/Поглед.инфо/ Преминаващата година, честно казано, не добави стабилност и мир към живота на човечеството. Почти навсякъде продължават „стари“ военни конфликти, а на места избухват нови, ожесточени и кървави. Уви, не може да се каже, че границите на нашето Отечество са в мир и сигурност - войната в Кавказ, тревожните събития в Беларус, конфронтацията в източната част на Украйна, рязкото увеличаване на военната подготовка на НАТО, имащите ясна антируска ориентация Полша и Балтийски държави ...

Изглежда, че към този тревожен списък ще се добавят заплахи в северна насока. Някога смъртен враг на Русия, но съжителствайки с нея през последните два века без никакви проблеми и взаимни претенции, Швеция рязко променя своя курс от добросъседство към конфронтация. Докъде може да стигне този процес?

От война към мир и обратно

Хората от днешните поколения трудно могат да приемат Швеция на сериозно като геополитически враг на страната ни. Въпреки това, нека ви напомня, че не винаги е било така. В списъка на страните, с които нашите предци са водили пълномащабни войни, тази държава заема едно от първите места. Ако вземем предвид само конфликтите, в които Русия е участвала от времето на Иван III, Иван IV, Фьодор I и Алексей Михайлович, тогава те са десетина. Но ако добавим към тях, както правят много историци, ожесточените битки, когато шведите се опитват да смачкат и да завладеят Новгородската република, тогава броят вероятно ще се удвои. Кулминацията на шведско-руската конфронтация е Северната война, която Петър I води за достъп до Балтийско море. В крайна сметка нашите противници в нея, макар и да са добавени в списъка на онези, които нахлуват в руските земи с огън и меч, са напълно победени. Русия най-накрая се превръща в империя, а Швеция губи амбицията си да стане такава.

Опитите за въоръжен реванш обаче са предприемани от Стокхолм до началото на XIX век - със същия отрицателен резултат за него. В крайна сметка те, заедно с резултатите от миналите сблъсъци, струват на Швеция почти една трета от нейната територия. От този момент нататък урокът сякаш е научен. Въпреки това, шведите никога не пропускат никакви шансове да напакостят на страната ни, макар и тайно - по време на Зимната война на 1939 г. от 11 хиляди чуждестранни доброволци, воюващи срещу Червената армия на страната на финландците, 8000 са шведи. А Стокхолм предостави на Хелзинки повече от значителна военна помощ под формата на доставки на оръжие, боеприпаси и оборудване. По време на Втората световна война шведите изглеждаха неутрални, но ... Да не забравяме, че почти половината от оръжията на Вермахта са направени именно от метал, претопен от висококачествена шведска руда, която се влива в Третия Райх чак до 1945 година.

След разделянето на света на два лагера с центрове във Вашингтон и Москва, както и създаването на съответните военно-политически блокове - НАТО и Варшавския договор, Швеция обявява, че ще продължи да се придържа към политика на неутралитет. Тя, подобно на Финландия, отхвърля предложението да се присъедини към Северноатлантическия алианс, в който членуваха Скандинавските Дания и Норвегия. Да, от 1994 г. Стокхолм започва бавно да бъде въвеждан в "орбитата" на НАТО - първо става член на програмата “Партньорство за мир”, след това се включва по един или друг начин в различни мисии на Алианса на Балканите, в Афганистан и Африка. И през 2014 г., на срещата му на високо равнище в Уелс, Швеция беше „благословена“ със статута на „разширено партньорство“. Въпреки това, през последните години военният бюджет на страната непрекъснато намалява и въпросът за пълноценното присъединяване към НАТО по принцип не се повдига. Нещо повече, още през септември тази година шведският министър на отбраната Петер Хултквист даде интервю за германски вестник, в което ясно заяви, че Стокхолм няма намерения или планове да се присъединява към Алианса. Причината е проста - „нежелание за ескалация на напрежението с Москва“.

Независимо от това, буквално няколко месеца по-късно, същият Хултквист започна да говори напълно различни неща. Оказва се, че „глобалната среда за сигурност“ се е променила драстично и не за по-добро, разбира се. Кога се е случило това? Според ръководителя на шведското министерство на отбраната - „след агресията на Русия срещу Грузия, анексията на Крим и конфликта в Украйна“. Хултквист също е изключително загрижен за „модернизацията на руския военен капацитет, провеждането на много сложни учения от Москва и засилването на нейната дейност в зоната на Арктика и Балтийско море“. Това е странно нещо - уж не е естонец, а швед ... Или „бавното загряване“ наистина е отличителна черта на господата с „твърд , скандинавски характер“?

Приключват ли 200 години неутралитет?

Всъщност руско-грузинският конфликт се състоя през 2008 година. Крим се завърна у нас през 2014 година. Защо се колебаеха толкова дълго? Или министърът все още се опитва да „адаптира проблема към отговора“, измисляйки „основания“ за рязка промяна в курса на страната от неутрален към антируски и милитаристичен? Трябва да кажа, че значително влошаване на отношенията между Стокхолм и Москва беше очертано буквално през последните няколко години. Позволете ми да ви припомня някои моменти от тази тъжна хронология: в края на февруари 2019 г. в Стокхолм беше задържан определен гражданин, за когото се твърди, че е „вербуван от руското разузнаване“ и работи за него. В резултат, естествено, избухна дипломатически скандал.

Фактът, че случилото се не е инцидент, а нова държавна позиция на Швеция, се вижда от обемния доклад, публикуван само месец по-късно от контраразузнавателната служба (САПО) там, в който страната ни е обвинена директно в разработването на някаква „доктрина на сивата зона“, в която се твърди, че „се опитва да действа с методи за пропаганда, кибератаки и поглъщане на стратегически компании и технологии.”. Претенциите, разбира се, са копирани със скандинавска прецизност от „старшите другари“ - онези западни държави, които вече бяха предприели безумна информационна атака срещу страната ни през този период. Това беше последвано от многократни демарши на официален Стокхолм, който все по-често започва да вижда заплаха в руските военни самолети и кораби, които всъщност извършват напълно обикновени патрули. Ситуацията се нагряваше постепенно, но стабилно. През юли тази година общата военна повинност, която отдавна е изпаднала в забрава, е върната на „неутралната“ държава. Военният бюджет на Стокхолм от 2014 г. до 2021 г. се е увеличил с 85%! Както се оказва обаче, това далеч не е границата.

В бъдеще бюджетът за отбрана на страната за периода от 2021 до 2025 г. трябва да се увеличи с още 40% и да достигне обем от 89 милиарда крони или 10,6 милиарда долара. Това ще бъде рекорд за последните 70 години. Сега Стокхолм харчи около 1,1% от собствения си БВП за военните, но виждате ли, че скоро ще достигне 2%, които Вашингтон изисква от собствените си партньори от НАТО. Съответните промени се случват във въоръжените сили на страната - има бързо "изграждане на мускули". На първо място, това се изразява в рязкото увеличаване на числеността на личния състав на армията, която според съществуващите планове на практика трябва да се удвои до 2030 г., достигайки 90 хиляди души срещу сегашните 55. Също така трябва да се привикват към 8000 души годишно, което отново ще удвои сегашния им брой.

Във военно отношение Швеция трябва да се приема доста сериозно - нека не забравяме, че тази държава, за разлика от много други на Запад, е напълно самодостатъчна не само с най-простите видове оръжия и военна техника, но и с танкове, бойни самолети и дори военни кораби и подводници ... Един от най-ярките примери за факта, че всичко, което се случва, не са празни думи, беше разполагането от шведската армия на едно от нейните подразделения на остров Готланд в Балтийско море, отново пряко свързано от Стокхолм с „повишената военна активност на Русия в тази водна зона“, която започна да причинява загриженост от шведска страна от 2014 г. Спомням си, шведското военно подразделение, базирано на този балтийски остров, беше разформировано през 2005 г. Сега времената се променят.

Всичко това обаче можеше да не изглежда толкова тревожно, ако наскоро Стокхолм не беше започнал да предприема повече от реални стъпки, показващи желанието му да зачеркне неутралитета, продължил два века (макар и на хартия понякога) и да се присъедини към Северноатлантическия алианс. Такива действия може би предизвикват много по-голяма загриженост от формирането на нови полкове от Швеция и увеличаването на разходите за тяхната поддръжка. Миналата седмица местният парламент гласува в подкрепа на решение, което на практика отваря пътя за присъединяване на страната към НАТО. Става въпрос за призоваване на правителството да декларира по закон възможността за присъединяване към Алианса, което преди това беше отказано по принцип на държавно ниво. Това не означава, че това изключително противоречиво решение е било единодушно - то беше прието с мнозинство от 204 гласа срещу 145.

Сред онези, които с пяна на устата твърдят, че днес Швеция „се нуждае от гаранции за сигурност, които само членството в НАТО може да предостави“, са представителите на дясноцентристките партии там - умерените, либералите, центристите, а също и християндемократите. Противници на северноатлантическите стремежи на своите колеги традиционно са депутатите социалдемократи и левичари, както и "зелените". Казусът се крие във факта, че сегашното правителство на страната се състои от представители на същите тези пенявещи се политически сили. Идеите на поддръжниците за присъединяване към Алианса вече бяха остро критикувани от ръководителя на шведското външно министерство Ана Линде, която заяви, че подобни стъпки ще доведат до „негативни последици за сигурността на страната“.

Уви, както знаем, в европейските страни понякога политическите коалиции и правителства се сменят с наистина калейдоскопична скорост. Няма гаранция, че утре в Стокхолм няма да надделеят онези, които се късат да „прегърнат“ северноатлантическия блок. И между другото, Риксдагът гласува за рязко увеличение на армията и за раздуване на военния бюджет. Без съмнение подобен развой на събитията не предвещава нищо добро за Русия. На първо място - във връзка с факта, че в близко бъдеще Северът, по-специално Арктическата зона, обещават да станат арена за много напрегната конфронтация между нашата страна и НАТО. Увеличаването на силите и ресурсите на потенциален противник, особено чрез скандинавска държава с достатъчно развита военна индустрия, не трябва да ни плаши, разбира се, но определено не предизвиква радост.

Превод: В. Сергеев