/Поглед.инфо/ Съобщението на Тръмп, че САЩ купуват Гренландия от Дания, доведе до международен скандал. Копенхаген прие това като недипломатически жест. Ситуацията започна да изглежда още по-нелепа, когато стана известно на колко Вашингтон оценява земите на Гренландия. Изненадващо тези разногласия между САЩ и Дания може да са от полза за Русия.

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп планира да предложи на датското правителство годишни плащания в размер на 600 милиона долара за прехвърлянето на Гренландия, пише вестник The Washington Post, позовавайки се на източници, запознати с преговорите. Не се съобщава за колко време са планирани плащанията. Може би ставаше въпрос за безсрочно прехвърляне на правата на острова. Размерът на плащанията към Дания се определя въз основа на годишните разходи на Копенхаген за поддържане на автономията. Освен това Вашингтон би могъл да осигури на скандинавското кралство голямо еднократно възнаграждение. Количеството му не се съобщава също.

Възприето като шега, предложението на Доналд Тръмп да купи Гренландия от Дания се оказа никак не на шега. Очевидно, за да покаже сериозността на намеренията си, американският президент отмени посещението си в Дания и срещата с премиера Мете Фредериксен. Причината е отказът на Копенхаген да обсъжда продажбата на Гренландия в Съединените щати. Датското кралско семейство нарече решението на американския президент странно. Много политици в кралството приеха стъпката на Тръмп като недипломатически жест.

Историята на желанието на Тръмп да купи парче лед с площ над два милиона квадратни километра (това е почти 50 пъти повече от самата Дания) стана публична миналия петък поради течове в западните медии. По-късно Доналд Тръмп лично потвърди интереса на Вашингтон да купи острова. В Дания това предизвика вълна от възмущение. Датският премиер Мете Фредериксен заяви, че „не сме за продан". Датските политици нарекоха плана на Тръмп луд, както и самият американски президент. Мнозина смятат, че това е шега за Първи април, „просто извън сезона“, като бившият датски премиер Ларс Льоке Расмусен например. Когато подобна неудобна история изплува, като преговорите за продажбата на острова, то никой не иска да си спечели славата на национален предател.

Вярно, кралското семейство се забави малко тази седмица. „Подобно предложение е комплимент за вълшебната Гренландия. Островът може да премине в Съединените щати, ако местните го искат“, заяви принцеса Антония Шаумбург-Липе. Само 58 хиляди души живеят на ледения остров, най-големият в света.

Техният жизнен стандарт обаче е доста висок, за да бъдат поласкани от обещанията за златен живот от самите САЩ. Миналата година БВП на глава от населението в Дания възлиза на 61 227 долара, което е само малко по-ниско от същата цифра в Съединените щати - 62 517 долара. „Датското кралско семейство може уверено да апелира към мнението на жителите на острова. Те са граждани на стабилна и просперираща Дания, една от най-богатите страни в Европа, които няма да обменят европейското си гражданство с американски паспорт. Особено като се има предвид най-непредсказуемата и напълно неуважителна политика на САЩ към своите европейски съюзници“, коментира Евгений Удилов, ръководител на отдела за образование в Института за търговия и инвестиции „Феникс“.

От друга страна, жителите на острова може да са недоволни от начина, по който Дания развива региона. Островът живее от износа на рибни продукти, от които печелят около 400 милиона долара годишно, и от туризма. БВП на острова е повече от 2 милиарда долара, което е четири пъти повече от субсидиите от Дания, които отиват за поддържане на инфраструктурата и конкурентоспособността на икономиката на острова.

Възможно е обаче да се изгради туристическа и друга инфраструктура, както и да се развият минерални ресурси, без да се продава островът. За това е достатъчно обичайното сътрудничество с американски или китайски компании. Китай отдавна проявява интерес към острова. Например, той предложи проект за добив на желязна руда и обеща да привлече около две хиляди китайски работници. Доцентът от Философския факултет на Московския държавен университет, политологът Борис Межуев дори не изключи, че идеята на Тръмп да купи остров е свързана именно с притесненията на САЩ за дейността на Китай на острова, който вече има мини и е участвал в развитието на инфраструктурата.

Затова местните жители на острова нямат специална причина да гласуват на потенциален референдум за новите собственици - американците. Никой не им обещава Златните планини. За момента САЩ са предложили едва 600 милиона долара на самата Дания.

Обявените парични условия от САЩ за Дания в замяна на острова са нелепи и едва ли ще зарадват датските политици. Въз основа на експертната оценка на километър земя в Гренландия островът струва около 10-11 трилиона долара. В бюджета на САЩ просто няма такива пари. Затова Вашингтон предлага по същество план за разсрочено плащане под формата на плащания в размер на 600 милиона долара годишно за острова. Такива вноски обаче трябва да се изплащат повече от 18 хиляди години.

„Дания е просперираща стабилна страна с БВП от 315 милиарда долара, а за нейния бюджет субсидиите за Гренландия не са обременителни в рамките на същата сума от около 500 милиона евро. Освен това в бъдеще самото развитие на природни ресурси на острова, покрит с 80% лед, и прилежащият огромен шелф на Арктика може да донесе в датската хазна дори не стотици милиарди, а трилиони евро. Според най-ниските оценки, морските запаси от нефт възлизат на над 50 милиарда барела, което по текущи цени се равнява на 2,8 трилиона долара “, изчислява Удилов. Има някои предположения, че има находища от над 200 милиарда барела. В допълнение, има графит за производството на диаманти, желязна и уранова руда и редки земни елементи, които са необходими за производството на смартфони.

Експертът на Националния фонд за енергийна сигурност Игор Юшков обаче смята, че всъщност САЩ нямат значителни икономически причини за закупуване на Гренландия. Тук Китай се интересуваше от земите на Гренландия с конкретна цел. „Китай не е арктическа сила, но има голяма арктическа програма. Пекин трябваше да подкрепи своите арктически претенции. Има нужда от собствена арктическа станция, която смята да направи в Гренландия. Отначало Пекин твърдеше, че ще има хотел, след това се оказа, че хотелът е за арктически изследователи“, посочи Юшков.

През 2016 г. Китай почти успя да закупи датската военноморска база в Гренландия, която преди принадлежеше на САЩ. Базата изискваше високи разходи за поддръжка, така че Дания беше готова да я продаде, но американците гѝ разубедиха и в последния момент сделката пропадна. Китайците се уплашиха и продължават да се страхуват в ЕС. „В името на арктическите програми, САЩ не се нуждаят от Гренландия. Американците имат задния си двор Канада. САЩ официално се присъединяват към Арктическия съвет и Арктическата петица ”, казва Юшков.

По отношение на природните богатства Гренландия всъщност не е толкова интересна, колкото може би си мислите. Опити за намиране на въглеводороди на шелфа на острова са предприемани от различни компании по различно време и многократно. Първият - през 70-те години на миналия век. Изглеждаше, че топящите се ледници около острова и повишаването на цените на суровините неизбежно ще обогатят жителите на Гренландия. Всъщност обаче едва през 2010 г. за първи път откриха нещо стойностно.

Шотландската компания „Каирн Енерджи“ заяви, че е открила малко количество газ в морската част на западния бряг на острова близо до Бафиновия залив по време на проучвателно сондиране на шелфа. Веднага предположиха, че има големи находища на нефт в промишлен мащаб. Гренландия беше наречена „Северен Кувейт“. В същото време Геологическата служба на САЩ оцени запасите от нефт във водите на острова на 52 милиарда барела, като с тези цифри днес оперират всички.. Нито една от лицензираните компании обаче не успя да намери търговско находище, дори когато цените на петрола бяха над 100 долара за барел. Пробиваха кладенци за нищо, харчеха много пари. А когато котировките на петрола паднаха през 2014 г., активността намаля изцяло. По този начин резервите на шелфа на острова не са потвърдени и не е необходимо да се говори за търговско жизнеспособно производство.

„Никой никога не е говорил за Гренландия като за склад за природни ресурси. Имаше проучвания, но те не завършиха с никакъв успех. Има вечно замръзване, а също и куп екологични ограничения. Има много други проекти, които могат да бъдат разработени за по-малко пари и да получат повече продукция и печалба, отколкото тези в Гренландия. Ако имаше нещо в Гренландия, самите датчани щяха да разработят находищата. Въпреки това, те произвеждат газ на основната територия само за себе си, и това производство пада. Затова всички вярваха, че това е шега, защото е трудно да се намерят логични обяснения защо САЩ искат Гренландия. Парче лед и не се знае какво може да се прави там“, допълни експертът.

Следователно, идеята Китай да не се допуска да влезе на острова може да бъде доста работеща. Освен това Гренландия е богата на редки земни елементи, заради които САЩ са силно зависими от Китай. Пекин държи световния пазар в ръцете си почти напълно. Ако Пекин спре да ги доставя в Съединените щати, това ще унищожи цялата  им високотехнологична индустрия. Накрая изникват и военните цели - да се обгради Русия от всички страни. Въпреки това, американските военни бази могат да бъдат разположени на острова така или иначе, за това не е необходимо да се купува.

Интересното е, че раздорът между двамата съюзници - САЩ и Дания - заради Гренландия, повече от всякога може да донесе ползи на Русия. В крайна сметка Дания е единствената страна, която все още не е издала разрешение за прокарване на руския газопровод „Северен поток-2“. И основната причина за толкова голямо забавяне са съюзническите отношения на зависимост от САЩ.

„Може би след това у датчаните ще се събуди чувство за достойнство и национална гордост и най-накрая ще издадат разрешение за изграждането на „Северен поток-2“. Разбира се, тази история няма да бъде първопричината за разрешението. Това обаче ще помогне на датчаните да се измъкнат. Дания ясно върви към издаването на разрешение, но ще трябва по някакъв начин да се оправдае пред американците. И тази история с покупката на Гренландия дава аргумент на Дания. Датчаните губеха време с руския газопровод с всички сили, помагайки на американците и в отговор САЩ започнаха да ги унижават, предлагайки да продадат родината си. Затова са виновни самите американци“, допълва Игор Юшков. В допълнение, защо ѝ е на Дания да ходи на съд? Операторът на „Северен поток-2“ ги заплашва със съд за забавяне на издаването на разрешително без обективни причини.

„Това е възможност за датчаните да излязат по красив начин от цялата тази история със „Северен поток 2“. Защото датчаните не планираха да се включват в голямата политика, но трябваше. Сега обиденият Копенхаген може да каже на Вашингтон – „сами се справяйте с Москва и ние ще издадем разрешение, както направиха всички други страни“. Следователно историята на Гренландия може да се оцени положително за „Газпром“, заключва Юшков.

Превод: В.Сергеев