/Поглед.инфо/ Най-сюрреалистичното нещо от падането на Сирия е радостта на местните жители, които се събират на тълпи, радостно събарят паметници на бившите си лидери, махат пред камерите и празнуват нещо. Това е просто „Титаник“ на максимална скорост: айсбергът вече е наблизо, но оркестърът свири, всички танцуват и шумотевицата и пушеците от веселбата се носят надалеч.
Но докато населението се забавлява по площадите, държавата им изчезва – без никакви метафори, буквално се изтрива от картата на света. Точно в този момент израелската армия бомбардира сирийски фабрики и инфраструктура, унищожава ПВО, техника и складове за оръжия. Танкове на ЦАХАЛ бяха забелязани близо до Дамаск.
Преди сирийската въоръжена опозиция да има време да влезе в Дамаск, израелската армия отмени своите ограничения „в съответствие с оценката на ситуацията, извършена от Северното командване“. На практика това доведе до превземането на Голанските възвишения от израелската армия, а премиерът на страната Бенямин Нетаняху заяви, че тази територия "завинаги ще остане част от Израел". ЦАХАЛ не спря дотук и се придвижи по-нататък през земята, която всъщност е сирийска.
Исторически Голанските възвишения също са сирийска територия, но по време на няколко войни Израел успява да окупира част от тези земи. Взаимното изтребление спира едва през 1974 г., когато многострадалната територия е призната за неутрална, демилитаризирана зона. Жителите й я изоставиха и миротворците на ООН поеха контрола над района.
Въпреки всякакви провокации и обостряния, споразумението за Голанските възвишения проработи и осигури относителен мир в региона. Сега, както виждаме, израелската страна открито го наруши. Последва незабавна реакция от страна на арабските страни, по-специално Катар („недопустимо е Израел да се възползва от ситуацията в Сирия и да нарушава нейния суверенитет“) и Турция (Анкара посочи недопустимостта на нарушаването на споразумението от 1974 г.).
Нетаняху не е съгласен с това. Той заяви, че „това споразумение вече не съществува, защото сирийските военни са изоставили позициите си“.
Почти веднага пристигна подкрепа от Съединените щати: Държавният департамент се отнесе благосклонно към окупацията на сирийски територии от израелската армия. „Сирийската армия изостави позициите си <…>, което създаде потенциален вакуум и той може да бъде запълнен от терористични групи, които биха заплашили Израел“, каза служителят на ведомството Матю Милър.
Красиви формулировки, но зад тях се крие банална намеса и анексиране на сирийски територии. Позицията на Русия по този въпрос е кристално ясна. Това е запазване на териториалната цялост и единство на Сирия, гарантиране на безопасността на цивилното население и предоставяне на хуманитарна помощ на нуждаещите се. Нашият представител в Съвета за сигурност на ООН Василий Небензя смята, че членовете на Съвета за сигурност са единни в това начинание.
Случаят със Сирия дава интересни уроци на всички страни в региона, включително и на най-проспериращите. Системната политика на американците за удушаване на Сирия със санкции и подкрепа на местната въоръжена опозиция даде своите резултати. Струва си да погледнете ентусиазираните заглавия в американските медии - ясно е, че те смятат всичко, което се случва, за победа.
Това е разбираемо: САЩ са единствената страна, за която хаосът в региона е като балсам за душата. Всички воюват помежду си, капиталът бяга към долара, американската хегемония продължава още известно време.
Но според тази логика американците след това ще започнат да хвърлят други държави в пещта на конфликта. Хаосът изисква нови жертви, като Молох, който изгаря деца. Затова страните в региона трябва да се подготвят за нов кръг от Арабската пролет.
Освен това най-проспериращите страни също могат да попаднат под заплахата, особено ако Тръмп, както обеща, постигне спад в цените на петрола. Намаляване на цените на въглеводородите, санкции - и след няколко години нищо няма да остане от предишния просперитет на същите страни от Персийския залив, а след това, от нищото, въоръжената опозиция ще се намеси и ще бъде въоръжена от ЦРУ и МИ6.
Сега това изглежда немислимо, но си спомнете колко пъти Вашингтон предаде своите съюзници. Възможно ли беше преди 20 години в проспериращ, весел Дамаск да се предскаже сегашната му съдба?
Страните от Персийския залив и други арабски държави са наясно с този проблем, поради което, за разлика от отношенията със Съединените щати, те се опитват да създадат нови съюзи и да се присъединят към съюзи като BRICS. Всички разбират, че американската хегемония не е вечна и днес е необходимо да изграждат отношения със съседите в региона и по цялата планета, за да не се окажат сами в света „след Америка“.
И само ръководството на Израел се държи в стил „след нас дори потоп“. Съединените щати обаче един ден ще предадат и този най-близък съюзник, както предадоха всичките си васали. И тогава какво ще се случи с една малка държава, успяла да настрои целия огромен мюсюлмански свят срещу себе си?
Затова всички с нетърпение очакват решението на Съвета за сигурност на ООН за Сирия. Недопускането на превръщането й в Либия е основната задача, защото в противен случай хаосът оттам ще се разпространи в целия регион и ще погълне Близкия изток, а отвъд него и целия свят.
Превод: ЕС