/Поглед.инфо/ Американската концепция за „Голяма Централна Азия“ предполага изтласкването на Русия и Китай от този макрорегион с акцент върху контролираната от Вашингтон интеграция на централноазиатските републики заедно с Афганистан и Пакистан. Ключът към тази мащабна геополитическа комбинация е установяването на контрол върху водните и енергийните ресурси на Централна Азия.

На 12 май посолството на САЩ в Таджикистан обяви, че Американската агенция за международна помощ и развитие ще осъществи „проект с бюджет от 24 милиона щатски долара във всичките пет централноазиатски държави и Афганистан за управление на трансграничните водни ресурси в басейните на река Сирдаря и Амударя в продължение на пет години." Проектът има за цел да консолидира САЩ в Афганистан, а не да развива петте централноазиатски републики.

Водно-енергийният комплекс на централноазиатските републики има огромен потенциал (430–460 милиарда кВтч годишно), но се разпределя изключително неравномерно: 85% от водните ресурси на региона са концентрирани в Таджикистан и Киргизстан. Тези две републики са разположени в зоната на формиране на притоците на Амударя и Сирдаря.

Общо ледниците на Таджикистан, покриващи 6% от територията му, съдържат до 500 кубически километра вода. Най-големите от тях са ледникът Федченко и ледникът Грум-Гржимайло в Горни Бадахшан. Повечето от ледниците са разположени в басейните на реките Гунт, Муксу и Обихингу През територията на Таджикистан протичат около шестстотин реки, най-големите са Амударя, Сирдаря, Вахш, Пяндж и Зеравшан. В Таджикистан има около 2000 езера, съдържащи 44 кубически километра вода.

В Киргизстан има около 8000 ледника, които заедно с вечните снегове заемат над 40% от територията му и съдържат 650 кубически километра вода. Най-голямата река в републиката, река Нарин, е основният приток на Сърдаря. Реките Чуй и Талас и многобройните езера съдържат значителни водни ресурси (най-големите от тях са Исък-Кул, Сон-Кул и Чатир-Кул).

И Киргизстан, и Таджикистан се интересуват преди всичко от енергийното използване на водните си ресурси, напояването е второстепенно за тях. За разлика от тях, за Казахстан, Узбекистан и Туркменистан напояването през вегетационния сезон е приоритет.

В същото време на Казахстан се падат 77,4% от запасите от петрол и газ в Централна Азия, Узбекистан - 12,7%, Туркменистан - 6,7%. А в Киргизстан и Таджикистан има остър недостиг на енергийни ресурси.

Киргизстан и Таджикистан могат да запълнят дефицита на електроенергия сами и дори частично, само чрез натрупване на водни ресурси в язовири (Нурек и Кайракум в Таджикистан, Токтогул в Киргизстан) по време на топенето на снеговете и ледниците в планините, освобождавайки тази вода през есента и зимата. А трите други републики се нуждаят от водните ресурси в Киргизстан и Таджикистан през пролетта и лятото.

Това противоречие не е съществувало по съветско време, когато енергийните системи на републиките от Централна Азия и Казахстан са част от Единната енергийна система на СССР и са тясно свързани. Обединената енергийна система на Централна Азиясе състои от 83 електроцентрали. По съветско време Киргизстан и Таджикистан трупат вода в язовирите през зимата и получават електричество и енергийни ресурси (въглища и природен газ) от Казахстан, Туркменистан и Узбекистан. А през лятото Киргизстан и Таджикистан пращат вода на Узбекистан и Казахстан.

С разпадането на СССР единната енергийна система се срива. Страните надолу по веригата започват да продават газ и електричество на страните нагоре по веригата на пазарни цени, като прекъсват доставките при дълг. Таджикистан и Киргизстан постоянно изпитват недостиг на енергия през зимата. В повечето региони на Таджикистан ограниченията за доставка на електроенергия се въвеждат през есенно-зимния период.

Десет години след разпадането на Съветския съюз Узбекистан ограничи доставките на газ за Киргизстан и Таджикистан, които бяха принудени да пуснат турбините от каскадата на Нарин от водноелектрически централи в студеното време, за да осигурят електричество на замръзващите градове. Зимните наводнения обхванаха Сърдаря, наводниха земеделски земи в Узбекистан и Северен Таджикистан, а до края на февруари предизвикаха наводнения в Южен Казахстан.

По време на маловодие ситуацията става критична. Подходите на централноазиатските републики към решаването на водния проблем радикално си противоречат и често се изключват взаимно.

В същото време, както е отбелязано в доклада на ЮНЕСКО „Водата в Централна Азия: минало, настояще и бъдеще“, проектите, финансирани от Американската агенция за международна помощ и развитие (за подобряване на управлението на водите и природните ресурси, включително енергийните ресурси), са „малко ефективни поради своята разпръснатост, ниско ниво на използване на местните знания и инициативи, както и липса на фокус върху постигането на практически резултати. "

Типичен пример за такива проекти е цифровизацията на басейна на река Мургаб по програмата на Американската агенция “Умни води”. Става дума за инсталиране на водомери, информация от които ще бъде изпратена до единен център за данни. Инсталирането на американски измервателни уреди на всички реки в региона ще даде възможност за пълен контрол на водните ресурси на Централна Азия, които американците искат да пренасочат към Афганистан.

Проектът, обявен на 12 май от посолството на САЩ в Таджикистан, има за цел да постави интеграцията на Централна Азия и Афганистан под американски контрол. В резултат на това недостигът на вода и енергийни ресурси няма да бъде преодолян за нито една от петте републики в региона и водата ще тече към контролирания от САЩ Афганистан. Обявеният бюджет на проекта от 24 милиона долара дори не се доближава до нуждите на региона при решаването на водни и енергийни проблеми.

Преориентирането на Таджикистан се улеснява и от изграждането на трансгранични мостове (чрез които ще бъде възможно бързо прехвърляне на американски войски) между Таджикистан и Афганистан, финансирано от фондация „Ага Хан“ и Европейския съюз.

Сега в Централна Азия губят всички. Решението може да е например водните ресурси на Киргизката водноелектрическа централа “Токтогул” да се използват за напояване на съседни държави. Узбекистан ще спечели 36 млн. долара за това, Казахстан - 31 млн. долара. Загубите на Киргизстан ще възлязат на 35 млн. долара, което може да бъде компенсирано от страните бенефициенти (Казахстан, Узбекистан). Няма обаче признаци на такова решение.

Създаването на Евразийския воден и енергиен консорциум, изготвен от Русия през 2006 г., който тогава не беше необходим, може напълно и окончателно да заличи дефицита на водни и енергийни ресурси в Централна Азия.

Докато конструкторите на евразийските интеграционни схеми се колебаят, американците бързат. На 9 май президентът на Таджикистан Емомали Рахмон присъства на парада за Деня на победата в Москва, а на 12 май посолството на САЩ в Таджикистан обяви поредния проект „за развитие на управлението на водите в Централна Азия и Афганистан“.

И който контролира реките в тази част на света, контролира цяла Централна Азия.

Превод: В. Сергеев