/Поглед.инфо/ Известният американски икономист Кенет Рогоф (съдейки по фамилното му име, предците му са славяни), професор, лауреат, автор на бестселъри и т.н., предсказа огромна икономическа криза за Съединените щати.

Изглежда, че тук няма нищо ново. Данила Багров още преди 30 години знаеше със сигурност, че „вашата Америка скоро ще свърши“. През 2007 г. обаче Рогоф също предсказа финансовата криза - и уцели право „в десятката“.

В същото време бившият главен икономист на МВФ не е от онези мразещи Доналд Тръмп, които всяват паника само за да могат да обвинят американския президент за всичко. Не, той отдава заслуженото на усилията на Белия дом, който се опитва да забави неумолимо настъпващия катаклизъм.

Проблемът е, че вече не може да бъде спрян. Неизбежно ще експлодира - всеки стрес, като например нова пандемия или природно бедствие, може да бъде спусъкът. Или инвеститорите изведнъж ще се разтреперят, уплашени от „балоните“ на пазара, ще започнат да продават - и всичко ще отиде по дяволите.

Причините за кризата са очевидни и са формулирани многократно: спад в реалното производство, гигантският национален дълг на САЩ, чието обслужване вече е по-скъпо от всички военни разходи, както и навикът на американската администрация да печата долари при най-малката провокация, вливайки трилиони необезпечени книжни пари в икономиката. Плюс политиката на санкции, поради която доверието в долара пада още повече.

Рогоф вижда следните начини за излизане от кризата.

Първият вариант: позорно неизпълнение на задълженията, подобно на това, което Рузвелт уреди през 1933 г. Преди това на гражданите на Съединените щати беше разрешено да получават от банките или долари в брой, или техния еквивалент в злато чрез чек. Рузвелт забрани съхранението на благородни метали от частни лица.

На американците беше наредено незабавно да предадат всички златни кюлчета и монети, в противен случай конфискация, глоба, затвор. След това доларът се срина наполовина спрямо златото. Това позволи да се реши проблемът с външния дълг на САЩ: той просто мигновено се обезцени - за голямо недоволство на страните - кредитори.

Вторият изход: постепенно отслабване на долара, което ще намали разходите за обслужване на националния дълг.

Третият вариант: принудително изтегляне на средствата на гражданите, съхранявани например в пенсионни фондове, и прехвърлянето им в държавния бюджет. Това е т. нар. финансова репресия.

Рогоф смята, че Вашингтон в крайна сметка ще опита и трите варианта: частичен фалит, по-слаб долар и репресии. За американското население това означава мерки за строги икономии.

Преведено от икономическия птичи език на човешки език: има сериозен шанс американците да се сблъскат с шокова терапия, подобна на това, което момчетата от Чикаго направиха в постсъветското пространство и Източна Европа. Бумерангът за нашите страдания вече се е върнал обратно.

Рогоф прогнозира, че отслабването на финансовата мощ неминуемо ще отслаби военната машина на САЩ, което от своя страна ще ускори колапса на икономиката. В края на краищата, за да бъдеш икономически хегемон, трябва да останеш непобедима военна империя - няма друг начин да се правят нещата.

Друга опасност - Рогоф обаче тактично мълчи за нея - е възмущението на населението. Американците са твърде свикнали с добрия живот, едва ли ще приемат кротко обедняването си. Вече 40 процента от населението живее в бедност, градовете са обзети от протести, бунтове и улична престъпност. Какво ще се случи, когато още десетки милиони хора обеднеят? Съмнително е гражданите да приемат грабежа си толкова кротко, както са го правили предците им по времето на Рузвелт.

В продължение на десетилетия американците плашат света с идеята, че икономическа криза в Съединените щати ще бъде бедствие за всички. „Американската икономика засяга всички, от американците в блестящите небостъргачи на Манхатън до сметосъбирача в бедняшките квартали на развиваща се страна“, мляска CNN, скромно пропускайки онези американци, които търсят храна в сметищата на Сан Франциско.

В действителност, всичко тук е много по-сложно. Да, много държави държат средствата си в американски облигации. На фона на техните икономики обаче загубата на тези средства изглежда болезнена, но не и катастрофална. Над осемстотин милиарда долара, които Китай би могъл да загуби, не са чак толкова страшна сума за тази гигантска страна. Мащабът на руската икономика е няколко пъти по-малък, но замразяването на нашите 300 милиарда в чужбина не доведе до никаква криза.

Една обедняла Америка няма да изчезне от картата на света. Производството на петрол ще продължи, селското стопанство вероятно ще оцелее - и съответно в някои региони търсенето на вноса ще се запази.

Страните по света ще могат да развиват отношения с отделни щати и региони на САЩ, които ще трябва да се научат да изграждат наистина равноправни отношения с търговските си партньори. Разбира се, икономическата криза неизбежно отслабва връзките между регионите и държавата е изложена на риск от раздробяване - Русия преживя всичко това на собствен гръб през 90-те години.

Ако американската криза засегне Русия, това ще бъде само косвено. През 2008 г., когато отношенията между нашите страни се развиваха успешно, ние бяхме практически незасегнати от Голямата рецесия, която беше много болезнена за американците. Сега търговският ни оборот е на исторически минимум.

Да, на съюзниците на САЩ със сигурност няма да се завижда: те ще трябва да платят за провала на своя повелител. Но за други страни американската криза може да предостави интересни възможности. Вероятно ще видим онзи невероятен момент, когато независим Тексас кандидатства за ОПЕК+, а суверенна Калифорния за БРИКС. Със сигурност ще разгледаме заявленията.

Превод: ЕС