/Поглед.инфо/ На 2 февруари се проведе телефонен разговор, продължил почти час, между съветника на Джо Байдън по националната сигурност Джейк Съливан и прессекретаря на турския президент Ибрахим Калcн, едно от най-близките доверени лица на президента Ердоган. Някои турски медии разглеждат събитието като предвестник на „рестартиране“ в затруднените американско-турски отношения. Оправдани ли са тези надежди и ако да, доколко?

Наблюдателите обърнаха внимание на разминаването в турската и американската версия на разговора. Според Белия дом Съливан е подчертал "широкия ангажимент на администрацията на Байдън да подкрепя демократичните институции и върховенството на закона" и е изразил загриженост относно "придобиването от Турция на руската зенитно-ракетна система С-400", подкопавайки сближаването на НАТО. Анкара се съсредоточи върху обсъждането на широк кръг регионални конфликти, включително необходимостта от съвместна борба с терористични групите. Между другото, споменавайки необходимостта от разрешаване на съществуващите различия, турската страна изрази надежда за разработване на силен, стабилен и конструктивен модел на отношения през новата ера.

Въпреки традиционно рязката реторика на президента Ердоган, искането за съществен диалог с новия собственик на Белия дом се прояви в различни форми, включително намеци за възможното предоставяне на определени „услуги“ в диалог с трети държави. Например авторът на скорошна статия в „Вашингтон Пост“ се позовава на думите на един от съветниците на турския лидер, че неговата страна е единствената „противопоставяща се на руския експанзионизъм в Сирия и други страни“. Съответно, според тази версия Ердоган „е единственият западен лидер, който може да води с Путин откровен разговор ”, и това е в полза на администрацията на Байдън.

Подобно обяснение обаче, като намеците на Синан Улген, ръководител на мозъчния тръст ЕДАМ в Истанбул, относно желанието за "голяма сделка" с Ердоган за американските партньори, едва ли ще убеди хората от Белия дом и Държавния департамент на Анкара в реалните мотиви за засилване на военно-техническите връзки с Москва. Сред предметите на договаряне са подкрепата на Вашингтон за Сирийските демократични сили, свързана, според Анкара, чрез Народните сили за самоотбрана със забранената в Турция Кюрдска работническа партия, както и искането за екстрадицията на Фетула Гюлен от САЩ. На свой ред, за администрацията на Байдън, в допълнение към отхвърлянето от официалната Анкара на новомодните либерално-глобални ценности, "червената линия" беше придобиването от Турция в средата на 2019 г. на продуктите на руския холдинг „Алмаз Антей“.

На 14 декември САЩ предприемат доста радикална стъпка, въвеждайки лични санкции срещу шефа на Дирекцията на отбранителната промишленост Исмаил Демир (един от най-близките сътрудници на Ердоган) и трима други ръководители на тази влиятелна структура в Турция. Както припомня директорът на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Руслан Пухов, по-рано американците отказаха да издадат лицензии за износ на трети страни на газотурбинни двигатели LHTEC CTS800-4A, нарушавайки доставките на турски бойни хеликоптери T129 за Пакистан и Филипините. Негласната забрана на Германия за доставка на дизелови двигатели доведе до невъзможността на Анкара да започне масово производство на танка „Алтай“. След избухването на военните действия в Нагорни Карабах възникнаха проблеми с доставката в Турция на електрооптични системи, произведени в САЩ, използвани на безпилотни самолети „Байрактар“. Въпреки афишираните успехи на турското заместване на вноса и не неуспешните опити за развитие на собствен военно-промишлен комплекс, не е лесно да се измъкне от съществуващата зависимост от западните партньори. Показателно в това отношение е участието на турската индустрия в програмата „Локхийд Мартин“ за производство на изтребители Ф-35, чието участие стана невъзможно за Анкара след договора за закупуване на руски противоракетни системи.

В тази връзка е важно да се отбележи, че с позоваване на турски източници, информация за приключването на преговорите между Москва и Анкара за доставката на втората партида комплекси С-400 е забележителна и от турския се изисква само окончателен подпис страна за влизане в сила на договора. Придобиването на технологии и започването на съвместно производство на тези системи с високи тактически и технически характеристики, към които се стремят турските партньори, ще стане възможно само ако бъде сключен втори договор за тяхното придобиване.

„С информацията, която ще научим от опита със С-400, планираме да достигнем нивото на С-400 в нашата работа по създаването на собствени системи за ПВО до 2025-2026 г.“, каза Демир, обобщавайки до резултатите от 2020 г. и споделяне на перспективите за развитие на турските системи за ПВО на фона на проблеми във военно-техническите отношения със САЩ. По-рано отказът за закупуване на системи „Пейтриът“ беше мотивиран именно от нежеланието на американците да споделят съответните технологии с турците, а сега ситуацията може да се повтори, поставяйки турското ръководство в трудна позиция.

Желанието на Анкара да се върне към „доверителен диалог“ с Вашингтон се изразява и в намеците на министъра на отбраната Хулуси Акар за възможността за използване на руски системи по схемата на „кипърските гърци“, тоест активирането им от време на време. " колкото е необходимо." В разговор с „Блумбърг“ анонимни турски официални лица заявиха, че са готови „да направят отстъпки със С-400, за да осигурят бъдещи доставки на резервни части за американските оръжейни системи и да избегнат щети за икономиката им. Една такава отстъпка е ограниченото използване на С-400, но в замяна искаме САЩ да спрат да си сътрудничат с кюрдите. "

Междувременно позицията на новия собственик на Белия дом и неговия екип по отношение на безкомпромисния близкоизточен партньор остава доста трудна. Американският посланик в Анкара Дейвид Сатърфийлд декларира неизменността на курса за подкрепа на кюрдските въоръжени групировки в Сирия и отказа на Анкара от руски системи като необходимо условие за отмяна на санкциите от Турция. Масови демонстрации на студенти от Босфорския университет, протестиращи срещу назначаването на лоялен на Ердоган ректор, доливат масло в огъня. Появата по време на едно от действията им на банер, изобразяващ мюсюлманския храм Кааба с дъгово знаме, предизвика остра реакция както на самия турски лидер, така и на партньора му в управляващата коалиция, лидера на крайните националисти Девлет Бахчели. В отговор на притесненията на Държавния департамент относно риториката срещу ЛГБТ, турското външно министерство посъветва онези, които се опитват да "изнесат лекции на Турция за демокрацията и закона", първо да се погледнат в огледалото. На свой ред вътрешният министър Сюлейман Сойлу директно обвини САЩ (Байдън тогава беше вицепрезидент) в участие в опита за преврат през юли 2016 г. Отделът на Антъни Блинкен смята, че подобни обвинения са несъвместими със „статута на Турция като съюзник в НАТО“ и стратегически партньор на САЩ.

Както можете да видите, обменът на любезности между Вашингтон и Анкара продължава.

В исторически план силата на турската дипломация е способността да маневрира между центровете на сила, като се възползва от това, за да продължи турската експанзия. През последните месеци администрацията на Ердоган положи енергични усилия за нормализиране на отношенията с Европейския съюз и водещи държави-членки на ЕС, без да изключва Франция (танкът „Алтай“ няма да мине без броня, произведена от една от френските фирми). От януари влезе в сила търговско споразумение с Лондон, което е от основно значение за Анкара, което не засяга условията на турско-европейския "митнически съюз", действащ от 1995 г. насам. И накрая, според изявление на Северноатлантическия алианс, от 1 януари 2021 г. турската армия оглавява „Съвместната оперативна група на НАТО за висока готовност, поставяйки хиляди войници в готовност за разполагане в рамките на няколко дни. " Това мобилно звено е създадено на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. „в отговор на променящата се среда на сигурност, която включва дестабилизиращите дейности на Русия в Украйна и вълненията в Близкия изток“. Турция инвестира „сериозно“ в Силите за бързо реагиране, особено „в планирането на логистиката и боеприпасите. Най-новите модели турски въоръжени превозни средства, противотанкови ракети и гаубици са прехвърлени на силите. "

„Не можем да знаем какво ще каже Байдън за това, но не сме длъжни да искаме разрешението му“, каза веднъж Ердоган, позовавайки се на перспективата за закупуване на втори комплект системи С-400. Ситуацията обаче е много по-сложна. Турският лидер може или не може да поиска разрешение от Вашингтон, но предвид дейността турците в Сирия, Либия, Кавказ и Украйна, укрепването на „евроатлантическата солидарност“ при условията на екипа на Байдън няма да помогне за решаването проблемите на руско-турските отношения.

Превод: В. Сергеев