/Поглед.инфо/ Няма съмнение, че задкулисният свят (наричан „дълбока държава“, „Комитетът на 300-те“, „Господарите на парите“ и т.н.) си поставя крайна цел да установи власт над човечеството. Тази власт ще се упражнява от световно правителство, което ще бъде издигнато върху руините на суверенните държави.
Чертежи на такова световно правителство вече съществуват. А отделните елементи от изграждането на световното правителство вече се създават. Това ясно се вижда в примера на Световната здравна организация (СЗО), която се превръща пред очите ни в министерство в бъдещото световно правителство. На него ще бъде възложена функцията по прилагане на „диктатурата на здравето“.
СЗО е създадена от повечето държави-членки на ООН през 1948 г. като специализиран орган на ООН (ФАО, УНИЦЕФ, МОТ, ЮНЕСКО, ЮНЕП и много други известни международни организации имат същия статут). Централата на СЗО се намира в Швейцария (Женева).
Дейностите на СЗО започват да се извършват въз основа на Устава, приет на 7 април 1948 г. (следователно всеки 7 април целият свят отбелязва „Ден на здравето“). Определено е, че основната роля на СЗО е да координира усилията на националните държави за укрепване на здравето и борба с най-опасните болести. СЗО е упълномощена да издава препоръки на страните членки. Организацията наистина е направила много в борбата с тропическите болести, полиомиелита, за изкореняване на едрата шарка и т.н.
От самото начало се предвижда финансирането на СЗО да се основава на бюджет, независим от общия бюджет на ООН. Бюджетът на СЗО е за две години и се финансира от вноски от държавите-членки. Размерът на вноските се определя от икономическите показатели на страната (преди всичко от размера на БВП).
Няма тайна: СЗО (както вероятно и всяка друга организация в системата на ООН) постоянно изпитва хроничен недостиг на средства. Неведнъж на Общото събрание на ООН се повдига въпросът за разширяване на финансовата база на дейностите на ООН, нейните програми, фондове, специализирани органи. Отправят се призиви към страните членки да не се ограничават до задължителни (начислени) вноски, а да ги допълнят с доброволни държавни вноски. Някои държави започват активно да увеличават доброволния компонент на държавните вноски в бюджета на СЗО.
Очевидно САЩ са най-големият донор на СЗО. Те допълнително са увеличили финансовото си участие чрез доброволни вноски. През последното десетилетие средно около една трета от всички държавни вноски (задължителни и доброволни) идват от САЩ. Този подход за разширяване на финансовата база на СЗО има както положителни, така и отрицателни страни.
Отрицателното е , че някои страни придобиват допълнително влияние в организацията. В края на краищата същите САЩ, като правят поредния „доброволен принос“, директно или чрез намек казват, че тези парите трябва да се използват за това и онова. Вашингтон не трябва да казва нищо: самите служители на СЗО разбират за какви проекти и програми трябва да се използват „доброволните вноски“ на САЩ. И ако използването е различно, тогава догодина донорът може да не предостави „доброволни дарения“.
През този век финансирането на СЗО е още по-„усъвършенствано”. Неправителствени организации започнаха да оказват помощ на организацията. Фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, създадена през 2000 г., излезе на арената. Тази благотворителна фондация определи няколко приоритета за своята дейност. Медицината и здравеопазването станаха един от тях. И Фондацията на Гейтс от самото начало започна да прави вноски в бюджета на СЗО. Тя е най-големият неправителствен дарител. Но се появяват много други, недържавни дарители и филантропи с по-малък калибър.
Помислете например за източниците на бюджета на СЗО за 2016-17 г. Както е отбелязано в документа „Доклад за резултатите от дейността на СЗО. Бюджет по програмата 2016–2017 ”, общите бюджетни приходи за двете години възлизат на 4 756 милиона щатски долара. Трябва да се отбележи, че документът съдържа и индикатор: „Ресурси, на разположение на СЗО за извършване на програмните дейности“. Тези ресурси възлизат на 5 059 милиона долара, което е увеличение с 303 милиона долара над бюджета на СЗО. Оказва се, че СЗО има и извънбюджетни източници на финансиране.
Общият бюджетен доход на СЗО включва начислени вноски от държавите-членки в размер на 928 милиона щатски долара и доброволни вноски в размер на 3 828 милиона долара. 17 години делът им е паднал до 19,5%. А над 80 процента са доброволни вноски. Последните от своя страна се делят на „основни“ и „обусловени“.
Основните доброволни вноски не са обвързани от никакви условия за последващото използване на получените пари. СЗО е суверенна при вземането на решение къде да изпрати парите. Но тези пари се оказват едва 148 милиона долара - по -малко от 3,9% от всички така наречени „доброволни“ вноски.
Половината от тези „несвързани“ „доброволни“ вноски идват от две държави - Швеция и Великобритания. Прави впечатление, че САЩ изобщо не са включени в списъка на донорите, които предоставят доброволно несвързана помощ. Там са Люксембург, Кувейт и дори Монако. Но не и САЩ.
И повече от 96% от „доброволните вноски“ (3 680 милиона долара) са „условни“ и трябва да се използват, както е посочено от донора. Така в общия размер на финансирането на СЗО за 2016-17 г. парите, свързани с донори, представляват 77,4%.
Световната здравна организация започма да бъдекомандвана не от всички държави, които са официални членове на СЗО, а само от някои особено „щедри“ държави, както и куп други донори, които не са държави.
Ето разбивка на основните типове донори на СЗО (дял в частта от приходите на бюджета за 2016-17 г.,%): държави-членки-51, благотворителни фондации-17; ООН, междуправителствени организации и банки за развитие-15, партньорства-7, неправителствени организации - 7, организации от частния сектор - 3.
Фактически СЗО се командва от основните донори със “свързани” пари. Ето и подредба по големина на тези вноски. 1) САЩ; 2) Фондация “Бил и Мелинда Гейтс”; 3) Великобритания; 4) ГАВИ (Глобалният алианс по ваксинации и имунизации); 5) Световната банка; 6) Германия; 7) Япония; 8) Европейската комисия; 9) “Ротари”, 10) Националният благотворителен фонд, 11) Централният фонд за реагиране на извънредни ситуации на ООН, 12) Канада, 13) Управлението на ООН по координация на хуманитарните въпроси, 14) Норвегия, 15) Австралия.
През следващия двегодишен период (2018-19) структурата на източниците на финансиране на СЗО не се е променила значително. Но настоящият двугодишен период (2020-21) се характеризира с много иновации в бюджета на СЗО. Тези нововъведения се дължат на фактори като пандемията с КОВИД-19.
Първоначален бюджет на СЗО 2020-21 е спешно ревизиран. На първо място, в разходната част (разходите за програми за борба с вирусни инфекции, програми за ПиСиАр тестове, ваксинации и други са рязко увеличени). Появява се необичаен бюджетен дефицит на СЗО. Дефицитът се е увеличил още повече, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обвини СЗО в небрежност и липса на професионализъм, неспособност за проактивно идентифициране на заплахата от пандемията.
Тръмп изостря ситуацията до краен предел, като казва, че не е сигурен, че САЩ трябва да запазят членството си в тази организация. На 8 април 2020 г. Тръмп пише в Туитър: „СЗО е направила нещо глупаво. По неизвестни причини организацията, която се финансира най-вече от САЩ, е съсредоточила цялото си внимание върху Китай. Ще проучим внимателно този въпрос. И в края на май той дава заповед временно да се спре финансирането на СЗО.
При президента Джо Байдън САЩ възобновяват финансирането на СЗО, но вече не са основният донор на организацията. В коригирания бюджет на СЗО за 2020-21. американският дял е скромните 7,12%. В предишния бюджет (за 2018-2019 г.) техният дял е 15,9%.
Но сред държавите -членки Германия излиза на първо място по донорска подкрепа с дял от 13,85% (в предишния бюджет делът ѝ е 5,2%). Позициите на Великобритания (5,76% срещу 7,7%), Япония (2,14% срещу 3,2%) изглеждат малко по-скромни в сравнение с предишния бюджет. Като цяло общият дял на държавите -членки на СЗО пада под 50% за първи път. Повече от половината държавни вноски са „доброволни“ и „обвързани“.
А ето ги позициите на „другите донори“ в коригирания бюджет на СЗО (%): Фондация Гейтс - 10,47; ГАВИ - 5,76; Световната банка - 2,57; Фонд за солидарно реагиране срещу КОВИД-19 - 1,67; “Ротари Интернешънъл” - 2.42. Трябва да се има предвид, че ГАВИ е рожба на Бил Гейтс. Това партньорство е създадено по инициатива на Бил Гейтс едновременно с Фондация Гейтс през 2000 г. и веднага започва да получава финансова подкрепа от тази фондация.
Така Фондация “Гейтс” и ГАВИ са едно цяло. Този неразривен блок от двама дарители представлява повече от 16% от всички парични потоци към СЗО. Гласът на този двуглав донор е решаващ при определяне на приоритетите за работата на СЗО. Донорът обаче не е двуглав, а многоглав, тъй като Фондация Гейтс и ГАВИ имат близки неформални отношения с други донори. Например семейната фондация “Блумбърг” (0,38%), фондация “Рокфелер” (0,10%) и т.н.
Трябва да се отбележи, че сред недържавните донори се появява нов-Фонд за солидарно реагиране срещу КОВИД-19. Той е създаден спешно миналата година за предоставяне на финансова подкрепа на СЗО и други организации в борбата с пандемията. Фокусиран е върху събирането на малки дарения от милиони фирми и физически лица по целия свят.
Събирането на средства се извършва под лозунгите: „Помогнете на другите“, „Купете ваксина за бедните“, „Спасете болните с коронавирус“ и т.н. Разбира се, Фондът има за цел предимно поне частично да затвори възникналия бюджетен дефицит на СЗО. Към 7 септември той е събрал 254,2 милиона долара, от които 169 милиона долара (2/3) са дарени на СЗО. Останалата част от парите на са разпределени между други организации, но за дейности, които отговарят на приоритетите на СЗО.
Фондът за солидарно реагиране срещу КОВИД-19 се управлява от Фондацията на СЗО, друга нова институция, създадена миналата година. Фондацията на СЗО е юридически независима от СЗО. Основната цел на Фондацията на СЗО е да събира средства по целия свят и да ги предоставя под формата на безвъзмездни средства, както на СЗО, така и на други организации, действащи в рамките на приоритетите на СЗО, заедно със СЗО. Фондацията на СЗО има за задача да събере 1 милиард долара средства в рамките на три години от създаването си.
Към този момент не е известно какви са първите резултати от дейността на Фондацията на СЗО. Известно е само, че тя е готова да получава средства от компании в различни сектори на икономиката - с изключение на компании, които произвеждат оръжия и тютюневи изделия. Фондацията на СЗО не крие, че е готова да си сътрудничи с големите фармацевтични компании.
Разбира се, както казват ръководителите на Фондацията на СЗО, те ще проверяват внимателно донорите, предлагащи дарения, за да се уверят, че са в крак с етичните стандарти. Но вече има първи примери, че фондацията на СЗО е „всеядна“, не отказва дарения и от много съмнителни дарители. Фондацията получи дарение от над 2 милиона долара от международната хранителна компания “Нестле”. И репутацията ѝ е силно съмнителна. По -специално е известно, че произвеждат някои продукти, които са опасни за здравето.
Между другото, Уставът на Фондацията на СЗО позволява на „филантропите“ да запазят своята анонимност. Така фондацията може да се превърне в „сива“ структура, удобен посредник между големия бизнес и СЗО. Между другото, от 1 януари тази година фондацията на СЗО се ръководи от Анил Сони. Между другото, преди това назначение той е ръководител на световната фармацевтична компания “Виатрис”..
Ще обобщя горното. Виждаме завършването на процеса на трансформиране на СЗО от междуправителствена организация в организация, която се „еманципира“ от страните -основателки. Днес приоритетите и програмните дейности на СЗО се определят от много малко държави (САЩ, Германия, Великобритания), както и от недържавни структури - фондации, компании, партньорства. Те осигуряват по-голямата част от финансирането за СЗО. Те могат да бъдат наречени „неофициални мажоритарни акционери“ на СЗО. И, както се казва, „който плаща, той поръчва музиката”..
Повече от 190 държави, които са членове на СЗО, могат да се възприемат като „миноритарни акционери“. Не само, че такива „акционери“ не „определят времето“ в СЗО, те са принудени да се подчиняват на решенията на „мажоритарните акционери“. Между другото, Русия също трябва да бъде наричана „миноритарни акционери“, чийто дял в приходите на бюджета на СЗО в момента е само 0,62%.
За сравнение: дори в МВФ, делът на Русия в капитала на фонда е 2,7%; влиянието на Руската федерация в тази международна финансова организация не е особено голямо, но все пак е значително по -голямо, отколкото в СЗО.
СЗО се трансформира в организация, независима от държавите -основателки. Нещо повече, след началото на настоящата пандемия стана очевидно и ясно, че самите тези държави са под контрола на „еманципираната“ СЗО.
Източници на финансиране на СЗО
Германия – 13,85%
Фондация “Гейтс” – 10,47%
ГАВИ – 5,76%
САЩ – 7,12
Великобритания - 5.76%
Световната банка - 2.57%
“Ротари Интернешънъл” - 2.42%
Япония – 2,14
Саудитска Арабия – 1,87
Фонд за солидарно реагиране срещу КОВИД-19 - 1.67%
Китай – 0,66
РФ – 0,62
Фондация “Блумбърг” - 0.38%
Испания – 0,20
Фондация “Рокфелер” - 0.10%
Превод: В. Сергеев