Този ход бе предприет на фона на нарастващи признаци, че цялата финансова система и в частност американският пазар на държавни ценни книжа, е само на дни или дори на часове от срив с мащабите на кризите от септември 2008 г. и март 2020 г., а вероятно и с още по-голям мащаб. С обявяване на паузата Тръмп разкри сърцевината на своята политика за повишаване на митата: ескалиране на икономическа война срещу Китай – втората икономика в света, която всички фракции на американския политически истаблишмънт смятат като екзистенциална заплаха за американската глобална хегемония.
Тръмп обяви, че тъй като Китай е предприел ответни мерки срещу повишаване на американските мита, митата върху китайските стоки ще бъдат увеличени до 125% „незабавно“. В по-ранен период подобна икономическа блокада щеше да бъде считана за акт на обявяване на война.
Въпреки че „реципрочните мита“ за всички други страни са временно преустановени, остава в сила 10% мито върху всички стоки, влизащи в САЩ. С обявяването на паузата, продажбите на световните фондови пазари продължиха. По-значителни обаче бяха продажбите на американския пазар на държавни ценни книжа – основата на световната финансова система, покупките на които водят до рязко повишаване на доходността.
Нарастващите финансови сътресения бяха ключов фактор за решението на Тръмп. Според човек, описан като „близък до Белия дом“, цитиран от Financial Times, Тръмп няма нищо против Уолстрийт да понесе удар, но не иска цялата къща да се срути.
Редица фактори са в основата на нарастващата криза на пазара на държавни ценни книжа. Хедж фондовете и другите големи инвеститори, които се отърваха от кумулативните загуби на фондовия пазар, възлизащи на стотици милиарди долари, бяха принудени да искат банките да им предоставят като обезпечение допълнителни средства, за да поддържат кредитните линии, които са от съществено значение за дейността им. С пропадането на пазарите единственият наличен източник на допълнителни парични средства бе продажбата на държавни ценни книжа. Ако пропадането беше продължило, можеше да предизвика паника от мащаба на март 2020 г., когато пазарът на съкровищни облигации замръзна и Федералният резерв на САЩ се намеси, като в рамките на няколко дни инжектира трилиони долари в системата, за да възстанови стабилността.
Става ясно, че чуждестранните инвеститори и правителствата, които държат около една трета от американските съкровищни облигации, започват да се оттеглят от пазара. Появиха се и признаци, че хедж фондовете са принудени да се откажат от така наречените „базисни сделки“ – стратегия, при която се печели от малките разлики между цената на съкровищните облигации и съответстващите им фючърсни договори. Тъй като разликата в цените е минимална, тези сделки разчитат на огромни лостове, като общият им обем се оценява на около 1 трилион щатски долара.
Появиха се опасения, че Китай – вторият по големина притежател на американски съкровищни облигации, може да започне да се изтегля от доларовите активи в отговор на икономическата война на Тръмп. Доларът поевтиня на валутните пазари, повдигайки все повече въпроси за това колко дълго може да запази ролята си на световна резервна валута в условия, при които политиката на САЩ е основен източник на нестабилност и несигурност. Обобщавайки влошаването на ситуацията, дългогодишният анализатор Ед Ярдени отбеляза, че разпродажбата на американски държавни ценни книжа – обикновено считани за сигурно убежище в периоди на финансов стрес, е знак, че „администрацията на Тръмп може би играе с крайната ликвидност“.
Лари Съмърс, министър на финансите в администрацията на Клинтън, заяви вчера, че събитията от предишните 24 часа са предупреждение, че може да се стигне до „сериозна финансова криза, предизвикана изцяло от тарифната политика на правителството на САЩ“. Уолстрийт изпадна във възторг след това изявление. NASDAQ скочи с близо 12% – най-голямата еднодневна печалба от 2008 г. насам, S&P 500 се повиши с 9,5%, а Dow – с 8%.
Както всяко действие на администрацията на Тръмп, събитията от вчера бяха пропити с корупция и престъпност. Малко преди отваряне на пазарите – и часове преди публичното обявяване на „паузата“, Тръмп писа в социалните мрежи, че „сега е чудесно време за покупки“. Едно бъдещо разследване ще трябва да разкрие колко милиарда са били спечелени от семейство Тръмп и бандата фашисти, действащи във и около администрацията.
Тръмп и неговите оръженосци ще твърдят, че нарастващият брой държави, които искат да преговарят за митата и неговите хаотични методи, с които се опитва да преговаря, са доказателство за предполагаемото му голямо умение да осигурява изгодни сделки за американския капитализъм. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Закачките на Тръмп не са признак на сила, а олицетворение на задълбочаващата се криза на американския империализъм и неговата държава – криза, за която той няма решение. Държавният дълг възлиза на 36 трилиона долара и се увеличава ежедневно, като траекторията му е общопризната като „неустойчива“. Само лихвените плащания достигат 1 трилион годишно и бързо се превръщат в най-големия разход в бюджета на САЩ. Търговският дефицит възлиза на около 1 трилион долара, като през последните 12 месеца се е увеличил със 17 %.
Във вътрешен план потребителските разходи и доверието намаляват, а стотици милиони работници и техните семейства са изправени пред по-нататъшен спад на жизненото си равнище, тъй като цените на китайските стоки, които съставляват голям дял от потреблението на домакинствата, се повишават поради повишаване на митата. Доверието в бизнеса е подкопано поради несигурността, породена от политиките на администрацията. 90-дневната пауза за преговори с десетките държави, към които са насочени „реципрочните мита“, няма да направи нищо, за да обърне този срив. Рецесията е на хоризонта.
Никой не знае какво ще излезе от преговорите. Но идеята, че страни като Виетнам, Тайланд, Камбоджа и няколко обеднели африкански държави биха могли да предприемат някакви действия, способни да решат проблема с търговския дефицит на САЩ, е абсурдна. Големите сили – като Япония и Европейския съюз, също нямат решение. И никой, включително Тръмп, няма представа какво ще се случи след „паузата“.
Има един аспект на „паузата“, който следва ясна логика. Той е част от по-широкия стремеж за включване на държави в ръководената от САЩ глобална офанзива срещу Китай. Особено видно е спрямо държавите в Югоизточна Азия, където отправените икономически заплахи целят да ги притиснат да не се сближават с Пекин.
Посланието е следното: присъединете се към САЩ по ключовия въпрос за „националната сигурност“, т.е. подготовката за война срещу Китай и направете големи отстъпки пред САЩ не само по икономическите въпроси, но и във външната политика; или ще си понесете последствията. Ескалацията на митата срещу Китай до исторически безпрецедентни размери е формата, чрез която се осъществява този диктат.
Вчерашните действия на Тръмп отдалечиха САЩ от пълномащабна финансова криза, която можеше да избухне още през уикенда. Но това, което се случи вчера, не е разрешение на кризата, а само стъпка към следващата, която ще придобие още по-експлозивна форма. Това е така, защото т. нар. от Тръмп „Ден на освобождението“ – 2 април, не е тактика за водене на преговори, а унищожаване на това, което е останало от следвоенния международен търговски ред, който не може да бъде сглобен отново. Всички т. нар. „предпазни огради“, въведени след 1945 г. за да предотвратят кризи от типа на тази, която избухна през 30-те години и доведе до война, вече не съществуват.
В политиката на администрацията на Тръмп има лудост – но това е лудост с обективна основа. Докато се люшка от една икономическа импровизация към друга, изправена пред криза, за която няма решение, администрацията извършва систематично посегателство върху демократичните права и изгражда рамката на диктатура в САЩ. Каквито и конфликти да съществуват в държавния апарат, всички фракции са обединени в решимостта да защитават капиталистическата система, която се движи към катастрофа. Тръмп – гротескното и престъпно олицетворение на американския империализъм – заедно с представителите на управляващите елити в други страни, ще използва „паузата“, за да координира отговорите си спрямо международните съперници и да наточи оръжията си срещу работническата класа у дома, подготвяйки се за избухването на класовата борба, от която всички се страхуват и знаят, че предстои.
Международната работническа класа трябва да направи трезва равносметка на събитията от изминалата седмица. Най-голямата възможна грешка е да се мисли, че с „паузата“ кризата някак си е отминала. Това не е така.
Както капиталистическите управляващи класи се подготвят за това, което предстои, така и работническата класа в САЩ и в международен план трябва да направи същото. Подготовка включва преди всичко политическа борба за социалистическа програма, като единствен жизнеспособен отговор на задълбочаващата се криза на капиталистическата система, която се вижда толкова ясно.
Превод: д-р Радко Ханджиев
