/Поглед.инфо/ Разобличаването на акта на държавен тероризъм, санкциониран от Белия дом, придобива силата на нарастваща снежна топка
Повече от убедителните разкрития на легендата на американската журналистика Сиймор Херш за престъпната акция на Белия дом – експлозията на руско-германския Северен поток в Балтика – се появиха първоначално в самиздатското издание Substack .
Сега те постепенно набират силата на нарастваща снежна топка, измъкнала се изпод петата на самопровъзгласилия се за световен хегемон. Опитите на организаторите на този акт на държавен тероризъм да обвинят Хърш в „теории на конспирацията“ и да оградят публикацията му със заговора на мълчанието, се спукаха. Организаторите се представиха като истински, а не въображаеми заговорници.
Лакмусът е налице: „Ще съдите ли Сиймор Херш за клеветата, в която го обвинявате?“ Все пак нивото на обвиненията му е безпрецедентно! В отговор от администрацията - пълно мълчание. В крайна сметка пред съда ще трябва да се действа под клетва. Никой не иска да повтори съдбата на подполковник Оливър Норт от дългогодишното дело Иран-Контрас, който се озова сам в затвора заради всички. Той по-късно беше помилван, но дали следващият глава на Белия дом ще помилва сегашните "Северопоточници" е голям въпрос.
Херш, който на 85 години демонстрира много повече жизненост и по-добра интелектуална форма от Сънливия Джо, ден след ден разширява аудиторията на своите заключения и задълбочава нивото им. Европейските издания от първия ред, предимно немски, се присъединяват към разговорите с Херш. На опашката са мощни азиатски ресурси, Америка също започва да обръща внимание на това.
Херш, по собственото му признание, не иска да се появява на такива "китове" като CNN или Fox News поради тяхната полярна партийна пристрастност. Той не бърза да угоди и на руските журналисти: противниците на „размирника“ вече бързат да му налепят етикета на „ръка на Москва“.
Сиймор Херш не смята себе си за ничия „ръка“. Той е американски патриот, който наблюдава с изненада и ужас как малка група фанатици в американската администрация, в зловеща изолация от конституционните власти, тласка страната към „трета световна война“. Херш с основание твърди, че случилото се в Балтика е действителна американска военна акция не само срещу Русия, но и срещу собствения й съюзник – Германия.
Кръгът на възможните източници на Херш постепенно се изяснява. Верен на думата си никога да не ги предава, особено в ситуации като сегашната, когато са изправени пред дълги присъди в затвора, той все по-ясно намеква за средата, от която биха могли да произлязат.
Първоначално журналистът даде да се разбере, че те може да са от тръбопроводни компании, без консултация с които няма да е лесно за американските военни и разузнавателни агенции да решат техническия проблем. Необвързани с клетва и твърди ангажименти, "тръбоукладчиците", казват те, в кръговете си достатъчно широко споделят информация за операцията. Вероятно Херш наистина е получил част от информацията за последния етап от терористичната атака от тях.
Но информация за нейното планиране и обсъждане в най-секретното помещение, разположено срещу Белия дом и свързано с него чрез тунел от сградата „Дуайт Айзенхауер“, където се намира основната част от апарата на Съвета за национална сигурност (NSC), те едва ли биха могли да му кажат. Съвсем очевидно е, че „основното изтчане” идва от един или повече участници в тези срещи или техни приближени лица.
В последните си интервюта Херш ясно показва, че много американски разузнавачи, осъзнавайки какво застрашава страната и света, са били ужасени от това, което са направили „политиканите“. Цереушниците не изпитват никакви симпатии, да не говорим за съчувствие към Русия. Но те смятат, че след временно затишие, поради общия фокус върху украинската война, отношенията на САЩ с Германия и Европа като цяло могат да бъдат сериозно подкопани.
Херш едва ли ще ги назове, но увереността, с която говори, предполага, че източникът му е от ЦРУ. Има само един мотив за подобно действие - да се спре плъзгането, стремително приближаващо до Армагедон, до пълноценния военен конфликт с най-голямата ядрена сила.
Косвено за това говори и не особено убедителният опит на самия Хърш да представи ЦРУ като организатор на цялата операция с ясното послание, че то не може само да „доносничи” срещу себе си. Всъщност от представения материал става ясно, че самото нападение е извършено от специалисти от ВМС на САЩ със съдействието на норвежки военни моряци. ЦРУ, при цялата си зловеща слава, не разполага със съответните компетенции. Странно изглежда и обвинението на разузнавателното ведомство за този акт от известното негово /на ЦРУ/ джобно издание Washington Times (да не се бърка с Post ). Изглежда като акция за прикритие от разреда на „борба на пчелите срещу меда“.
Самият Хърш признава, че настоящият директор на ЦРУ, дипломатът от кариерата Уилям Бърнс, почти не прилича на инициатора и организатора на нещо подобно. Журналистът припомня, че от публикуваната в Wikileaks американска дипломатическа кореспонденция става ясно, че като посланик Бърнс е бил против прекомерната намеса на САЩ в Украйна и въвличането й в НАТО. Малко вероятно е той бързо да промени възгледите си. И сега, според Херш, Бърнс се стреми към стола на държавния секретар с по-мирна програма.
Тоест, Бърнс може да започне лична интрига, за да отстрани от поста му настоящия ръководител на външнополитическото ведомство Антъни Блинкен, който е водещият "ястреб" на администрацията. Херш възлага главната роля в прокарването на мащабния саботаж на този герой, както и на неговия заместник Виктория Нуланд и помощника на Блинкен на президента по националната сигурност, Дж. Съливан, който е ръководен от Блинкен през цялата си бърза кариера.
И тримата се оказаха толкова недалновидни, че твърденията им за „правилността“ и „заслужеността“ на ликвидацията на „Северните потоци“ всъщност потвърдиха собственото им авторство в нейното изпълнение. Докараха и неразбираемия президент Байдън тук, с „хитро присвити очи“, заявявайки, че ние, „ще намерим, ще намерим... не се се съмнявайте“ начин да се отървем от тези газопроводи. При тези самопризнания надали се изискват специални доказателства. Доказателства обаче има и Сиймор Херш ги представи.
Той също така повиши залозите на своето разследване, като го постави в контекста на събитията около Украйна. „Не оправдавам Путин и не одобрявам войната“, казва той, „но фактът, че самите ние дадохме основания за това, разширявайки НАТО, също е очевиден.“ „Просто трябваше да уверим Русия, че Украйна няма да бъде в НАТО. Украйна не може да спечели тази война“. В студиото на Democracy Now! /Демокрация сега!/ Херш, повтаряйки разкритията, които вече беше направил, подчерта, че решението на САЩ да взривят тръбопроводите има за цел да накара съюзниците да подкрепят Украйна в момент, когато някои се колебаят. „Те се страхуваха, че Европа ще напусне войната“, заявява Сиймор .
Внезапното посещение на Байдън в Киев е поредното доказателство за тези опасения и показва, че Белият дом, игнорирайки всички упреци към себе си, се опитва да ги прикрие с шумни публични действия. А това означава, че темата за Северните потоци не трябва да се забравя. Трябва да се разследва докрай.
Превод: ЕС
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?