/Поглед.инфо/ Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев беше преизбран за нов мандат. Без да чака резултатите от вота, той обяви редица големи реформи в страната. Как ще се промени външната и вътрешната политика на държавата? И какви промени очакват отношенията на Астана с Москва?

Според ЦИК на Казахстан държавният глава Касим-Жомарт Токаев е спечелил 81,31% от гласовете. Крайната избирателна активност е 69,44%. В гласуването участваха 8 милиона 300 хиляди 046 граждани. Повече от 10 000 избирателни секции бяха отворени за гласуване, други 68 избирателни секции работеха в 53 страни, включително в Русия - в Москва, Санкт Петербург, Астрахан, Казан и Омск.

Шестима кандидати се състезаваха за президентския пост. В същото време противниците на Токаев се оказаха статисти. Според проучване на телевизионната компания „Хабер“ местното население не знае практически нищо за тях. Основната интрига беше как кандидатът "против всички" ще се справи - такава графа в бюлетините на предишните избори нямаше. В резултат на това отговорът „против всички“ заема второ място с резултат от 5,8%.

Без да чака окончателното преброяване на гласовете, Токаев обяви редица промени в страната. Така Казахстан го очаква „последователна конституционна реформа“ и „преход към нова форма на политическа структура“. Той също така заяви необходимостта от водене на многовекторна външна политика при сегашните реалности.

Припомняме, че указът за провеждане на предсрочни президентски избори в Казахстан беше подписан от Токаев в края на септември след приемането на поправки в конституцията. Според промените мандатът на президента се увеличава от пет на седем години, но преизбирането е забранено.

Повод за реформите бяха масовите протести по-рано тази година. Първоначално недоволството на гражданите беше предизвикано от рязкото увеличение на цените на горивата, но скоро лозунгите на протестиращите станаха политически. Хората поискаха оставка на правителството и реформи, а протестите прераснаха в безредици.

За да стабилизира ситуацията, Токаев беше принуден да се обърне към ръководителите на ОДКС с молба за оказване на помощ на републиката за „преодоляване на терористичната заплаха“. В резултат на това Съветът на ОДКС „в съответствие с член 4 от Договора за колективна сигурност“ реши да изпрати миротворци в Казахстан. На 6 януари руските части в състава на Колективните мироопазващи сили на ОДКС започнаха да изпълняват задачи в Казахстан.

Седмица по-късно руският президент Владимир Путин обяви, че мироопазващата мисия е изпълнила задачите си в Казахстан и трябва да се върне у дома. Операцията се оказа светкавична и донесе ползи не само на централноазиатската република, но и на самата Русия.

На този фон Казахстан продължи да развива отношенията със западните страни и отказа, например, да признае независимостта на ЛНР и ДНР (когато републиките все още не бяха част от Русия). Трябва да се отбележи също, че ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел планира обиколката си в Централна Азия да съвпадне с изборите в Казахстан. Той призова за развитие на транспортните коридори между Европейския съюз и региона, заобикаляйки Русия. На среща с Токаев той обеща да компенсира държавата за "съпътстващите щети", причинени от антируските санкции на ЕС. В руската експертна общност подобна стъпка беше възприета като опит за подкуп на приятелска ни страна.

Но ако говорим за изборите, резултатите от тях бяха очаквани, казва Марат Шибутов, политолог и член на Националния съвет на общественото доверие към президента на Казахстан. „Графата „против всички“ се превърна във втория най-популярен избор на гражданите, въпреки че очаквах по-добър резултат“, допълва той.

„Вероятно това се дължи на факта, че избирателната активност беше по-ниска, част от хората, които можеха да гласуват „против всички“, си останаха вкъщи. Например в Алма-Ата избирателната активност остана най-ниската в историята на постсъветските избори“, добави събеседникът.

„Като цяло мнозинството от опозиционно настроените граждани просто не дойдоха до урните, тъй като бяха демотивирани от различни медии и опозиционни фигури. В същото време до урните дойде електоратът, верен на действащия президент. Всичко това доведе до уверената победа на Касим-Жомарт Токаев“, убеден е той.

„Може да се каже също, че жителите на републиката харесват образа на силен лидер, който ясно ди представя бъдещето на страната“, добави Шибутов. „Вярвам, че след такива резултати и при положение, че държавният глава сега се избира за седемгодишен мандат, той може да реформира политическите институции в страната“, смята експертът.

„Говорейки за предстоящите парламентарни избори, мисля, че трябва да очакваме регистрацията на три-четири нови партии, което заедно с избори в едномандатни райони значително ще засили конкуренцията. Убеден съм, че борбата за места в парламента ще бъде много по-силна, отколкото за президентския пост. Ще бъдат ангажирани всички ресурси, включително материални, и ще участват всички групи в елитите без изключение“, изрази увереност политологът.

По отношение на разглеждането на резултатите от президентските избори в дългосрочен план и тяхното въздействие върху отношенията със съседите, включително Русия, Шибутов отбеляза, че „не трябва да очакваме промени към по-лошо, по-скоро всичко ще остане на сегашното ниво или дори ще се подобри , особено ако не загубите в Украйна."

„Освен това думите на Токаев, че Казахстан, като се има предвид неговото геополитическо положение, трябва да следва многовекторна политика, означават запазване на настоящата външна политика на страната“, заключи събеседникът.

Подобна гледна точка споделя и програмният директор на Валдайския клуб Тимофей Бордачев. Според него отношенията на Казахстан с Русия и Китай ще останат най-висок приоритет във външната политика на държавата. „Токаев показва адекватна способност да оценява геополитическото положение на републиката и развива международно сътрудничество в рамките на това разбиране“, смята Бордачев.

„Сега не виждаме предпоставки Казахстан да води неадекватна външна политика. И големият дипломатически опит на Токаев играе важна роля тук“, подчерта събеседникът. Политологът обърна внимание и на изявленията на президента на Казахстан за необходимостта от многовекторна политика. „Това е основата на външната политика на държавата през всичките 30 години независимост. Това е записано във всички официални документи на държавата“, каза той.

„Разбира се, когато Москва критикува Астана за нейната многовекторност, Казахстан винаги може да отговори, че Русия води подобна политика. В крайна сметка всъщност говорим за способността да развиваме отношения не само в една географска посока “, смята експертът.

Следователно посещението на Борел в Казахстан и други страни от региона няма да повлияе на геополитическия курс на Астана, убеден е Бордачев. „Казахстан просто не можеше да откаже това посещение. Ето защо Борел дойде и каза това, което имаше да каже в позицията си. И не е задължително тези твърдения да имат нещо общо с реалността“, иронизира събеседникът.

„Например европейски дипломат обяви необходимостта от изграждане на алтернативни транспортни коридори, заобикалящи Русия през Каспийско море. Всички, разбира се, се изсмяха на това, тъй като няма технологични възможности за изпълнение на тези планове“, продължава политологът. „Нещо подобно вече е пробвано. Но всичко се основаваше на факта, че Каспийско море е доста плитко, но в същото време много бурно. И през него е просто невъзможно да се транспортира голямо количество товари“, спомня си Бордачев.

„В същото време Астана се страхува от всякакъв натиск. И тук се намесват два фактора. Първо, през 90-те години, когато Русия лежеше в икономически руини, първият президент Назарбаев продаде голяма част от правата за добив на енергийни ресурси на западни компании. Второ, Казахстан, както и редица постсъветски страни, зависи от международната финансова система“, изброи експертът.

„Ето защо Астана трябва да води доста сложна, но балансирана политика, за да не се натъкне, от една страна, на неприятности от страна на Запада, а от друга, да изпълни напълно задълженията си към Русия. И на първо място това се отнася до трудностите, свързани с антируските санкции“, заключи Бордачев.

На свой ред Андрей Грозин, ръководител на отдела за страните от Централна Азия в Института за страните от ОНД, смята, че вътрешнополитическата ситуация в Казахстан ще повлияе сериозно на външната политика на Астана. Токаев не успя да преодолее разцеплението в обществото и елитите, което се отрази, наред с други неща, в избирателната активност: ако в южната част на страната тя надхвърли 80%, тогава в мегаполисите избирателят се оказа много пасивен.

Освен това в много региони се страхуват от „перестройката“, обявена от Токаев. Големи политически и икономически промени вече са обявени, но все още не е обявено нищо конкретно. Това предизвиква скептицизъм в обществото, защото много хора помнят тъжните резултати от съветската "перестройка". Следователно Токаев е в много трудно положение“, подчертава Грозин. „Аз самият съм доста скептичен относно революционните способности на Токаев. От него не излиза казахстанският Горбачов, той е системен човек, не се отличава със склонността си към „сечене от рамото“. Професионалната дейност също играе роля - дипломатът не е склонен да "удушава" конкурентите си. Той преговаря с тях“, подчертава експертът.

„Сигурен съм, че Токаев няма да си създаде врагове чрез внезапно разрушаване на икономическата система, създавана в продължение на 30 години. Едно е да вземеш бизнеса от племенника на първия президент, друго е да се опиташ да предоговориш споразумение с компании като „Шеврон“. Това може да доведе до такива събития, в сравнение с които януари ще изглежда като „лека загрявка“, каза източникът.

„В този контекст е интересно да погледнем към предстоящите парламентарни избори. Токаев се изпусна, че този път ще има повече участници. Всъщност ще бъде дадена зелена светлина за регистрацията на нови политически партии, които ще бъдат разделени на два вектора: прозападен и националистически“, признава събеседникът.

„В същото време значителна част от населението все още изпитва топли и приятелски чувства към страната ни. Евразийската интеграция изглежда за обществото по-разбираем проект от движенията към Турция, Запада или Китай“, предполага Грозин. „Но в крайна сметка Астана ще се опита да води същия курс, който водеше през последните 30 години. В допълнение, многовекторността на Казахстан в съвременната версия е плод на въображението на Токаев. И няма да се откаже от него, освен ако геополитическата ситуация в света не се промени драматично“, обобщи Грозин.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com