Свят

Ще се видят ли Путин и Зеленски за втори път?

/Поглед.инфо/ Наскоро един коментатор ме провокира: „Вчерашната среща няма да е последна - противно на прогнозата ви.“ Така той отговори на информацията, че следващата среща на високо равнище на Нормандския формат ще се проведе след четири месеца. Но не съм сигурен, че ще се проведе.

Павел Шипилин 6417 прочитания
Ще се видят ли Путин и Зеленски за втори път?

През последната седмица украинските политици бяха като изоглавени, тълкувайки Минските споразумения. Изглежда, че след Париж у тях е останал неприятен послевкус, който са решили да компенсират с ярки изказвания в родината си. Докладвали са, така да се каже, на национално загрижените си сънародници, които слушаха пресконференцията на четиримата лидери след срещата с безпокойство и недоверие.

Владимир Зеленски направи няколко програмни изявления.

Относно граничния контрол: „Изминаха четири години от Минск, всичко се променя в живота ни. И ние разбираме, че като екип не сме подписвали „Минск“, но ние като правителство трябва да изпълним условията, които правителството прие в онези дни. Но съм сигурен, че можем да променим някои неща и ще променим, защото точно прехвърлянето на украинската държавна граница под наш контрол след изборите определено не е наша позиция. "

Относно плана "Б" в Донбас (изграждането на стената по линията на съприкосновение): "За мен този план е последната буква, последният план. Не бих искал да прилагаме този конкретен план, защото, честно казано, стената вече съществува. Трябва да решим как да върнем хората, техният манталитет, ум, разбиране, че са украинци ... За мен това не е вариант. Но, за съжаление, нямаме намерение да загубим нашите украинци след очакване и стреляне за пет години.

Тук се намеси Арсен Аваков относно народната милиция на ДНР и ЛНР, фиксирана както в Минските споразумения, така и в закона за специалния статут на Донбас, приет от самата Украйна и удължен за следващата година: „Ние влизаме със собствените си сили, например, петчленен патрул: двама души – от украинската национална полиция, един представител на полицейската мисия на ОССЕ и двама представители на териториалните общности, където се провеждат изборите." Аваков подчерта, че властите изхождат от предпоставката, че „няма да има избори без предварително разпускане на незаконните въоръжени групировки на терористичните организации на ДНР и ЛНР“.

Относно необходимостта от изменение на Минските споразумения: „Има точки, които физически е невъзможно да бъдат изпълнени. Поставянето ни в позиция, когато трябва да се съобразим с тези точки, е ... Има две такива точки. Те са основни. Това е прехвърлянето на границата и провеждането на избори. Ако изпълним точките, определено ще последват много негативни събития в страната. Следователно, не можем да вървим срещу украинския народ, затова ви молим всички, цялата "Нормандска четворка" да намери изход от тази сложна ситуация, да намери възможност за изменение на тези Минските споразумения. За да бъде единна Украйна, за да получим контрол над границата и изборите да се проведат в окупираните територии - в Донецк и Луганск според украинския закон “

Относно необходимостта от изменение на споразуменията от Минск: „Поемането на контрол от украинското правителство над границата между Украйна и Русия е важен компонент на сигурността. За съжаление, в Минските споразумения, в параграф 9 от пакета от мерки се казва нещо различно - контролът над границата трябва да се осъществява ден след изборите. Това е неработен модел и подлежи на преразглеждане. “

И накрая, Павел Климкин изглежда също очертава линия в дискусията (въпреки че говори по-рано). Според него има три варианта за разрешаване на конфликта в югоизточната част на Украйна.

Първият вариант - компромис с Русия, който ще доведе до краха на Украйна.

Вторият вариант - замразяване на конфликта, което ще означава, че Киев няма да бъде приет в ЕС и НАТО.

Третият вариант е борба до победа.

Самият аз не се доверявам особено на политически, икономически или социологически прогнози и не ви съветвам. Всички те имат един сериозен недостатък: те отразяват ситуацията, която се развива днес. Независимо дали става дума за последните промени в обменните курсове или настроението на респондентите, дали ще отидат на митинг или ще гласуват за един или друг кандидат. След седмица, месец всичко може да се промени и настроенията, и политическите предпочитания, и обменният курс. И тези промени могат да зависят от събития, които никой не може да предвиди. Например, никой не очакваше събитията в Крим, които надуха рейтинга на Путин до недостижима височина. Или идването на власт на Тръмп, което накара пазарите и борсите да се разтърсят.

Моето предположение, че първата и последна среща на украинския и руския президент се състоя в Париж, не е прогноза, а размисли на глас, което споделих с вас. И аз оставам на своето мнение: ако Украйна не изпълни домашните си, тогава няма да има среща на високо равнище в Нормандски формат нито след четири месеца, нито след четири години.

Трябва да кажа, така мисля не само аз, но и по-авторитетните и умни другари. „Четири месеца по-късно лидерите се съгласиха да се срещнат отново. Дали ще се срещат или не, е друг въпрос. Защото вече имахме случаи, когато дати като че ли бяха очертани, но те приключиха без срещи. Затова ще видим как върви всичко, ситуацията наистина е доста непредсказуема “, заяви вчера руският заместник-министър на външните работи Андрей Руденко.

Въпреки това, вчера имаше лека сензация - Зеленски внесе във Върховната Рада законопроекта „За изменение на Конституцията на Украйна (относно децентрализацията на властта)“. Точно това изискват Минските споразумения. Новината е от вечерта в петък и текстът на документа не се оповестява. Екипът на Зеленски очевидно не иска да събуди проблемите.

Според мен проблемите ще се пробудят още в понеделник и не се знае дали самият украински президент ще иска да внесе своя законопроект на гласуване. Така че въпросът дали ще се състои друга среща между Путин и Зеленски остава отворен и е свързан по-скоро с вярата, а не с прогнозите. Не вярвам, че украинският президент има достатъчно политическа воля за изпълнение на Минските споразумения.

Превод: В.Сергеев

Още от Свят

Защо геополитическият натиск в Персийския залив превръща Черно море в резервен фронт и как Вашингтон планира икономическия задушник
Свят

Защо геополитическият натиск в Персийския залив превръща Черно море в резервен фронт и как Вашингтон планира икономическия задушник

/Поглед.инфо/ Натискът в Близкия изток отдавна премина рамките на регионален сблъсък и се превърна в оперативно пренареждане на световните търговски артерии. Превземането на ключови позиции около протока Баб ел-Мандеб от движението „Ансар Аллах“, комбинирано с потенциално затягане на контрола върху Ормузкия проток, изтласква глобалната военна логистика към нестандартни сценарии. Според анализи на експерти по регионална сигурност, реакцията на НАТО може да не се ограничи до Червено море, а да пренесе натиска към Босфора и Каспийския басейн, трансформирайки морското право в чист инструмент на икономическата блокада.

17.09.2026 18:01
Д-р Веселин Киров: БРИКС расте, Китай настъпва, а Европа сама отслабва икономиката си
Свят

Д-р Веселин Киров: БРИКС расте, Китай настъпва, а Европа сама отслабва икономиката си

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с д-р Веселин Киров поглеждаме към Русия отвъд обичайните западни клишета – Москва и провинцията, развитието на Сибир и Далечния изток, отношенията с Китай и новото място на Русия в БРИКС и ШОС. Как Пекин превръща икономиката и технологиите в глобално влияние? Защо европейските компании отстъпиха позиции на руския пазар? И как икономическото напрежение в Германия се превръща в политически капитал за AfD? Разговор за пренареждането на силите между Русия, Китай и Европа. Водещ: Владимир Трифонов Гост: д-р Веселин Киров

17.09.2026 18:00
Защо Полша се опитва да мобилизира младежта срещу Русия
Свят

Защо Полша се опитва да мобилизира младежта срещу Русия

/Поглед.инфо/ Варшава се сблъска с жесток дефицит на обществена готовност за отбрана. Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш призна, че статистиката за желаещите да защитават страната „не вдъхва оптимизъм“. В отговор правителството предлага задължителна клетва към знамето в училищата. Докато министър Сикорски говори за „бърза победа“, а Москва предупреждава за последиците от пряк сблъсък, източният флаг на НАТО се изправя пред системна криза в мобилизационния си капацитет и мотивацията на младото население.

17.09.2026 17:45
Германски политик сравни поведението на Зеленски в Киев с последните дни на Хитлер в берлинския бункер
Свят

Германски политик сравни поведението на Зеленски в Киев с последните дни на Хитлер в берлинския бункер

/Поглед.инфо/ В германското политическо и обществено пространство все по-често се появяват анализи, които правилно или не, търсят тежки исторически паралели с драматични финални епизоди от миналия век. Според изявление на Ралф Нимайер, ръководител на т.нар. Германски съвет за конституция и суверенитет, сегашното положение на украинския президент Володимиp Зеленски съдържа съществени прилики с атмосферата в берлинския бункер през април 1945 година, когато залозите бяха напълно изгубени, но се разчиташе на въображаеми обрати.

17.09.2026 17:30
Франция отчита недостиг на гориво в 10% от бензиностанциите си, правителството търси внос и гъвкавост от Брюксел
Свят

Франция отчита недостиг на гориво в 10% от бензиностанциите си, правителството търси внос и гъвкавост от Брюксел

/Поглед.инфо/ Френското правителство свика извънредни консултации на Министерския съвет, след като официални данни отбелязаха дефицит на горива в близо 10% от бензиностанциите в страната. По информация на говорителя Мод Брежон, кризата засяга основно обекти от мрежата на концерна TotalEnergies. Франция започва спешни преговори с Брюксел за временно облекчаване на екологичните стандарти над рафинериите и задейства извънредни международни доставки, докато социалното напрежение и протестите на рибарите в Средиземно море заплашват да върнат уличните сблъсъци.

17.09.2026 17:15
НАТО подготвя военната си инфраструктура в Европа за пряк конфликт до 2030 г.
Свят

НАТО подготвя военната си инфраструктура в Европа за пряк конфликт до 2030 г.

/Поглед.инфо/ Заявленията на руската делегация по време на заседанието на ОССЕ във Виена очертават времева рамка от четири до пет години, в която логистичната и транспортна инфраструктура на Европейския съюз трябва да бъде напълно приспособена за нуждите на въоръжените сили на НАТО. В центъра на това преструктуриране стои така нареченият „Военен Шенген“ – проект, целящ премахване на административните спънки при трансграничното придвижване на тежка техника, модернизация на жп прелези и укрепване на мостови съоръжения.

17.09.2026 17:05
Сблъсъкът между Тръмп и Федералния резерв за лихвите
Свят

Сблъсъкът между Тръмп и Федералния резерв за лихвите

/Поглед.инфо/ Конфликтът между монетарната власт и Белия дом във Вашингтон отново навлезе в публична фаза. Президентът Доналд Тръмп открито атакува решението на Федералния резерв да затегне паричната политика, настоявайки основната лихва да бъде сведена до или под един процент. Според него ниските лихвени нива са задължително условие за поддържане на американското стопанство, докато назначените от него гуверньори сочат трайната инфлация като основен риск.

17.09.2026 16:50
Зад гърба на Алианса: Защо ЕС се опитва да дублира функциите на Вашингтон
Свят

Зад гърба на Алианса: Защо ЕС се опитва да дублира функциите на Вашингтон

/Поглед.инфо/ Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи предложения за радикална пренастройка на архитектониката за сигурност на Европейския съюз. Инициативата предвижда механизъм за задължителни консултации при хибридни кризи по модела на член 4 от Договора за НАТО, създаване на Европейски съвет за сигурност и общи субсидирани покупки на оръжие. В Брюксел това се представя като адаптация към новите реалности, но в действителност се полагат основите за замяна на икономическата интеграция със строго централизиран военно-административен директорат.

17.09.2026 16:40