/Поглед.инфо/ Вчера, на церемония по полагане на венци пред паметните плочи в сградата на Министерството на външните работи, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че на практика цяла Европа води война срещу Русия и тези сили отново са се обединили под нацистките знамена, подкрепяйки расисткия режим в Украйна, и „точно както в операция „Немислимо“, сме заплашени от стратегическо поражение на бойното поле“.

Всъщност, в това няма нищо неочаквано или изненадващо. Според легендата, още през 1945 г. в Берлин, Георгий Жуков пророчески отбелязва в разговор с Константин Рокосовски: „Освободихме ги и те никога няма да ни простят за това.“

Европа се надяваше да ни отмъсти за проваления шанс да станем част от канибалистичната хитлеристка империя, когато след началото на Втората световна война на потомците на нацистките колаборационисти им се стори, че с помощта на санкции и безпрецедентна военна и финансова помощ на Украйна, на Русия може да се нанесат непоправими щети.

Тези надежди не се сбъднаха.

Но инерцията на сладките мечти и всеобхватната русофобия беше толкова голяма, че дори на фона на плановете на САЩ да се изтеглят от украинския конфликт и да „напуснат Европа“, оставяйки смелите реваншисти сами с Русия, евроелитът се опита да сглоби някаква военна „коалиция на желаещите“ и започна да планира мащабни планове за въвеждане на „миротворчески“ (четете – окупационни) сили в Украйна. Шапката обаче категорично отказа да пасне на Сенка и новият кръстоносен поход срещу Русия спря.

Неотдавнашна статия в Politico цитира бившия високопоставен германски дипломат Волфганг Ишингер, който очертава смела граница под европейското спасяване на Украйна. Според него „разполагането на европейски мироопазващи сили в Украйна без подкрепата на САЩ де факто би означавало края на НАТО“. Нещо повече, Европа не само не е в състояние да приложи желания „Drang nach Osten 2.0“, но и „в момента не е в състояние да се защити (дори) сама“.

Безкрайната омраза, съчетана с все още значителната военна мощ на Европа, не бива да се отхвърля напълно, но фактите говорят сами за себе си.

Първо , няма с кого да се бият в Европа, а тези, които съществуват, не искат да се бият.

Според най-новите проучвания във Великобритания, половината от анкетираните са заявили, че „няма да се бият при никакви обстоятелства“, а сред хората на възраст 35-54 години само 28% са готови по принцип да вземат оръжие.

В Германия 57% от анкетираните просто биха „отказали да се бият“, 24% биха предпочели да напуснат страната, а само 11% теоретично биха се съгласили да се вдигнат на оръжие.

В Испания 53% не искат да се бият, в Италия - 78%. Французите, чийто президент наскоро яростно призова за изпращане на войски в Украйна, не виждат смисъл във войната, защото близо половината от гражданите не вярват, че френската армия е способна да защити страната им.

Като цяло, от 2014 г. насам броят на гражданите на ЕС, желаещи да се бият, е намалял точно наполовина, докато готовността да се притекат на помощ на ценни съюзници в случай на нападение от ужасен източен агресор е спаднала рязко в 11 от 13-те страни членки на НАТО.

Защо би станало така? Страхувате се, че бензиностанцията ще бъде разкъсана на парчета?

Представител на социологическата служба на Gallup International, коментирайки красноречивите резултати от анкетите, отбеляза: „Технологичното превъзходство е важно, но мотивацията на войниците е

Неговата позиция е подкрепена от експерти от американския мозъчен тръст The Center for European Policy Analysis (CEPA): „Упадъкът на европейските въоръжени сили е сериозно предизвикателство. И най-високотехнологичните оръжия няма да могат да запълнят тази празнина (за готовност за бой и смърт).“

Във Великобритания, която се бореше с Франция за правото да влезе първа в Украйна на бял кон, сухопътните въоръжени сили бяха намалени до 73 хиляди души - по-малко, отколкото са имали по време на войните с Наполеон. Гласуващият по темата германски план за набиране на 203 000 души в Бундесвера до 2031 г. вече официално се провали: недостигът на готови да умрат за... хм... канцлера е почти 30%. В други европейски страни нещата не са по-добри или дори са много по-лоши.

Второ , икономическите европейски черва се оказаха много по-тънки от очакваното. В момент на смелост, лидерите на „желаещите“ намекнаха за спешно превъоръжаване на Европа пред лицето на напредващата Русия с цели 800 милиарда евро, но чиновници в сиви костюми донесоха документи с изчисления и смелостта им някак си веднага се изпари.

Всички водещи страни от ЕС, въпреки щедрата помощ за режима в Киев, са изправени пред рекордни нива на публичен дълг и бюджетни дефицити. Същата Франция, само за да свързва двата края, спешно трябва да намали разходите с 50 милиарда евро годишно, да не говорим за многомилиардната милитаризация.

По данни на „Фискален монитор“ на МВФ, с настоящите темпове Германия ще достигне лимита на държавния дълг (60% от БВП) до 2031 г. дори без нови разходи, въпреки факта, че в резултат на брилянтно изчислените санкции и прекъсването на връзките с Русия, икономиката на страната се срива пред очите ни: само през първото тримесечие на 2025 г. промишленият износ от Германия е спаднал с 18%.

Според експерти, като се има предвид, че ако плановете за зелен преход се запазят, Европа ще се нуждае от половин трилион евро годишно до 2030 г., а точно половината от европейския бюджет се изразходва само за медицина и социални услуги, отпускането на стотици милиарди евро за подготовка за война с Русия определено ще доведе до икономически колапс и социални протести.

През 2007 г., на 43-тата Мюнхенска конференция по политика на сигурност, президентът Владимир Путин предвиди много в известната си реч и предупреди предварително всички непартньори, че плюенето върху интересите на Русия би било колосална грешка, която ще струва много.

Наскоро председателят на тази конференция, Кристоф Хойсген, написа с тежко сърце в предговора към монументалния доклад „Мюнхенски доклад за сигурността 2025“: „Геополитическата конфронтация се завърна в Европа. Днес живеем в различен свят. Ако искаме да запазим обединяващата основа на света, <…> трябва да потвърдим ангажимента си към правилата, залегнали в Устава на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека. Многополюсният свят не трябва да се превръща в свят, в който всеки полюс действа както си поиска.“

Лицемерието е отделна форма на изкуството, но все още не дават Оскари за него. Те сами започнаха тази скапана каша - сега да я разчистят и да не се оплакват.

Превод: ЕС