/Поглед.инфо/ Има много интересен въпрос, който на практика не се обсъжда в икономическата литература. Доскоро това беше ясно, темата за кризата беше крайно непопулярна. Днес ситуацията се мени, но съдейки по всички, до обсъждането на въпроса има още много време, макар и темата да ми се струва наистина важна. Това е темата за технологиите в условията на криза…

Както показва опитът от кризата, тя неминуемо води до падане на съвкупното търсене. А това води до там, че (теоретично в крайна сметка), трябва да падне равнището на разделение на труда. Тоест технологиите трябва да се опростят. От друга страна, сега основната насока на технологичното развитие е цифровизацията, която много силно снижава издръжката за тиражиране на изделието. Тоест разработката може да е скъпа, но след това всичко останало се получава относително евтино.

Докато общото търсене расте, този въпрос не изниква. Но днес се сблъскваме с това, че доходите на по-голямата част от населението (във всички страни по света) падат и търсенето им се свива. Жизненият стандарт също пада и това се вижда добре по снижаването на равнището на образование и здравеопазването (епидемията е пример за това). Съответно скоро ще започнат и проблемите с технологиите – за тях просто няма достатъчно количество.

САЩ, например, отдавна не възпроизвеждат своя инженерен състав, „прахосмучат“ целия свят. Но подобен механизъм работи докато работи Бретънуудския модел, изграден върху долара. А когато рухне? А и много производства в САЩ вече не могат да се върнат от Китай, защото просто няма нужното количество инженери и технолози за тях. В другите страни ситуацията не е по добра: за подготовката на специалисти са нужни инвестиции в образованието, а на фона на вече дълги години падащото търсене (всъщност световната икономика започна да спада от 2008 г.) тези инвестиции никога няма да се съвземат.

По отделни направления нещо се прави от държавата, която активно подкрепя, например, отбранителната индустрия. Но икономиката не се ограничава с отбранителната индустрия. А какво да се прави с останалите? А освен това отбранителната индустрия също трябва да се поддържа. Колко самолетоносачни ударни групи се намират в боеспособност днес в САЩ? А как е положението с авиацията.

Далеч съм от мисълта, че промишлеността на САЩ е рухнала. Тя и досега е по-голяма от цялата на Германия. И може да реши всеки отделно взет въпрос. Но съвкупността на всички тези въпроси не може да бъде решена и всеки момент САЩ ще изпаднат в ситуацията на Русия от 90-те години, когато трябваше да се вземат категорични решения, да се затворят определени предприятия и индустрии. Най-вероятно завинаги.

Грубо казано, икономиката достигна до състояние на дълбоки противоречия, свързани с това, че инвестициите в нови (грубо казано пост-пост-модерни) технологии вече са направени (дори и недокрай, то е обидно да се спира на половината или на три четвърти от пътя), а средата, в която те трябва да съществуват, стремително се носят обратно в модерна.

Давам ви напълно циничен пример: глобите в Москва. В инфраструктурата са вложени колосални средства и те трябва да се избият.

Хората трябва да са наясно, че ние винаги на някой трябва да плащаме (тайнственият бенефициент на тези технологични решения) доста сериозни пари. Да, те изобщо няма да се разпределят равномерно, но все пак няма как да се платят, ако водачите престанат да превишават скоростта. Тогава просто на случаен принцип ще трябва да се глобяват.

Но парите на хората стават все по-малко… И те просто ще престанат да шофират. Това ще увеличи натиска върху градския бюджет, ще започнат нови проблеми, които ще растат като снежна топка. И социалната цена ще доведе до там рано или късно да се откажем от цялата тази цифрова машинария. А какво ще правят банките, ако гражданите започнат да се отказват от сметките си в тях? Да се отказват от услугите им? Днес в поликлиниката без електронна история болестите не се отчитат! Тогава ще започнат ли открито да прокарват тези истории? И ще започнат, много ясно!

Общо взето нямам отговор на поставения в началото на текста въпрос. Смятам, че и занапред ще се обръщам към него, а засега мога единствено да повторя, че в световната икономика има сериозно противоречие, което ще се засилва. И не се знае все още как ще се справим с него.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели