/Поглед.инфо/ Въпреки жестокия натиск върху инакомислещите, монополът на "американеца" върху световните пазари на черно злато се разклаща
Както вече писах , през 1974-75г. след поредица от преговори между Вашингтон, краля на Саудитска Арабия и ръководителите на други държави от Близкия изток, които бяха членове на ОПЕК, беше постигнато споразумение продажбата на черно злато от тези страни да се извършва изключително в щатски долари . Така преди половин век се ражда петродоларът, който заменя „златния“ долар на Бретън Уудс.
Това са невероятни времена. Ако по-рано парите бяха обезпечени със злато или други ресурси, принадлежащи на страната, издаваща парите, сега се появи напълно нова конструкция: парите на емитиращата държава (щатския долар) са обезпечени с ресурси (петрол)... на други държави.
Нерядко се твърди, че доларът е успял да запази и продължава да поддържа високия си статус на световна валута, като поддържа и дори укрепва доверието в него на другите страни. В същото време през последния половин век имаше много моменти, когато щатският долар беше на ръба да загуби статута си. И Вашингтон трябваше да спасява долара със средства, които нямаха нищо общо с доверието. Средствата за защита и сигурност на щатския долар бяха преди всичко заплахите и използването на военна сила.
Ще дам няколко примера в потвърждение на казаното.
Преди четвърт век започва една история. Говорим за раждането на европейската валута, наречена евро. Тази парична единица е въведена в безналично обращение на 1 януари 1999 г., а на 1 януари 2002 г. банкнотите и монетите са въведени в налично обращение. Еврото замени националните валути.
Еврото също така замени, в съотношение 1:1, европейската парична единица (ЕКЮ), която беше използвана в Европейската парична система от 1979 до 1998 г. Първоначално 10 европейски държави преминаха към еврото, образувайки така наречената еврозона. Днес там вече има 20 държави в (от 27 страни - членки на Европейския съюз).
Ако екюто беше валута за „вътрешна“ европейска употреба, то еврото изначално беше планирано да се използва и за разплащания между европейските страни и останалия свят. Също така страните от останалия свят биха могли да използват тази валута при взаимните си разплащания. Преди четвърт век светът приветства раждането на еврото като световна валута, която ще стои наравно с щатския долар.
Много страни посрещнаха появата на еврото с ентусиазъм, защото вече бяха уморени от диктата на „американеца“. Имаше избор. А еврото всъщност започна добре. Така през първата година от съществуването на европейската валута (1999 г.) тя вече представляваше 17,9% от световните валутни резерви на страните-членки на МВФ.
И още през 2003 г. този дял нараства до 25,3%. По всяка вероятност, това увеличение на резервите в евро е станало за сметка на долара: собствено неговият дял в световните резерви за периода 1999-2003 г. намалява от 70,9 на 65,8%.
Много страни започнаха не само да разреждат доларовите си резерви с европейска валута, но също така, когато е възможно, да използват еврото при разплащания във външната търговия, в международните инвестиции и други трансгранични транзакции. През 2003 г. вече 30% от световния износ е заплащан с евро. Вярно е, че делът на износа в рамките на еврозоната възлиза на 16%. Тоест 14% от световния износ извън еврозоната вече е бил обслужван с помощта на еврото.
В същото време на световния пазар остана един много важен продукт, където навлизането на новата евро валута беше строго забранено. Говорим за глобалния пазар на черно злато, на който американският долар е монополна валута от средата на 70-те години на миналия век.
Разбира се, страните от ОПЕК бяха изкушени да получат поне част от валутните си приходи от износа на петрол в евро. Особено като се има предвид, че за редица страни-членки на ОПЕК, по-голямата част от техния внос идва от стоки, доставени от Европейския съюз. Но те прекрасно разбираха, че това няма да се хареса на Вашингтон и че от това може да последват най -различни санкции за подкопаване на монопола на долара. Но все пак една страна реши да направи това - Ирак.
Ръководителят на тази арабска държава Саддам Хюсеин вече отдавна бе в обтегнати отношения с Вашингтон. От началото на 90-те години, когато Вашингтон и неговите съюзници проведоха операция, наречена Пустинна буря. Сега няма да влизам в подробности за тази война, но само ще отбележа, че по този начин Вашингтон реши да постави на мястото му Саддам Хюсеин, който започна да действа в региона без оглед на САЩ и в същото време да поучава урок за другите страни в региона. За да не забравят, че са васали на Вашингтон.
Хюсеин дълго чака подходящия момент да излезе от диктата на Съединените щати. И както му се струваше, десет години след Пустинна буря се появи реален шанс за освобождението на Ирак. Тази възможност беше появата на алтернатива на американския долар под формата на еврото. В края на 2000 г. президентът на Ирак Саддам Хюсеин реши, че страната му вече няма да търгува петрол за долари; „американецът“ трябва да бъде заменен с „европееца“, наречен „евро“.
Освен това Хюсеин обсъди планове за такъв преход с редица други близкоизточни и азиатски страни и те се съгласиха да последват Ирак. Но Ирак трябваше да е първи. Информацията за тези планове стана известна чрез разузнаването във Вашингтон.
Съединените щати, чрез световните медии и ООН, организираха мощна антииракска кампания: Багдад беше обвинен в разработването на оръжия за масово унищожение (ОМУ). На 5 февруари 2003 г. държавният секретар на САЩ Колин Пауъл говори на специално заседание на Съвета за сигурност на ООН, представяйки „обширни доказателства“, че Ирак крие оръжия за масово унищожение от международните инспектори. Всичко това беше подготовка за нова военна операция срещу Ирак и непокорния Хюсеин.
И само месец и половина по-късно, на 20 март 2003 г., войски на САЩ, Австралия, Великобритания и Полша нахлуха в Ирак. Операцията беше наречена "Операция Иракска свобода". Истаблишмънтът на САЩ не се съмняваше, че този път коалиционните сили ще окупират страната, една от първите пет държави по отношение на доказани петролни запаси (20 милиарда тона), и ще покажат на страните от ОПЕК какво ще им се случи, ако решат замени долара с еврото в търговията с черното злато.
Между другото, през следващата година Пауъл признава, че данните, които е публикувал, са до голяма степен неточни и понякога фалшифицирани: „Когато направих доклада през февруари 2003 г., разчитах на най-добрата информация, която ЦРУ ми предостави. ...За съжаление с времето стана ясно, че източниците са неточни и некоректни, а в някои случаи и съзнателно подвеждащи. Дълбоко съм разочарован от това и съжалявам."
Саддам Хюсеин беше цинично екзекутиран на 30 декември 2006 г., на големия мюсюлмански празник Ид ал-Адха (ден на жертвоприношенията). Тогава някои журналисти коментираха това убийство по следния начин: Смъртта на Хюсеин е жертва на бога, наречен "нефтодолар". Никой от лидерите на страните от ОПЕК не спомена еврото като алтернатива на петродолара.
Имаше обаче друг бунтовник в арабския свят, който не искаше да се покланя на бога на петродолара, но той предложи друга алтернатива. Говорим за Муамар Кадафи, лидерът на Либия, който предложи мюсюлманският свят да се еманципира от американския долар, използвайки нова валута, наречена „златен динар“.
Официалният статут на Кадафи от 1979 г. е „Братски лидер и лидер на революцията“. Той търси пълния суверенитет на либийската държава, наречена Джамахирия („държава на масите“). В същото време Джамахирията е провъзгласена за „социалистическа държава“.
При Кадафи отношенията на Либия с Израел, Съединените щати и Обединеното кралство започнаха да се влошават, което доведе до бомбардировките на Либия от САЩ през 1986 г. и икономически санкции. Това накара Кадафи да търси начини да заобиколи западните санкции.
И един от начините да се преодолее това (не само за Либия, но и за всяка друга държава, бореща се за своя суверенитет) трябва да бъде нова валута, която да е алтернативна на щатския долар. По-конкретно, неговото предложение беше т.нар. златен динар.
Либийският лидер Муамар Кадафи призова арабския и африканския свят да преминат към единна валута - златния динар, като се откажат от долара и еврото. На основата на златния динар полковник Кадафи предложи създаването на единна африканска държава с арабско-негърско население от 200 милиона души.
Идеите за създаване на единна златна валута и обединяване на африканските страни в една мощна федерална държава бяха активно подкрепени през 2010 г. от редица арабски държави и почти всички африкански държави. Подобни инициативи на Либия предизвикаха най-негативна оценка от страна на САЩ и Европейския съюз.
По думите на тогавашния президент на Франция Саркози, „либийците са ударили по финансовата сигурност на човечеството . “ Многократните увещания на лидера на либийската революция не дадоха резултат: Кадафи предприемаше все повече и повече стъпки, насочени към създаване на Обединена Африка и въвеждане на златния динар.
През 2011 г. започва агресията на Запада срещу Либия, замаскирана като „народно въстание“ (или „кадифена революция“). За да се скрият истинските причини за стартирането на „контролиран хаос“, бяха изказани две версии: официалната беше защитата на правата на човека, а неофициалната – опит да се отнеме петролът от Кадафи.
И двете обаче са в една или друга степен далеч от истината. Истината е, че Муамар Кадафи замахна по щатския долар. Пътьом ще отбележа такава важна характеристика на Либия: нейната Централна банка беше държавна институция и подчинена на правителството.
Това я отличава от повечето други централни банки, които де юре имаха „независим” статут, но всъщност бяха подчинени на глобалния финансов интернационал, на „господарите на парите” (основните акционери на системата на Федералния резерв на САЩ). Това, разбира се, силно дразнеше световния финансов елит, който беше лишен от възможността да влияе ефективно на страната чрез нейната Централна банка, която осигуряваше суверенитета на Либия.
Показателно е, че буквално няколко седмици след като бунтовниците предизвикаха режима на М. Кадафи, те създадоха собствена централна банка, без все още да имат собствено правителство. На заседанието си на 19 март 2011 г., Преходният национален съвет реши да създаде централна банка с временно седалище в Бенгази, която да управлява цялата парична политика на Либия.
Икономистът Р. Венцел пише: „Това предполага, че имаме работа не само с неорганизирана група бунтовници, но и с някои по-сложни сили. Никога не съм чувал централна банка да бъде създадена в рамките на седмици след народно въстание.
Бързането за създаване на алтернативна централна банка на Либия изненада също и главния редактор на CNBC Дж. Карни: „Една революционна група първо създава централна банка в средата на битката срещу вкоренената политическа власт? Очевидно това показва колко изключително мощни са станали защитниците на централните банки в наше време” (цит. по: Е. А. Емузова, Златната инициатива на М. Кадафи като предизвикателство към новия световен ред).
М. Кадафи беше убит, а убийството нарочно беше показно, за да се сплашат лидерите на други страни, които планираха да подкопаят монопола на американския долар и да извадят централните си банки от контрола на „господарите на парите“.
Трябва да се отбележи, че Вашингтон, опитвайки се да постави на мястото им непокорни лидери на други страни, обикновено прибягва до такива средства като икономически санкции под формата на „замразяване“ на доларовите резерви, блокиране на плащания и сетълменти в американска валута. И това допълнително тласка непокорните лидери да търсят алтернативи на щатския долар.
Най-яркият пример е Иран, който Западът държи под постоянни санкции от 1979 г. насам. По-специално бяха блокирани плащанията за експортно-импортните транзакции на Иран. В резултат на това съседна Турция премина към плащане в злато за природния газ, внасян от Иран. Това съобщи Wall Street Journal Europe.
„Регистрираният наскоро мощен отлив на злато - на стойност милиарди долари - от турската икономика е за заплащане на ирански газ... Преходът на двете страни към плащане в злато за доставките на газ е следствие от санкциите на САЩ, които заплашват със строги мерки трети страни, които използват долари, когато търгуват с Техеран.
Преминаването към златни кюлчета позволи на Анкара да избегне „наказанието“ от Вашингтон. Такава търговия също не нарушава режима на международни санкции, наложени срещу Иран“, подчертава вестникът . През първите девет месеца на 2012 г. изтичането на злато от Турция достигна рекордната сума от 10,7 милиарда долара. От него в Иран е доставено злато за 6,4 млрд. долара.
Първите признаци, че монополът на щатския долар на световните пазари на черно злато наистина започва да отслабва, се появиха преди две години. След 24 февруари 2022 г., когато Русия стартира СВО в Украйна, колективният Запад обяви санкции срещу страната ни.
И тогава Русия започна да доставя черно злато за юани, рупии, турски лири, дирхами и други валути, рязко отдалечавайки се от американския долар (както и други „токсични“ валути). Русия дава пример на други страни - производителки и износителки на петрол.
По данни на JP Morgan, през 2023 г. е имало 12 големи договора за стоки във валути, различни от щатския долар. За сравнение, през 2022 г. имаше седем подобни сделки. А в периода между 2015 и 2021 г. - само две. JPMorgan изчислява , че делът на световния петрол, търгуван във валути, различни от долара, се е повишил до около 20% през 2023 г. Нищо не е вечно под Луната. И петродолара също.
Превод: ЕС