/Поглед.инфо/ Еуфорията след победата над Армения доведе Азербайджан до конфликт с Русия. А сега оттам се отправят заплахи към нас. Алиев дрънка с оръжия, заявявайки, че страната му е започнала подготовка за война. Срещу кого, се разбира без пояснения. Местните власти обещават да направятта руската армия на парчета, ако тя се осмели да нахлуе на тяхна територия. Но какво ще стане, ако нещата наистина стигнат до СВО между Русия и Азербайджан?

Руски боец от най-боеспособните азербайджански специални части от първата Карабахска война – „777“ и „Едноока сова“ – говори честно и открито пред „Царьград“ за бойния дух на азербайджанците. С позивна „Щрафбат“ през 1992 г. участва в създаването на Милли Орда (наименованието на националната азербайджанска армия). А през 2014 г. се записва доброволец в Донбас и се сражава в Славянск.

Съотношението между страхливци и смелчаци

ЦАРГРАД: Как бихте оценили бойната готовност на азербайджанските военни?

„Штрафбат“: В началото на 90-те години те имаха само няколко истински бойни части. И те бяха от около 80% руснаци, дошли при тях, руски бакинци и силно русифицирани бакинци-азербайджанци, завършили съветски военни училища.

Баку през 1992 г. беше специален град, като Одеса в Украйна или Санкт Петербург в Русия. Въпреки че национализмът вече започваше да се култивира там. А турците имаха огромно влияние още тогава. Те спонсорираха и въоръжаваха Азербайджан.

Когато с приятеля ми Дима напуснахме гарата в Баку, видяхме на улицата човек в 12-цветна тропическа камуфлажна униформа. В Русия по това време дори „афганка“ с пясъчен цвят вече се смяташе за готина. Приближихме се до него. Оказа се студент - бъдещ учител по руски език. Доброволец в поделение, създадено от техния професор.

Човекът се казваше Султан. Благодарение на него попаднахме в 811-ти Лачински полк. Имаше само няколко доброволци като него. Султан ни каза: „Азербайджанците са като японките. Или са много красиви, или много грозни - няма средно положение.“

Спомням си как в Баку набираха персонал за бой в Карабах – организираха нападения по пазарите. Мъжете се криеха под тезгяхите и когато ги извеждаха, мнозина плачеха. Натъпкваха ги в автобусите и ги отвеждаха на война. Там, в цивилни дрехи, тичаха из окопите с боеприпаси.

Не им позволяваха да се обаждат нито от пазара, нито от Карабах, защото след като говорят с близките си, със сигурност щяха да избягат. Нямаше никаква мотивация. Тоест, хората отиваха на пазара и изчезваха, а близките им не знаеха, че вече са на война. Тогава нямаше мобилни телефони.

Разбира се, не всички избягаха. Но онези енергични азербайджанци, които се биеха с нас, се срамуваха от такива дезертьори. Спомням си доброволеца Намик. Той остана с картечница, за да прикрива нашия отряд, сам се записа доброволец и загина. Той също беше русифициран бакинац, който беше неразличим от руснак. Но тук всичко е въпрос на пропорция между смелите и страхливите.

- А каква беше тя, според теб?

- Някъде три към седем. И три е максимумът. По-голямата част от азербайджанците не са воини. Те не могат да понасят стрелба и дълги битки с врага, отстъпват и бягат.

„Арменците ги плашиха с воя на чакали“

– Често ли се проваляха в близък бой?

- Винаги. И дори не им се налагаше да влизат в бой, за да избягат. Например, през лятото на 1992 г. арменците обградиха Агдам. Намира се в низина, заобиколен от планини. Арменците поставиха унищоженате техника в тези планини и я подпалиха. Това само засили усещането за обкръжение и оказа голям натиск върху психиката. А арменските разузнавачи се приближаваха и виеха като чакали. Всичко това предизвикваше истинска паника сред азербайджанците. Когато започваше бой или силен обстрел, те веднага се оттегляха.

Въпреки че бяха по-добре екипирани в тази война. За разлика от арменците, те дори имаха бойни самолети: те им бяха предоставени от Украйна заедно с украински пилоти.

Те имаха всичко. Липсваше им само боен дух. Но бяха и жестоки. Жестоко малтретираха пленниците.

Отношението към руснаците тогава беше добро, никога не чух лоша дума за себе си. Но не можех да си представя как могат да правят такива неща с арменците.

Не воини, а търговци и началници

- Виждал съм кадри от първия бой на азербайджанското поделение. Младите войници бяха толкова уплашени, че не можеха да се движат, движенията им бяха бавни, лежаха и не можеха да станат. Лекарите ги събраха в окопите. Виждали ли сте някога нещо подобно?

- През цялото време. Само така беше. Те не са воини, а търговци. Имат много разпространена дума „алвер“ /може би има предвид алъш-вериш/ - на нашия език „купи – продай“. Много от териториите им бяха продадени на арменците от самите техни висши служители.

Войските все още стоят и изведнъж виждат, че няма прикритие: то е отишло някъде. Много често те са се оттегляли в ситуации, когато все още е било възможно да се защитят.

Позициите ни бяха в село Чухурмахли. Дима беше стрелец-оператор, а аз бях механик-водач в БМП. Карахме напред, стреляхме и се връщахме, но на позициите ни нямаше никой! Влязохме в следващото село, Ахмедавар, и там имаше арменци. Карах колкото можех по-бързо. Но нашето БМП все пак беше ударено.

Изскочихме от него и бързо закуцахме по улицата. Видяхме кола като нашите „самуни“ в някакъв двор. Азербайджански войник влачеше шевна машина в нея. Казах му: „Просто я пусни - арменците са навсякъде!“ Той я пусна. Качихме се в колата и, като някак си се извивахме, избягахме от този Ахмедавар.

След това с Дима се прехвърлихме в специалните части „777“, после в „Еднооката сова“. И там имаше различна тълпа – рускоезични, а офицерите бяха много сериозни. Там бях в „скитаща“, номадска минохвъргачна батарея.

Спомням си нашите командири. Бакински татарин на име Алтаф, той имаше собствена школа по карате, а освен това издаваше списание за комикси в Турция. Имахме първия и единствен снайперски взвод в цялата армия, който беше създаден и ръководен от чичо Юра – собственик на фабрика за мебели. Това бяха не само смели хора, но и образовани, а и не бедни.

- Днес азербайджанските политици обиждат руската армия. Казват, че в нея се бият бивши затворници, докато тяхната армия е професионална и ако Русия дебаркира войски в Азербайджан, ще останат само парцали и остатъци . Какво мислите, че мотивира подобни твърдения - скорошната лесна победа над Армения?

- Разбира се. Суетата е може би основният им грях. Колкото по-голям е каскетът ти - аеродрум, толкова по-важен си. Никога не бих могъл да си представя, че можеш да пасеш овце в костюм от три части. Но съм виждал това в Азербайджан.

Веднъж дойдохме в Ленкоран за екипировка (между другото, по това време там бяха пристигнали и два самолета от Афганистан – докараха муджахидините да се бият за Азербайджан). И там, във военното поделение, видях глава на кран. Дори не кулокран, а обикновен кран за вода.

В казармата, пред тоалетната, имаше умивалници и всички „врътки“ на главите на крановете бяха свалени. Имаше само една врътка, стояща у специален човек. Ако някой имаше нужда да се измие, той отиваше до него и го молеше. И този началник на крана подаваше клапана с важен поглед, а също така наблюдаваше процеса на измиване.

Разбира се, Азербайджан няма да преживее военен сблъсък с Русия. Но все пак, не може да се съди за случващото се сега по това, което се е случило тогава. Във всеки случай, нещо се е променило. Турците ги поучават, а и виждат нашите проблеми - това ги мотивира да бъдат смели с нас. Ясно е, че по-късно ще бъдат много разочаровани. Но да се хвалиш с какъвто и да е враг е неуместно. Особено след Чечня и Украйна. И особено като се има предвид, че днес имаме и солиден „Алвер“ и достатъчно предатели на върха.

Русия има много възможности да нанесе сериозни щети на Азербайджан. Но ние също не правим много от това, което бихме могли в Украйна. Ние стискаме и смиламе всичко. Те изстискват пъпки и унищожават врага. Във войната трябва да се стигне докрай.

Когато защитавахме Славянск през 2014 г. и украински войници и техника преминаха към нас, когато в Харков и Одеса се проведоха проруски митинги, за каквито дори Крим не можеше да мечтае, милиони украинци бяха на наша страна. Ако Русия беше стигнала докрай и им беше помогнала по някакъв начин, изобщо нямаше да има нужда от СВО.

Но днес, от една страна, ние бомбардираме тези хора, а от друга страна, режимът на Зеленски ги хваща по улиците и ги хвърля срещу нас. Руснаци убиват руснаци, а в същото време Русия се населява с мигранти - същите тези азербайджанци.

Превод: ЕС