/Поглед.инфо/ Работата на инсталациите за обезсоляване в Aпшерон е изпълнена с двусмислени последици

Неотдавна стана известно за стартирането на голям инфраструктурен проект в Азербайджан, насочен към осигуряване на републиката с прясна вода.

ACWA Power от Саудитска Арабия, най-голямата частна компания за обезсоляване в света, спечели търг, обявен от азербайджанските власти, и сега си партнира с турската IC İçtaş İnşaat Sanayi ve Ticaret A.Ş в първото публично-частно партньорство в историята на Азербайджан. ще изгради инсталация за обезсоляване с обратна осмоза на морска вода (SWRO) на полуостров Апшерон с капацитет от около 300 хиляди кубически метра на ден.

Според местните медии, заводът, разположен в Sumgait Chemical Industrial Park, е предназначен да отговори на нарастващото търсене на питейна вода в столицата на Азербайджан, Баку, с население от няколко милиона, и околния полуостров.

Съгласно условията на споразумението управлението на предприятието, а следователно и печалбата от неговата дейност, ще отидат у създадения консорциум за 27,5 години, след което всички права ще бъдат прехвърлени на Азербайджанската държавна агенция за водни ресурси.

Заслужава да се отбележи, че това не е първият голям инфраструктурен проект, който ACWA Power изпълнява в Азербайджан. След като навлязоха на местния пазар през 2019 г., саудитците вече успяха да построят вятърна електроцентрала Absheron-Khizı с мощност 240 MW на полуостров Апшерон.

Е, може би само можем да се радваме на южните ни съседи, които укрепват собствената си енергийна независимост (от същата поредица е полагането на енергиен кабел по дъното на Каспийско море от Азербайджан, Казахстан и Узбекистан). Би било възможно, ако не бяха очевидните екологични проблеми, свързани с изграждането на инсталациите за обезсоляване.

Както отбелязват еколозите, основната грешка на почти всички държави от Каспийския регион е явното пренебрегване в икономическите изчисления на възможните щети на природата, причинени от човешката дейност.

За съжаление, проектът за обезсоляване на Aпшерон не е изключение. Не само, че капацитетът му едва ли ще бъде достатъчен, за да задоволи нуждите от чиста вода на самия Баку (да не говорим за неговите предградия и други райони на полуострова, които консумират общо в порядък повече вода), но солта, извлечена от водата, също ще бъде изхвърлена обратно в Каспийско море. Това, между другото, е един от „страничните ефекти“ на филтрите за обратна осмоза, които могат да задържат до 98% от минералните соли.

Но колко допълнителна сол е необходима на вече бързо намаляващото плитко Каспийско море е, както се казва, риторичен въпрос.

Както отбелязват учените, които отдавна сравняват Каспийско море с нещо като кофа за боклук, нарастващата екологична криза в региона вече удря силно страните, граничещи с Каспийско море. Само през последните 20 години Каспийско море е пресъхнало толкова много, че е разкрило крайбрежни зони с обща площ от 22 хиляди квадратни километра.

Според руски експерти по корабоплаването, плиткостта на Каспийско море намалява транспортния потенциал на Волжско-Каспийския морски канал, чиято дълбочина в действителност е само 4,5 м, а на подстъпите към него откъм морето – само 4,2 м. Съществуват опасения, че северната, руска част на Каспийско море може окончателно да загуби своите възможности за корабоплаване и добив на нефт.

На свой ред казахстанските пристанищни работници се оплакват, че плитчината е причинила значително увеличение на разходите за поддържане на навигационните маршрути в пристанище Актау, като са се увеличили с цели 30% през последните пет години.

Подобни проблеми има и в самия Азербайджан, където разходите за обслужване на пристанището в Баку също се увеличиха значително и то за сравнително кратък период от време.

По официални данни плитчината на Каспийско море струва на страните от региона – Русия, Казахстан, Туркменистан, Азербайджан и Иран – общо 1 милиард долара загуби годишно.

Сред основните причини за случващото се учените, извършили хидроложки проучвания, изтъкват както естествените климатични промени, така и антропогенните, тоест причинените от човека въздействия.

„Намаляването на водната повърхност води до деградация на крайбрежните екосистеми, изчезването на блатата и делтите, които са местообитания за много видове птици и риби. „Уникални видове като каспийски тюлен и есетра са застрашени поради загуба на местообитания и промени в хранителната верига“, отбеляза в доклада си Вадим Петров, председател на обществения съвет към Росхидромет.

За съжаление подобни проблеми с уникалното море, което няма излаз към световния океан, са добре известни на всички бивши граждани на СССР. Говоря, разбира се, за трагедията на Аралско море, което на практика е изчезнало напълно в резултат на недалновидната политика на управление, земеползване и управление на природните ресурси.

Обширната напоителна система, създадена в басейните на реките Амударя и Сърдаря, за да се увеличи производството на памук в централноазиатските републики, на практика остави Аралско море без никакво водоснабдяване. В резултат на това съдържанието на сол в него започна бързо да нараства и след това процеса на намаляване на водата доведе до факта, че и двете най-големи реки в Централна Азия и единственият източник на попълване на Аралско море просто спряха да се вливат в морето, постепенно изчезвайки в безкрайните казахски степи и полупустини.

Въпреки това, както твърдят еколозите, съдбата на Аралско море засега не застрашава Каспийско море. Докато Аралско море, както вече беше казано, се захранваше от водите на само две реки - Амударя и Сърдаря, 80% от водния баланс на Каспийско море се осигурява от 130 реки едновременно, от които най-големите са Волга, Урал, Терек, Сулак и Самур.

Все пак е рано за успокоение. От 1995 г. средното ниво на Каспийско море е паднало с почти три метра, задържайки се приблизително на същото ниво като минимума от 1977 г.

Според директора на Института по океанография на Руската академия на науките Петър Завялов, „в момента средното ниво на повърхността на Каспийско море е около минус 29,5 м (спрямо нивото на Световния океан). Това означава, че Каспийско море е достигнало рекордно ниско ниво през последните 400 години.

Прогнозирането на бъдещата динамика на морското равнище е трудно, тъй като процесите, които го определят – изпарение от повърхността, речен отток, атмосферни валежи – е трудно да се вземат предвид с необходимата точност.“ Както отбелязва ученият, Волга все още осигурява 90% от притока на вода в морето, чието по-нататъшно намаляване на нивото може да постави под въпрос изпълнението на редица големи инвестиционни проекти, предимно в областта на логистиката.

Така че, ако вместо сериозна съвместна работа на международно ниво за спасяването на Каспийско море, всяка страна в региона ще решава само собствените си проблеми и дори в ущърб на своите съседи, рано или късно рискуваме да загубим уникален природен комплекс и жизненоважен източник на ценни ресурси.

Превод: ЕС