Геополитическият завой към Пекин: Натискът върху "Силата на Сибир 2"
В азиатското направление реакцията също няма да закъснее. Според източници от енергийните среди, Китай следи с изключително внимание всеки сигнал за намаляване на финансовото и търговското напрежение между САЩ и Русия. Стратегията на Пекин по проекта за газопровода "Силата на Сибир 2" досега разчиташе на максимално забавяне, с цел постигане на по-ниски формули за цената на газа, стъпвайки върху предпоставката, че Москва е изолирана от западните пазари.
Появата на щатски лиценз за дизела — дори и с ограничен времеви хоризонт до 2027 г. — променя параметрите. Ако руските дестилати получат официален достъп до щатските и световните пазари през американска институционална врата, аргументът за пълна блокада отпада. Това може да принуди китайската държавна компания CNPC да ускори финализирането на търговския договор за 50 милиарда кубически метра газ годишно през Монголия.
Европейският разкол: Реакциите от Братислава и сянката на реекспорта
В Европа реакцията бе светкавична и иронична. Премиерът на Словакия Роберт Фицо вече публично заяви, че европейските рафинерии биват тласкани към дефицит и високи производствени разходи поради отказа от директен внос, докато в същото време САЩ осигуряват правна врата за собствените си нужди. Очертава се парадоксална ситуация: европейски компании да купуват дестилати с произход от руски рафинерии, преопаковани и търгувани през американски или трети посредници на значително по-висока цена.
Черноморският басейн остава рискова зона за логистиката. Според военни и икономически наблюдатели, всяка евентуална военна операция или атака срещу танкерния флот, пренасящ горива по тази сделка, вече директно би засегнала щатския енергиен баланс. Дали Вашингтон би променил позицията си относно разузнавателната и военната подкрепа при подобен сценарий — за момента няма потвърдена информация, а по-скоро догадки.
Алтернативните пазари: Бразилия, Индия и Турция като план "Б"
Ако споразумението блокира на ниво изпълнение поради вътрешнополитически натиск в Конгреса на САЩ, руските износители вече разполагат с разработени логистични вериги. През последните две години руският дизел трайно стъпи на пазарите в Турция, Бразилия, Индия и редица държави от Близкия изток.
Обвързването на част от тези потоци с щатския лиценз е чисто политически инструмент, а не единствен изход за руската рафинираща промишленост. Балансът на световния дизелов пазар остава изключително опънат, а административното решение на OFAC просто признава факта, че без тези 3 милиона тона глобалната инфлационна спирала трудно може да бъде овладяна.
