През последната седмица украинските политици бяха като изоглавени, тълкувайки Минските споразумения. Изглежда, че след Париж у тях е останал неприятен послевкус, който са решили да компенсират с ярки изказвания в родината си. Докладвали са, така да се каже, на национално загрижените си сънародници, които слушаха пресконференцията на четиримата лидери след срещата с безпокойство и недоверие.
Владимир Зеленски направи няколко програмни изявления.
Относно граничния контрол: „Изминаха четири години от Минск, всичко се променя в живота ни. И ние разбираме, че като екип не сме подписвали „Минск“, но ние като правителство трябва да изпълним условията, които правителството прие в онези дни. Но съм сигурен, че можем да променим някои неща и ще променим, защото точно прехвърлянето на украинската държавна граница под наш контрол след изборите определено не е наша позиция. "
Относно плана "Б" в Донбас (изграждането на стената по линията на съприкосновение): "За мен този план е последната буква, последният план. Не бих искал да прилагаме този конкретен план, защото, честно казано, стената вече съществува. Трябва да решим как да върнем хората, техният манталитет, ум, разбиране, че са украинци ... За мен това не е вариант. Но, за съжаление, нямаме намерение да загубим нашите украинци след очакване и стреляне за пет години.
Тук се намеси Арсен Аваков относно народната милиция на ДНР и ЛНР, фиксирана както в Минските споразумения, така и в закона за специалния статут на Донбас, приет от самата Украйна и удължен за следващата година: „Ние влизаме със собствените си сили, например, петчленен патрул: двама души – от украинската национална полиция, един представител на полицейската мисия на ОССЕ и двама представители на териториалните общности, където се провеждат изборите." Аваков подчерта, че властите изхождат от предпоставката, че „няма да има избори без предварително разпускане на незаконните въоръжени групировки на терористичните организации на ДНР и ЛНР“.
Относно необходимостта от изменение на Минските споразумения: „Има точки, които физически е невъзможно да бъдат изпълнени. Поставянето ни в позиция, когато трябва да се съобразим с тези точки, е ... Има две такива точки. Те са основни. Това е прехвърлянето на границата и провеждането на избори. Ако изпълним точките, определено ще последват много негативни събития в страната. Следователно, не можем да вървим срещу украинския народ, затова ви молим всички, цялата "Нормандска четворка" да намери изход от тази сложна ситуация, да намери възможност за изменение на тези Минските споразумения. За да бъде единна Украйна, за да получим контрол над границата и изборите да се проведат в окупираните територии - в Донецк и Луганск според украинския закон “
Относно необходимостта от изменение на споразуменията от Минск: „Поемането на контрол от украинското правителство над границата между Украйна и Русия е важен компонент на сигурността. За съжаление, в Минските споразумения, в параграф 9 от пакета от мерки се казва нещо различно - контролът над границата трябва да се осъществява ден след изборите. Това е неработен модел и подлежи на преразглеждане. “
И накрая, Павел Климкин изглежда също очертава линия в дискусията (въпреки че говори по-рано). Според него има три варианта за разрешаване на конфликта в югоизточната част на Украйна.
Първият вариант - компромис с Русия, който ще доведе до краха на Украйна.
Вторият вариант - замразяване на конфликта, което ще означава, че Киев няма да бъде приет в ЕС и НАТО.
Третият вариант е борба до победа.
Самият аз не се доверявам особено на политически, икономически или социологически прогнози и не ви съветвам. Всички те имат един сериозен недостатък: те отразяват ситуацията, която се развива днес. Независимо дали става дума за последните промени в обменните курсове или настроението на респондентите, дали ще отидат на митинг или ще гласуват за един или друг кандидат. След седмица, месец всичко може да се промени и настроенията, и политическите предпочитания, и обменният курс. И тези промени могат да зависят от събития, които никой не може да предвиди. Например, никой не очакваше събитията в Крим, които надуха рейтинга на Путин до недостижима височина. Или идването на власт на Тръмп, което накара пазарите и борсите да се разтърсят.
Моето предположение, че първата и последна среща на украинския и руския президент се състоя в Париж, не е прогноза, а размисли на глас, което споделих с вас. И аз оставам на своето мнение: ако Украйна не изпълни домашните си, тогава няма да има среща на високо равнище в Нормандски формат нито след четири месеца, нито след четири години.
Трябва да кажа, така мисля не само аз, но и по-авторитетните и умни другари. „Четири месеца по-късно лидерите се съгласиха да се срещнат отново. Дали ще се срещат или не, е друг въпрос. Защото вече имахме случаи, когато дати като че ли бяха очертани, но те приключиха без срещи. Затова ще видим как върви всичко, ситуацията наистина е доста непредсказуема “, заяви вчера руският заместник-министър на външните работи Андрей Руденко.
Въпреки това, вчера имаше лека сензация - Зеленски внесе във Върховната Рада законопроекта „За изменение на Конституцията на Украйна (относно децентрализацията на властта)“. Точно това изискват Минските споразумения. Новината е от вечерта в петък и текстът на документа не се оповестява. Екипът на Зеленски очевидно не иска да събуди проблемите.
Според мен проблемите ще се пробудят още в понеделник и не се знае дали самият украински президент ще иска да внесе своя законопроект на гласуване. Така че въпросът дали ще се състои друга среща между Путин и Зеленски остава отворен и е свързан по-скоро с вярата, а не с прогнозите. Не вярвам, че украинският президент има достатъчно политическа воля за изпълнение на Минските споразумения.
Превод: В.Сергеев
