсулата ще ги озапти? Или американците?
