Един от страничните ефекти може да се види още сега - има рязък ръст на психичните заболявания и разстройства. Освен това, колкото по-развита е страната, върху която е паднала карантината и всичко, което се дължи на нея, толкова по-висока е динамиката и нивото на изострянията. Което по принцип е разбираемо - например, в Русия си живеем в атмосфера на перманентна катастрофа и следователно психиката вече знае как да се откъсне. Това е много по-трудно за жител на Европа или САЩ - той се оказва в напълно стресова ситуация и всъщност не знае как да се измъкне сам от нея.
Стресът между другото не е просто чисто психическо състояние. То е и физиологично. Тялото се бори със стреса, като използва възможностите на ендокринната система. Но те, разбира се, не са безкрайни по своя ресурс и следователно продължителният стрес (годината информационен терор достатъчна ли е, или не?) изчерпва възможностите на организма и той спира да работи в „обикновен“ режим. Между другото, настоящият голям скок на заболеваемостта също е следствие от терора, отслабил личния имунитет на милиони хора. Защо да се изненадвате, че хората падат и се разболяват, макар че в нормална обстановка можеха да си починат няколко дни и това да е всичко.
Само поради това новите ограничения, новият терор са като гасене на пожар с бензин. Властите водят безмилостна борба (с какво или с кого?) чрез влошаване на условията, стартирайки нови кръгове на ада, които се завъртат все по-стегнато и по-бързо.
Ако говорим за последиците, тогава първото нещо, което може гарантирано да се приеме, е кардинална промяна на световния и държавен елит. Както в личностен, така и в социален смисъл. Което също е напълно разбираемо - всяка социална система има свой управленски елит, своя управленска верига. Хората, които днес участват в терора срещу собственото си (и не само собствено) население, докато преминават към нови условия, ще отстъпят място на тези, които са по-приспособени към новия ред. В крайна сметка ще останат само няколко от тези, които са започнали всичко. В известен смисъл това е самоубийствена стратегия, но всяка революция, както знаете, поглъща децата си. При това поколения революционери.
На първия етап се търсят разрушители, способни качествено да унищожат и демонтират старите порядки. На следващите етапи възниква търсене на други качества: обикновено след процеса на демонтиране започва ожесточена битка на проекти на ново устройство, съответно други качества започват да се търсят. Печелившият проект изисква изграждането на подходящи управленски структури и попълването им с персонал - това е отделен вид дейност. И така нататък. Революционерите се сменят бързо и винаги отиват в небитието. Старият елит първи отива под ножа.
Заедно с елита идва и обслужващият го слой. Експертните структури и общности, медийните личности ще изчезнат също. Дори механизмите за разработване и вземане на решения ще се променят, което напълно ще елиминира всички, участващи в днешните механизми. И това е напълно обективен закон на развитието, нормалната историческа динамика на всеки революционен процес. Освен това, колкото по-бързо настъпват промените, толкова по-калейдоскопично ще се променят лицата.
Между другото, има интересно заключение от казаното - ще има постоянно търсене на механизми и структури, които „изваждат“ нови лица и ги представят за обществено разглеждане. Търсенето на нови лица ще стане ключово - не само в Русия, а навсякъде.
За нас това означава, че от медийното пространство ще започнат да изчезват внезапно всички тези хора, които са претъпкали цялото поле. Ще изчезнат пропагандистският персонал и всичките му там почтени „експерти“ и ръководители на всякакви центрове за стратегическо изследване на всичко по света. Към небитието. И въпросът не е, че те няма да могат да се възстановят - за тях няма значение чие, извинявайте!, дупе ближат. Но те са своята публика. Без публика те са празно пространство. А публиката възприема подобни салта болезнено. Тя не е в състояние да промени посоката на движение на езика толкова бързо.
Като цяло идват интересни времена. Страховити, но много интересни.
Превод: В. Сергеев
