Според министъра на вътрешните работи на Република Казахстан Ерлан Тургумбаев в посоченото населено място е имало „група от около 70 агресивно настроени жители, които са започнали групов бой от хулигански мотиви“. Цитираме по-нататък: „Служителите на РПУ Кордай пристигнаха на местопроизшествието. В същото време провокатори и очевидци на конфликта заснеха случващото се. Чрез социалните мрежи те призоваха гражданите към незаконни действия. Това доведе до ескалация на конфликта и увеличаване на броя на участниците в груповия бой. В резултат на това около 300 души са пристигнали от съседни населени места. "
Участниците в побоя отговарят на искането на полицията да спре безредиците с атака, в резултат на което са изпратени допълнителни полицейски сили. Конфликтът обхваща съседните села, например Сортобе. Органите на реда поставят контролно-пропускателни пунктове около периметъра на зоната на конфликта.
„По време на масовата свада няколко десетки участници получиха наранявания и огнестрелни рани. 8 души загинаха от наранявания. Полицейските служители също получиха различни травми по време на дежурство. По предварителни данни, в резултат на безредиците, са повредени над 30 частни къщи, 15 търговски обекта и 23 автомобила. 47 души са задържани и отведени в полицейското управление, иззети са две ловни пушки”. Сега ситуацията е локализирана, полицията започва разследване.
Министърът на информацията и общественото развитие Дорен Абаев обяви първата версия - битов конфликт. Както винаги. Десетки факти обаче сочат към внимателно подготвена провокация с подходяща информационна поддръжка.
Защо битовият конфликт е довел до масово сбиване с жертви и погроми? Винаги ли специалните части и Националната гвардия влизат в действие по време на битови сблъсъци?
В навечерието на конфликта се опитаха да „загреят“ ситуацията и в съседното село Сортобе. Там полицейски патрул спира колата поради несъответствие със стандарта на номера, но при предложението към шофьора да последва патрулката до местното управление за идентификация, последният се опитва да избяга. Шофьорът навлиза в двора си, след което той и близките му нападат полицаите, нанасяйки травми и разбивайки патрулната кола.
Докладвайки за ситуацията, президентът Токаев призна действията на провокатори. В социалните мрежи бяха широко разпространени слухове и дезинформация, например, че резултатът от погромите е масово бягство на хора от Казахстан в Узбекистан и Киргизстан. Токаев заяви, че някой „умишлено се опитва да даде на сблъсъците етнически характер“.
Защо етнически ? Защото казахите нападат представители на народността дунгани, компактно живеещи в Жамбилска област.
Сред слуховете, разпространени в социалните мрежи, е посочено, че „дунганите специално са дошли от Китай и те са авангардът на китайската експанзия“. Дунганите обаче живеят тук втори век, а революционерът Магази Масанчи, в чиято чест е наречено селото, също е дунган. По време на „културната революция“ и преследването на мюсюлманите, няколкостотин хиляди дунгани са принудени да напуснат Китай. Доскоро дунганските общности се разбираха добре с казахите и представителите на другите етнически групи.
Последните действия на националистите в Казахстан бяха насочени срещу „китайската експанзия“, а държавният секретар Михаел Помпео, който пристигна в Казахстан, открито се опита да вкара ръководството на Казахстан в „клуба на евроатлантическите синофоби“. Не са ли твърде много съвпаденията?
Да се надяваме, че правителствената комисия, създадена в Казахстан от Генералната прокуратура, ще идентифицират онези, които клатят положението в републиката. Да не би осемте убити при масовото сбиване да не са достатъчна цена за въвличането на гражданите с провокации в междуетнически конфликт?
Превод: В. Сергеев
