/Поглед.инфо/ Ако беше Ботев жив, едва ли щеше да издържи на изкушението да напише поредния си фейлетон този път посветен на брюкселските чорбаджии. Да разкаже, както той умееше, честно, откровено и без да им спестява нищо най-вече за техните вайкания по проведената среща между Тръмп и Путин. Можеше да измисли друго заглавие, но най ще прилича на ситуацията, ако би сложил същото, адресирайки го към нашето време.
Преди да се случи срещата, европейските ни лидери буквално пощръкляха да се чудят какво и как да направят само и само, ако не могат да попречат на срещата, то поне заради оскъдния си имидж да създадат впечатлението, че едва ли не Тръмп е отишъл там взел под мишница списъка с 5-те условия, от които не му е разрешено да отстъпи и крачка назад. Станаха обаче неща, които те и в най- лошите си сънища не са предполагали. Срещнаха се двамата лидери и само дето не се прегърнаха. Подадоха си ръка, че и по рамо се потупаха. Минаха покрай почетен караул, вървейки по червената пътека, влязоха в една и съща кола, не спазвайки елементарните правила на охранителните служби, за да могат да си кажат по нещичко един на друг. След срещата се проведе една уникална, неочаквана от навалицата кореспонденти пресконференцията. Тръмп и Путин направиха номер. Всички очакваха, че веднага и незабавно те ще докладват на заинтересованите свои партньори и на изпратените от тях журналисти за какво са си говорили и за какво са се договорили. Което обаче не стана, защото когато насреща имаш търговец, а до него оперативен работник, би трябвало предварително да се досетиш или да ти кажат, че двамата знаят правилата, как се водят подобен вид разговори. Основното от тези правила е, че на публиката не се предоставя никаква информация или ако ще се предоставя нещо, то ще е съгласувано от двете страни кога, къде и пред кого ще бъде съобщено, Интересно беше, че след като си тръгнаха двамата лидери, още доста време трая кудкудякането на нещастните, потрошили време и път, журналисти, които са се надявали да чуят нещо съществено. По-умните все пак отбелязаха най-важното, че двамата са се появили в прекрасно настроение и са излезли в същото настроение, което е верен признак, че те, каквото е имало да си кажат, са си казали, каквото е имало да решават са го решили.
Оттук нататък обаче, ако вземе по ботевски да разчоплим ситуацията, може да се каже, че кошерът беше разбунен. По всички медии къде полуприкрито къде открито къде съвсем агресивно потече воят срещу двамата лидери посегнали да разрушат статуквото. Още не разсънени коментаторите по централната телевизия на Германия, без да имат какво да кажат по-конкретно, взеха да се тюхкат как е възможно един легитимен президент на велика страна да стисне ръка на един обявен за военен престъпник с влязла заповед за задържане. Рефренът беше подет и от нашите верни телевизии. По друг немски канал заедно с партньора му от британските територии директно назоваха срещата като пълна катастрофа на западната политика. Веднага и незабавно се появиха основните лидери лидери на западните страни, които разтревожени побързаха да заявят своите негативни впечатление. Така например, баба Щрак-Цимерман, този път обезпечила необходимите помощни медицински атрибути, за да може да диша спокойно, без много до мисли, заключи, че единството на Запада след тази среща е „паднало в канала“. Тя поради своите възрастови проблеми изглежда все още не е забелязала, че единството отдавна вече не съществува в Европейския съюз. Хората от Албиона във водещите издания го удариха съвсем емоционално. В „Гардиън“ заявиха, че просто са обидени от подобно поведение на Тръмп, който с държанието си е легитимирал Путин като нормален човек, което пък направо е подразнило английското общество. От американските опоненти на Тръмп също не бяха спестени „оценките“, че всичкото е фалшив спектакъл, абсолютен гаф на американската политика, провал на позицията на САЩ и какво ли не. Това, разбира се, би могло да се приеме като изначално известена реакция на хората, които спят и виждат как ще се провали Тръмп. Прекалено много народ подразни той със своите понякога не съвсем адекватни и доста меко казано оригинални ходове в международната политика.
Групата на „желаещите“ заедно с най-„желаещия“ Зеленски се опита да замаже положението като съобщи на обществото, че Тръмп на часа е споделил всичко от разговора си с Путин. И толкова, Какво точно е казал Тръмп и от тях не се чу. Но се видя, че след споделеното от президента ги обхвана някакво трескаво напрежение. Вървят почти нон-стоп консултации съпроводени с непрекъснати разговори с Тръмп. Бърза се да не се изтърве момента, докато е още „топъл“ Тръмп да се опитат да го вкарат в пътя. Самочувствие, което, ако не друго, показва колко далеч са нашите евролидери от истината за политика Тръмп. Както се видя, казал им е онова, което е счел за нужно. От тук и прескачащото всякаква нормалност настояване заедно със Зеленски днес /понеделник/ на срещата да присъстват в Белия дом и те.
Има и още един съществен момент, който вероятно ще сложи отпечатък на предстоящото в Белия дом. Неслучайно Тръмп се изтърва в Аляска, че ще обсъди нещата с партньорите си от НАТО. Каза го без да иска, но явно го е мислил. Защото всъщност противостоенето е между НАТО и Русия. Европейският съюз като формация няма единна позиция по текущия въпрос, а да се счита, че „желаещите“ са някаква по-обособена част от него при положение, че са само осем от цялата група, е несериозно. Освен това, колкото и да се напъват по принципа „на гол тумбак чифте пищови“, ЕС не представлява военен блок, който професионално, технически и ресурсно да осигури защитата на Европа. А останалото са само лакърдии на такива леко отнесени като Мерц, Макрон и Кая Калас. Дори последно се чу, че и на британците им е писнало от Мерц, защото риториката му е на път да им създаде и на тях проблеми в отношенията им със САЩ.
За предстоящата среща в Белия дом отново започнаха да се хвърлят заровете. Всякакви догадки и предположения се завихриха из мъглите на западните медии. Намериха се и такива, които открито заявиха, че вероятно Тръмп ще опре пистолет до главата на Зеленски за да го принуди да приеме предложеното, та затова той предварително както си е свикнал мина през Брюксел. Може обаче да се случи и нещо друго, както споменаха някои коментатори. Шаренето на емисарите на Тръмп сред опозицията в Украйна може да доведе до това Зеленски или, ако слуша, да си тръгне от Белия дом все още като президент, или да се присъедини към клуба на политиците в изгнание. По-вероятно е и сега да се измъкне читав от ситуацията. Ще го опазят, както изглежда, ако се съди по лъкатушещата позиция на Тръмп. Но дали след тази среща в Белия дом нас някой ще опази? Беше ни замирисало на мир, но по-скоро ще си останем само с мириса, както е тръгнало.