/Поглед.инфо/ Питат: изпращаме войски в Либия (на 2 януари 2020 г. турският парламент одобри мандата да изпрати турски войски в Либия) за участие във войната и до какво ще доведе това?
Ще отговоря: до същото като в Сирия.
Можем ли да измъкнем нашите военни от Сирия?
Не. Нашите военни в Сирия от много години са заети с прочистването на терористите. В тази връзка имаме загуби - десетки мъртви ... Ние не само няма да напуснем Сирия, но искаме да разширим още повече зоната си на доминиране.
Това беше целта на операцията „Извор на мира“.
След колко години нашите войски ще напуснат Сирия?
Някой да даде дата? Мога ли да я назова?
Не. Същото ще бъде и в Либия. Ще влезем в Либия и дълги години няма да можем да се измъкнем оттам. За да задържим правителството на Сарадж на крака, ще загубим десетки военни.
Да предположим, че успеем и предотвратим свалянето на правителството на Сарадж. Да предположим, че отблъснем атаките на силите на Хафтар. Ще изчистим ли Либия също от терористи?
Точно като в Сирия!
Представителят на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), говорейки в парламента, каза, че ще влезем Либия, за да изкореним терористите.
И така, обещахме да изпратим войски в Либия в замяна на подписване на споразумението за морските граници?
Никой не излезе и не каза смело: „Да“.
Но явно е така!
Съюзниците на ПСР - Националистическата партия на Турция, техните привърженици, проправителствени журналисти, телевизионни водещи с клиширани фрази защитават влизането на войските в Либия.
Никой от тях обаче не казва, не може да каже: „Нашите военни ще отидат в Либия и ще се бият“. Те използват такива модерни формулировки като „ще подкрепим Правителството на националното съгласие“, „ще му помогнем“, „ще обучим военния режим в Триполи“.
Но е очевидно, че нашите войници отиват на война и това е безспорен факт. В противен случай правителството на Сарадж няма да оцелее!
Проправителственият фронт казва, че правителството на Триполи е законно. То е признато от ООН. А либийската национална армия на Хафтар е нелегитимна. Ние, видите ли, сме на страната на законното правителство, трябва да защитим това правителство.
Ядосваме се на страни, подкрепящи Либийската национална армия.
Но не направи ли Анкара същото в Сирия? В Сирия не подкрепихме легитимното правителство на Дамаск, признато от Организацията на обединените нации, а Сирийската национална армия (по-рано наричана „Свободна сирийска армия“), която се смята за нелегитимна.
Дадохме пари, оръжие, боеприпаси. Оказвахме всякакъв вид помощ.
В Сирия и Либия имаме диаметрално противоположна, непоследователна политика.
В Сирия подкрепяме онези, които желаят да свалят законно правителство.
В Либия сме готови да се борим, за да задържим легитимното правителство на крака.
Поговорката „парен каша духа“ този път загуби всяко значение.
Турското ръководство, опарило се в Сирия, не просто не духа, но освен това се готви да загребе нова вряща каша. То планира да влезе в горещите пустини.
Станахме участник в гражданската война в Сирия. Затънахме до пояс.
Сега ставаме участник в гражданската война в Либия. Страхувам се, че ще затънем до шия.
Винаги казвам: да се присъединиш към война е лесно, излизането е трудно.
Независимо от резултатите.
Някои сирийци ще помнят Анкара с омраза. Тази омраза ще се запази за поколенията. Предава се от баща на син. Другата част ще бъде благодарна на Турция през целия си живот.
От днес в Либия ще е същото. Някои либийци ще говорят за нас с любов, а други с омраза.
Защото не се опитахме да успокоим вътрешния конфликт на арабите. Направихме и правим всичко възможно, така че едната страна да победи другата страна.
Иска ми се след пет, десет, двадесет години да не говорим отново за Сирия и Либия. Да не прекарваме неспокойни нощи в тревога за нашите военни там.
И ми се иска бъдещите поколения да не плащат цената за нашата намеса в гражданските войни.
И се страхувам, че ще се наложи!
Превод: В.Сергеев