/Поглед.инфо/ Трябва ли Москва да участва в игрите на Вашингтон?

Дмитрий Песков, прессекретарят на Кремъл, потвърди, че Москва е получила покана от Вашингтон да присъства на организираната от САЩ онлайн среща на високо равнище за климата. Кремъл обаче все още не е решил дали страната ни ще участва в събитието.

„Да, наистина, поканата е получена. Но в същото време все още липсват подробности. Сега по дипломатически канал през нашето посолство във Вашингтон и чрез американското посолство тук в Москва се опитваме да разберем подробностите: как ще се случи това, кой ще участва там и прочее“, каза Песков пред репортери.

По-рано президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че е поканил 40 световни лидери на виртуалната среща на високо равнище по въпросите на климата, включително руския президент Владимир Путин и китайския Си Цзинпин. Събитието трябва да се проведе в края на април.

Поканата на Байдън дойде след острите му изказвания за Русия и нейния президент. Отношенията на САЩ с Китай също са далеч от най-високата си точка.

Не е известно дали при такива условия Владимир Путин и Си Цзинпин ще вземат участие в срещата, организирана от Съединените щати, а най-важното е дали имат нужда от нея? Представители на Белия дом наскоро заявиха, че Вашингтон не изключва сътрудничеството с Русия, но само по онези въпроси, които са от полза за самата Америка. Очевидно климатът е един от тези въпроси.

Но Константин Блохин, водещ изследовател в Центъра за изследвания на сигурността към Руската академия на науките, политолог-американист, се съмнява, че Москва трябва да продължи да играе по правилата на американската игра. Освен това срещата на високо равнище може да се превърне в парад на обвинения срещу Китай и Русия за причиняване на щети на околната среда.

По принцип е възможно да участваме в тази среща на високо равнище, но е необходимо да демонстрираме недоволството си от последните събития и изявленията на американски политици. Това може да стане чрез сериозно понижаване на статута на участниците, така че Русия да бъде представена не от Владимир Путин, а от някой с много по-ниска позиция. По този начин бихме демонстрирали отношението си към САЩ.

Очаква се срещата на да се проведе онлайн. Има ли изобщо смисъл да участваме?

Поради пандемията на коронавируса целият свят преминава към виртуална комуникация. Например на конференцията в Мюнхен Джо Байдън също говори онлайн. Така че няма нищо особено в самия формат. Друг е въпросът дали трябва да участваме в подобни американски събития. Вярвам, че не трябва да бързаме с тях.

От една страна, климатът е важен. Но от друга страна, от гледна точка на нашите приоритети, националните интереси и най-важното отношенията със САЩ, това не е най-ключовата тема. Обикновено се опитваме да обсъждаме с американците въпроси, свързани с тяхното оттегляне от Договора за ядрените сили със среден обсег (ДРСМО), перспективите за разширяване на НАТО, проблемите на Украйна и следвоенното уреждане в Сирия. Имаме много нерешени проблеми, които са по-важни от климатичните.

Но Вашингтон директно заяви, че ще си сътрудничи с Русия само в онези области, които представляват интерес за самите САЩ. Вярвам, че трябва да си сътрудничим и с тях в онези области, които представляват интерес не само за САЩ, но и за Русия.

Не става дума за климата, ние не сме против обсъждането на тези въпроси. Проблемът е, че американският елит няма интерес от диалог с Москва. Ние постоянно, дори преди инцидента с изявлението на Джо Байдън, демонстрирахме готовността си за този диалог.

Но думите на Байдън всъщност се превърнаха в сигнал за началото на налагане на политиката за сдържане на Русия. Затова трябва да се подготвим за дългосрочна и системна конфронтация със Запада. Няма да се измъкнем от удара. Не може да се говори за никаква нормализация на руско-американските отношения не само в краткосрочен план, но и в средносрочен. За да реагираме ефективно тази нова студена война, трябва да активизираме външната си политика по принцип. Ние не искаме тази студена война, но американците не се съмняват, че вече я водят и ние не можем да се измъкнем.

Как точно трябва да се активира външната ни политика?

Сега външната ни политика се основава на прост алгоритъм - Западът ни предизвиква, а ние отговаряме. Западът създава проблем - ние го решаваме. Замислете се, Вашингтон въведе над 70 пакета санкции срещу нас от 2014 г. насам.

Трябва да се отдалечим от този алгоритъм и да преместим играта от нашето поле на тяхното. Трябва да създадем проблеми на Запада и след това да ги решаваме заедно. Позволете ми да ви дам един прост пример.

Така нареченото разведряване по време на Студената война е инициирано не от Съветския съюз, а от Кисинджър и Никсън по времето, когато СССР се равнява на САЩ по ядрен потенциал, а Щатите преминават през поредица от кризи, включително Карибската . Тогава Щатите веднага се съгласиха да създадат „червена линия“ и американците бяха повече от заинтересовани от диалога.

Днес нашата политика е политика на реакция. Когато не просто реагираме на действията на Съединените щати, включително приемаме или не приемаме покани за техните събития, а обективно им създаваме проблеми, Вашингтон ще се замисли дали си струва да въведе поредния пакет санкции срещу Русия.

В края на краищата, не е ли нашият пазар от 144 милиона души вкусна хапка за американските мултинационални компании, като „Кока-Кола“? Ако откажем на тези корпорации достъп до нашия пазар, със сигурност няма да ги фалираме, но те ще бъдат силно ударени. И по-важното е, че местните производители охотно ще заемат тяхното място. Това ще играе в полза на руската икономика.

Точно това се нарича прехвърляне на играта върху полето им. Тогава американските елити ще станат по-скромни в своите изявления и преценки за Русия. Трябва да следваме примера на Китай, който беше изключително рязък при последните преговори в Аляска. Ясно е, че нямаме същата икономическа взаимозависимост със САЩ като Китай и не можем да ги заплашваме със същите щети. Но Пекин също рискува много повече от нас точно поради тази взаимозависимост. Вярвам, че трябва да бъдем изключително твърди с американците.

Можем ли с Китай да изработим обща позиция и например да игнорираме съвместно американски събития като климатичната конференция?

Трудно ми е да кажа какво планира китайското ръководство в това отношение. Но мисля, че по същество тази програма за климата ще се свежда до просто критики към Китай. Вашингтон го обвинява в замърсяване на околната среда и други нарушения. И администрацията на Байдън ще използва активно тази тема на всички международни платформи, настройвайки другите страни срещу КНР. Мисля, че Пекин вече е направил съответните заключения.

Ясно е, че опазването на климата и планетата е важна тема и трябва да я пазим. Но тук много зависи от политиката

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели