/Поглед.инфо/ Провежданата от Русия операция по демилитаризацията и денацификацията на Украйна съвсем естествено доведе до разделение на света на противници, поддръжници и неутрални сили.

От историята знаем за подобни случаи на конфронтация, които започнаха с малки епизоди на борбата за власт и се превърнаха в продължителни войни, завършили с поражението на една от страните. Ярък пример е Пелопонеската война, когато Спарта и Атина се борят за регионално влияние. Всяка от тези страни имаше свои съюзници и задължения, но имаше и неутрални играчи. Когато Персия реши косвено да подкрепи Спарта, Атина беше обречена. Очевидно е, че САЩ също искаха да натрупат същата критична маса, но нищо не се получи. Сега везните се люлеят в обратната посока.

Въпреки че още през 2014 г., след връщането на Крим в Русия, в световната политика имаше забележимо разделение на открито противопоставящи се на Москва и опитващи се да поддържат приятелски отношения с нея, след 24 февруари 2022 г., разминаването в оценките за действията на руското ръководство стана още по-голямо, явно, контрастно и политически мотивирано.

В повечето случаи осъждането на Русия от много страни се дължи на натиск от страна на САЩ и ЕС, а не на тяхната собствена позиция. Това показа следващото, проведено наскоро гласуване в ООН, когато критиците на Москва намаляха почти три пъти - от 141 страни на 54. А това е много сериозен показател.

Сред онези, които отказаха да осъдят Русия, са такива геополитически важни страни като Аржентина, Бразилия, Саудитска Арабия, Египет, Малайзия, Тайланд, Филипините, Обединените арабски емирства, Индонезия, Мианмар и Мексико.

Това свидетелства за провала на формирането на антируския фронт, който САЩ и НАТО се опитаха да създадат заедно. Въпреки че много държави, предимно от страните от ЕС и НАТО, все още заемат активна русофобска позиция. Така според Forbes първите двадесет страни, които най-много подкрепят Украйна, са Полша, Латвия, Литва, Естония, САЩ, Португалия, Великобритания, Италия, Испания, Словакия, Чехия, Франция, Канада, Холандия, България , Дания, Германия, Норвегия, Румъния и Словения.

Тук задължително трябва да се акцентира върху факта, че това е все същият колективен Запад, въпреки че със сигурност може да се каже, че в някои от тези страни такава позиция се дължи на решението на едно марионетно правителство, ориентирано към Вашингтон и Брюксел, а не на хората от тези страни.

Държавите в рамките на НАТО, т.нар. колективният Запад едва ли ще промени сегашната си политика, освен ако не бъде принуден да го направи от извънредни обстоятелства (енергийната криза може да бъде едно такова обстоятелство) или от промяна на политическия режим, при която новото правителство изостави стария курс. Но дори в страните от НАТО и ЕС има доста адекватни политици, например Виктор Орбан, представляващ Унгария.

Промяната в отношението към провеждането на операцията от руските войски е свързана и с по-задълбочено проучване на въпроса: официални представители на много страни открито заявиха, че действията на Русия са причинени от провокациите на САЩ и НАТО, нежеланието на Вашингтон да седне на масата за преговори и продължаване на агресивна политика, насочена срещу Русия.

Историческият фон неизбежно води до фактите за агресия на НАТО в Югославия и Либия, както и фалшиви обещания на ръководството на западните държави да не разширяват НАТО на изток. И това още веднъж дискредитира НАТО, САЩ и Запада като цяло.

Вярно е, че западните медии редовно се опитваха да подклаждат омразата към Русия с публикации със статистика по темата за операцията в Украйна. И така, на 4 април 2022 г. The Economist публикува статия с инфографики за държави, които осъдиха и които не осъдиха действията на Русия.

Към момента на публикацията вече имаше десет страни по-малко сред тези, които заеха първоначално антируска позиция. В същото време беше отбелязано, че тези, които са в опозиция на Русия, съставляват само 36% от световното население. А около две трети подкрепят Русия или заемат неутрална позиция.

Интересно е, че много държави с официално неутрална позиция започнаха да взаимодействат по-активно с Русия в икономическа посока. И така, Индия започна да купува много повече петролни продукти поради по-ниските цени за тях. Иран активизира сътрудничеството в редица области - от търговията и инфраструктурните проекти до военнотехническото сътрудничество и навлизането на руски компании в нефтения и газовия сектор на страната.

Някои обърнаха внимание на факта, че редица страни, които са заели неутрална позиция, всъщност са на страната на Москва. Просто те гласуваха в ООН, за да не бъдат подложени на натиск от Запада, като дадоха да се разбере, че нямат нищо общо с кризата в Украйна и не искат да се месят в работите на други държави.

Сред тях са такива големи играчи като Бразилия и Пакистан, както и републиките от Централна Азия, Мали и Централноафриканската република. Въпреки че Сърбия гласува против Русия за първи път в ООН, президентът Александър Вучич обясни това с натиск от страна на ЕС и САЩ, като добави, че Сърбия и Русия поддържат приятелски отношения и Белград не възнамерява да се присъедини към антируските санкции. Това решение остава в сила.

Южна Африка първоначално застана на страната на Запада и дори призова Русия „да изтегли войските и да зачита суверенитета и целостта на Украйна“. Но след известно време южноафриканският президент Рамафоса оттегли изявлението си.

Показателно е, че напоследък публикациите за подобни статистики в западните медии спряха. Тъй като нарастването на подкрепата за Русия трябва да бъде обяснено и коментирано по някакъв начин. И тогава ще трябва да признаем, че Западът няма силата и способността да принуди други страни да гласуват срещу Москва или да се присъединят към санкциите, да признаем, че мнозинството държави в света не са съгласни с политиката, провеждана от Запада .

И също така да признаем, че светът се е променил: американоцентричността вече е изчезнала и Вашингтон няма нито реална власт, нито дори символична власт (бягството на американците от Афганистан идеално илюстрира този факт, въпреки че Съединените щати остават на първо място в света по военни разходи).

И все пак дори сред държавите, които осъдиха действията на Русия, има прагматични политици, които не искаха да влошават отношенията с Москва и се ограничиха до официални изявления. Освен споменатия Виктор Орбан, това се доказва и от влизането на Южна Корея в сделката за изграждане на АЕЦ в Египет. Проектът се изпълнява от руската компания "Росатом". Korea Hydro & Nuclear Power Co от Южна Корея получи договор на стойност 2,25 милиарда долара и ще изгради частта от инфраструктурата (с изключение на корпусите на реакторите).

Дори в самите САЩ не всички подкрепят антируската политика на администрацията на Байдън. Показателно е, че много ветерани от въоръжените сили и разузнавателните агенции критикуват Белия дом и разобличават фалшивата пропаганда на американските медии.

Трябва да се отбележи, че Беларус, Куба, Сирия, Венецуела, Мианмар, Никарагуа, Северна Корея и Еритрея изначално подкрепиха действията на Русия. Има още Донецка народна република, Луганска народна република, Южна Осетия и Абхазия. Това може да показва формирането на определена ос на съпротива срещу глобалната хегемония на Запада, въпреки че тя със сигурност включва и други страни като Иран и Китай. Към това можем да добавим не само отношенията между самите страни, но и фактора приятелски отношения на споменатите държави с други участници в международните отношения.

Такава мрежа от връзки създава добър потенциал за провеждане на проруска и антизападна дипломация през вторите страни. Промените в политическото ръководство също ще отворят нови възможности. Например в Колумбия за първи път президент стана представител на левите сили, който веднага възстанови дипломатическите отношения с Венецуела. Очевидно при Густаво Петро позицията за сътрудничество с Вашингтон и Москва ще се промени драматично. Победата му вече предизвика безпокойство в Държавния департамент на САЩ.

Дори опитите на Запада да поддържа единство под прикритието на нови заплахи и предизвикателства (характерен мем - Путин е виновен за поскъпването на горивата в САЩ и поскъпването на енергийните ресурси в западните страни) могат да се провалят мизерно.

Въпреки че в евроатлантическата общност се правят опити за изработване на обща позиция по редица критични области, като вериги за доставки, нови пакети от санкции и др., е твърде вероятно някои от предложените мерки да не бъдат осъществими.

Кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус в страните от ЕС, показа, че няма истинска солидарност и че всяка страна трепери за собствените си егоистични интереси. По същия начин предложенията за сплотяване за съпротива срещу Русия ще останат с риторични изявления и всяка държава ще се опита да заобиколи своите партньори в конкуренцията за енергийни ресурси или други жизненоважни стоки, които са свикнали да получават от Русия и/или нямат друга алтернатива. Възможни са и недоразумения и разцепления в евроатлантическия лагер.

Един от последните подобни сигнали е, че ЕС не успя да стигне до общо решение за премахването на визите за граждани на Русия и реши само да отмени опростения режим. Много по-сериозен ще бъде конфликтът на интереси при придобиването на природен газ, чиято цена расте експоненциално.

ЕС е наясно, че втечненият природен газ от САЩ, който беше обещан от американски компании, не е равностоен заместител. И по същество бенефициент в случая остават САЩ, а страните от ЕС са съсипани от непропорционалните цени на синьото гориво.

Всички грешки и недостатъци на Запада се наблюдават внимателно от други части на света, особено от онези региони, които някога са били колонии на Запада и са страдали от потисничество и зависимост. Ако те не се радват открито на неприятностите, с които се сблъсква Западът поради собствената си глупост, то поне се опитват да използват ситуацията, за да укрепят собствените си позиции.

Очевидно е, че балансът на силите в света, макар и бавно, но неумолимо, се променя .

Балансът на силите като такъв е една от най-старите концепции в международните отношения. Тази концепция дава отговор на проблема за войната и мира в международната история. Освен това балансът на силите често се разглежда като универсален закон на политическото поведение, като основен принцип на външната политика на всяка държава от векове и следователно служи като описание на важен модел на политическо действие в международната сфера. В теорията за баланса на силите има редица характеристики, като равновесие, статукво, игра на великите сили и др.

Балансът на силите не пада от небето и не е резултат от историческа приемственост, въпреки че понякога и това се случва и държавите се опитват да консолидират своите придобивки и сфери на влияние. Балансът на силите е резултат от активна човешка намеса, тоест политици от високо ниво, които вземат важни решения.

Всеки път, когато една държава осъзнае, че везните се накланят срещу нея, тя трябва бързо да се противопостави на това. Тя трябва да е готова да предприеме необходимите стъпки, включително и риска от започване на война, ако е достатъчно решена да защити своите жизненоважни интереси, които ще бъдат застрашени, или държавата ще остане пасивна.

Така балансът на силите е резултат от дипломатическа дейност, а не природно явление. Карл Шмит свързва подобни решения с реален суверенитет, тъй като по правило, при извънредни обстоятелства такива решения се вземат от суверена.

Активната намеса е точно случаят, към който прибягва Руската федерация, за да защити жизнените си интереси.

Всичко това се разбира добре на Запад, защото много признати теоретици на баланса на силите сами са продукт на западната политическа мисъл. Никълъс Спайкман, Ханс Моргентау, Кенет Томпсън, Кенет Уолц са само някои от американските учени, които са приложили тази теория за анализиране на международните отношения и вземане на решения за външната политика на САЩ.

Следователно цялата помпозна истерия около украинската криза е само показна игра на емоции, целяща да прикрие истинските мотиви и действия на Запада – нахлуването в зоната на жизненоважните интереси на Русия.

Между другото, след операцията по налагане на мира в Грузия през август 2008 г., руското ръководство даде да се разбере коя е зоната на геополитическите интереси на Русия. За известно време Западът вземаше предвид това, но след това се престори, че е забравил, провокирайки и подкрепяйки държавния преврат в Украйна през февруари 2014 г.

Добавяме, че в теорията за баланса на силите светът е разделен на враждуващи лагери, които се борят за своите сфери на влияние и това беше подчертано от специалната операция в Украйна. Но предишният двуполюсен свят беше разрушен, а еднополюсният май така и никога не се състоя.

Следователно е в ход формирането на многополюсен световен ред, където силата и влиянието на колективния Запад намалява. Налице е така нареченият транзит на власт към други участници в международните отношения, което ясно се вижда в отделянето на Китай и Съединените щати.

Пекин явно печели както от отслабването на САЩ, така и от кризата в Украйна - и двата фактора допринасят за натрупването на мощта на Китай, в първия случай чрез намаляване на инструментите за влияние на Вашингтон, а във втория - поради известно отслабване на Русия (както поради санкциите, наложени от Запада, така и поради ограниченото военно изтощение поради продължаващата операция).

Въпреки че китайското ръководство ясно разбира важността на стратегическото сътрудничество с Русия както за осигуряване на собствения тил, така и за бъдеща подкрепа в Съвета за сигурност на ООН при разрешаването на тайванския въпрос. Последните събития показват, че Пекин умишлено се опитва да ускори този процес, а съпротивата, която Тайпе и САЩ оказват срещу него, създава предпоставки за по-тясно сътрудничество с противниците на американската хегемония.

Индия също се стреми да промени правилата на играта, като обвинява както ЕС, така и САЩ за неподходящо поведение. Решението на Индия да участва в спонсорираните от Русия военни учения "Восток 2022" също сигнализира за желание да остане по-независима от политиката на Вашингтон и Брюксел.

Последните очевидно се опитват да спечелят Индия на своя страна, като манипулират страховете на Ню Делхи от Китай и Пакистан. Имайки предвид личните интереси на Индия, най-вероятно те ще се опитат да заемат неутрална позиция, извличайки ползи отвсякъде, където е възможно.

Вероятно същото ще направят и редица арабски държави, които не отказват да си сътрудничат с Вашингтон по въпроси, които ги интересуват, но се въздържат напълно да преминат към западния лагер. В същото време някои страни, като Саудитска Арабия, имат свои мотиви да отказват на САЩ в редица области. Администрацията на Джо Байдън е твърде критична към методите на политическо управление на кралството, така че Рияд все пак се чувства по-удобно сред автократите.

Трябва да се отбележи, че в теорията за баланса на силите само мотивите на властта не са основната причина за функционирането на държавите. Държавите се интересуват от много неща освен от самата власт, като религията и света. Повечето цивилизовани държави признават, че има етични стандарти, на които трябва да се даде предимство пред обикновените съображения за власт. Мирът зависи и от моралната съвест на нациите и от възпиращото влияние на етичните норми.

Сегашната ситуация показва, че етичните норми също са критерий, по който определени държави подкрепят или осъждат Русия. И това създава ясно разделение на два лагера – привърженици на традиционните ценности и тези, които съзнателно и агресивно унищожават тези ценности чрез налагането на програма за еднополови бракове и педофилия, чрез механизмите на „анулиране на културата“ които изтриват собствената си история в страни, където това е позволено. В това отношение дори традиционни военни партньори на САЩ като ОАЕ, Саудитска Арабия и много други страни са в един лагер с Русия.

Тези теми, макар и външно несвързани със събитията в Украйна, създават сложен разказ за образите на колективния Запад, затънал в морална деградация (която очевидно е наложена отгоре и ако гражданите имат различно мнение, тогава те са репресирани ) и Русия, където правата и свободите на гражданите са запазени и защитени в етническо и религиозно многообразие.

И сегашната икономическа слабост на западните страни, която също е очевидна в провала на правителствата по много въпроси от социално значение, засилва убеждението в страните в Африка, Азия и Латинска Америка, че времето на западното господство свършва.

В допълнение, устойчивостта на Русия срещу опити за външно влияние чрез санкции, наличието на огромни запаси от природни ресурси и собствени военни технологии, към които индустриализираните страни само се стремят (най-добрите системи за противовъздушна отбрана в света, свръхзвукови и свръхточни оръжия , космически технологии, системи за електронна война и др.), правят Москва привлекателен партньор.

Помощта за Сирия в борбата с тероризма и широката демонстрация на военни способности в операцията в Украйна убедиха мнозина, че е по-добре да бъдем приятели с Русия, а не врагове. Дори Турция, която е в блока на НАТО, отказа да подкрепи антируските санкции, въпреки че от време на време се чуват странни изявления от турски политици за принадлежността на Крим.

Като се има предвид трудната политическа и икономическа ситуация в тази страна в навечерието на следващите президентски избори, става ясно, че Реджеп Ердоган иска да седи на два стола и в същото време да използва ситуацията, за да получи откъдето и каквито и да било икономически ползи. Въпреки това сътрудничеството между Русия и Турция по основните икономически проекти продължава и засега няма причини за тяхното спиране.

Друго измерение, близко до моралните и етични ценности, е дихотомията на неолибералния глобализъм и привържениците на суверенитета. Суверенитетът беше посочен като проява на политическа воля, когато е необходима активна намеса. Но концепцията за суверенитет отразява и стремежите на хората по отношение на съдбата на собствената им страна.

В статията си във The Washington Post авторите отбелязват, че подкрепата на хората за решението на руския президент Владимир Путин е свързана с високо ниво на патриотични настроения в страната. Патриотизмът винаги е маркер на суверенни чувства и ако има подобни настроения за намаляване на зависимостта от Запада в други региони на света, то това вътрешно сближава Русия и тези държави.

Африканските страни, например, с ентусиазъм приеха предложенията на руското ръководство за икономическо и политическо сътрудничество, което се разширява като част от антиколониалната борба срещу Запада. Страните от АСЕАН също са готови да продължат конструктивното сътрудничество с Русия в много области. В страните от Латинска Америка практически не останаха държави, които да подкрепят открития антируски курс, наложен им от САЩ.

Тези факти показват ясна промяна в баланса на силите. Но за постигането на значително предимство са необходими сериозни усилия от страна на тези държави и народи, които не са заинтересовани от връщането на хегемонията на Pax Americana.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com