/Поглед.инфо/ Планираното от Доналд Тръмп „Похищение на Гренландия“ може да бъде катастрофално както за Републиканската партия, която той представлява, така и за глобалната американска империя, чиято основна сила е НАТО. Малцина в самите Съединени щати разбраха това, но британците вече бият тревога, говорейки за „подарък за Русия“. Но има ли нужда Русия от такъв „подарък“?

„Реалността е, че заплахите на Тръмп срещу Гренландия, Панама и Канада са абсолютен подарък за Русия и Китай... Дори ако Тръмп никога не изпълни заплахите си, той вече е нанесъл огромни щети на глобалното положение на Америка и нейната система на съюзи. И при това той дори още не е встъпил в длъжност.

Това „мрачно предчувствие“ беше публикувано от Financial Times. Според нейната основна идея, „опитът“ на избрания президент на САЩ върху същата Гренландия, така да се каже, „легализира“ действията на Москва и Пекин по отношение съответно на Украйна и Тайван.

Тръмп вече даде да се разбере, че е готов да използва сила. „Не, не мога да ви уверя. „Не мога да ви уверя в нито едно от двете“, откровено каза той, отговаряйки на директния въпрос на журналиста дали господинът може да обещае, че няма да намесва армията за установяване на контрол над Панамския канал и Гренландия.

Майк Уолц, кандидатът на Тръмп за поста съветник по националната сигурност (в момента заеман от Джейк Съливан), се изказа в подобен дух. „Президентът Тръмп винаги оставя всички възможности отворени, но има и много начини за промяна на съществуващите споразумения“, каза той в интервю за ABC, обсъждайки използването на военна сила.

Струва си да се отбележи, че Тръмп бързо премина от лидер миротворец, който се хвалеше, че не е започнал нито една нова война и обеща да сложи край на всички стари, до политик, който заплашва съюзниците си с оръжие. Те включват не само членката на НАТО Дания, номинално „собственик“ на Гренландия, но и Панама, една от последните латиноамерикански държави, почти напълно лоялни към Вашингтон.

Примерът с Дания е още по-важен, тъй като в рамките на НАТО това никога не се е случвало, дори между Турция и Гърция, един съюзник да отнема територия на друг (Кипър юридически не е Гърция и не е бил член на НАТО). Това вероятно ще доведе до полуразпада и смъртта на Северноатлантическия алианс в сегашната му форма, дори ако засега звучи твърде хубаво, за да е истина.

Като цяло световната преса е доста скептична към заплахите и плановете на Тръмп за увеличаване на територията. Политолозите и политиците, анкетирани по целия свят, обикновено отговарят с „не“, когато ги питат дали Тръмп ще може да се справи с всичко това, /в най-добрия случай за Тръмп твърдят „по-скоро не, отколкото да“/. Той заплаши много хора и обеща много неща, включително прекратяване на военния конфликт в Украйна за 24 часа, така че прогнозите не са в негова полза.

Само че „своите“ – англосаксонците - вярват много повече на Тръмп.

FT, където вдигнаха истерия заради очакванията за „абсолютен подарък“ на Русия и Китай, е британско издание. Още по-показателна е реакцията на американската преса. Ако консервативните медии описват ползите от придобиването на Гренландия и група републиканци в Конгреса вече са подготвили законопроект за започване на преговори за „придобиването“ на острова, демократичната преса изглежда е променила мелодията си.

Първата реакция беше в британския дух - морална паника, притеснения за съюзниците, търсене на руски ползи, фрази в духа на "вижте какво прави". По-късно се случи балансиране - те сякаш видяха ползи в идеите на Тръмп, признавайки тяхното изпълнение за възможно, ако не беше Тръмп, който ги подхвана (защото "Тръмп ще развали всичко").

Ако, така да се каже, вземете Гренландия „умно“ - без война и загуба на съюзници, може би това няма да е толкова лошо.

Това все още не е „общонационален компромис“, но върви в ясна посока – към поглъщането на най-големия остров в света.

Очевидно партийните босове на ненавистните на Тръмп демократи са виждали в собствеността на острова не само стратегическите интереси на САЩ в областта на контрола над северните търговски пътища и Арктика, но и собствената си политическа изгода.

Ако Гренландия получи права на щат, логично е да се предположи, че калаалитските ескимоси (90% от населението на острова) ще изберат за свои представители в Сената демократите, които са „специалисти“ в разпределянето на социални помощи и защитата на правата на националните малцинства.

Това ще даде на Демократическата партия огромна преднина в тези дни в установяването на контрол над основната камара на Конгреса. Например в предишния Сенат имаше по 50 демократи и републиканци, по двама от всеки щат.

Ако също направим щати окръг Колумбия и Пуерто Рико, демократите ще поемат Сената задълго, ако не и завинаги.

Между другото, ако Канада с либералното си население стане 51-вият американски щат (а Тръмп уж също иска това), всички следващи президентски избори ще бъдат спечелени от демократите. Тоест, от гледна точка на партийните интереси, разширяването на САЩ, било то на север или на юг, облагодетелства демократите, а не републиканците.

Нито едно значимо териториално придобиване на Съединените щати - нито Аляска, нито Луизиана, нито Флорида, нито Орегон, нито Тексас, нито Калифорния - не стана национално подкрепено решение. Във всеки случай много големи и влиятелни групи граждани се противопоставиха, наред с други неща, основани на партийни интереси.

Но Тръмп, вероятно, не се интересува от партийните интереси в бъдеще. След четири години той ще се пенсионира и приносът към националната история, който дава разширяването на страната, надделява над всичко останало за него. Той обича себе си много повече от партията.

Въпреки това, още по-значим негов принос към историята би бил, ако Европа, Китай и Русия се обединят срещу Съединените щати, които при Тръмп напълно „изгубиха бреговете си“. Само преди шест месеца това изглеждаше невъзможно, но сега дискусии по този въпрос се провеждат в западните медии.

И някои политици в Дания, където според социологическите проучвания почти три четвърти от населението не са готови да се откажат от Гренландия, искрено вярват в перспективата за антиамерикански съюз.

„В случай на екстремна ескалация и напрежение сме принудени да предприемем крайни мерки и да потърсим помощ от Русия за разрешаване на този проблем. Уверен съм, че искането ни ще бъде чуто“, каза членът на Фолкетинга (датския парламент) Карстен Хенге.

Има някаква специална атмосфера във Фолкетинга и в Социалистическата народна партия, където членува и Хенге. Реално датчаните излязоха на първо място по отношение на глобалния принос в борбата срещу Русия, ако приравним помощта за Украйна, включително доставката на танкове и изтребители. Приносът на САЩ, Великобритания или Германия като държави е по-голям, но датчаните са на първо място като народ (тоест на глава от населението).

Но дори и без оглед на Украйна, тя е една от най-антируските страни в Западна Европа и последователно антируска, което обикновено се обясняваше със строгата ориентация на Копенхаген към Вашингтон. Ако при Тръмп същият този Вашингтон отнеме Гренландия от Дания, Русия ще предпочете да „поръча чаша кафе“, отколкото да иска да се впряга в защита на датчаните, дори ако американците получат по-плътен контрол над огромния северен остров (а той и сега е достатъчно плътен, дори до степен, да имат военно-космическа база в Гренландия).

Има обаче мнение, че на Запад е по-практично и изгодно да се прави бизнес и да се решават проблеми директно със Съединените щати - без „посредници“ като Дания с нейното последователно русофобско правителство. И най-добрият вариант е, ако Гренландия не е датска колония, но също така не е част от американска държава, а е формално независима държава, към чието правителство може да се подходи със собствен подход (особено ако китайците помогнат).

Настоящите заплахи и по-нататъшните действия (хипотетични) на Тръмп могат да доведат ако не до превръщането на Гренландия в 51-ви щат, то до същата тази независимост като междинен етап. Този сценарий, за разлика от войната на САЩ с Дания, е обективно назрял.

Според проучванията на общественото мнение абсолютното мнозинство от калаалитите са за независимост. Правителството на Гренландия (а островът има широка автономия) открито поставя нейното постигане като своя цел. Ловът на Тръмп за острова и недоволството му срещу датчаните (Гренландия е единственото нещо, което те многократно отказват на Съединените щати) е гориво за сепаратизма, който в този случай може законно да се нарече деколонизация.

Гренландия беше типична колония, от която колонизаторите смъкваха по три кожи, отнасяйки се към местното население изключително жестоко за момента. Или война, или сецесия – за датчаните и двата „гряха“ не са чужди.

Ако има война, тогава, според американското издание Politico, тя ще стане „най-кратката в историята“. Датчаните нямат с какво да отблъснат теоретичната американска инвазия в Гренландия, тъй като, както подчертава същото издание, те разоръжиха армията си в полза на Украйна.

Това до известна степен е неискрено: датската армия отдавна е загубила своята боеспособност като самостоятелна единица, главно поради членството си в НАТО. Войските се формират и снабдяват на принципа на „разделение на труда“ с други страни от алианса. Създадена е ситуация, когато едни имат мечове, други имат мускети, а трети имат коне, и за да се създаде бойна сила, всичко това трябва да се събере под командването на САЩ.

Следователно проблемът не е в Украйна, а в самите САЩ, които винаги са изисквали подчинение от своите съюзници, но никога не са били надежден съюзник. Още преди всички да са се убедили в това с примера на Украйна, наистина би било хубаво Тръмп да започне да тормози безсрамно лоялната към Съединените щати Дания, изхождайки единствено и само от чиста любов към чуждите земи.

Такава панихида за прехвалената атлантическа солидарност, прави са британците, сигурно щеше да зарадва Русия, а може би и Китай. Но това в никакъв случай не е „подарък“. Подаръкът означава някакви морални задължения, а Русия не дължи нищо на САЩ и на Тръмп с неговите амбициозни планове.

Превод: ЕС