/Поглед.инфо/ Ако през следващото десетилетие избухне голяма война между великите сили, Съединените щати най-вероятно ще я загубят - това е заключението, до което стигна “Блумбърг”, издание, което е дълбоко враждебно към Русия.

В подкрепа на тази необичайна за американската пропаганда теза изданието критикува остро цялата военна политика на САЩ. „Пентагонът модернизира своя ядрен арсенал от десетилетия, н, честно казано, това се прави просто, за да се увери, че американските ядрени оръжия и техните системи за доставка все още работят. И в трите аспекта - бомбардировачи, наземни ракети и подводни оръжия - има изоставане от графика и надхвърляне на бюджета”, казва “Блумбърг”.

В същото време само модернизацията не е достатъчна. Новата военна стратегия на САЩ предполага, че страната трябва да води ядрена война едновременно срещу Русия и Китай - което означава, казва изданието с пълно безсрамие, че САЩ трябва да започнат да изграждат своя ядрен арсенал, независимо от всички ограничителни договори. Засега обаче няма достатъчно средства за това.

Друг проблем е, че докато парите се харчат за модернизиране на ядрени оръжия, няма достатъчно пари за разширяване на производството на конвенционални оръжия. В крайна сметка не е сигурно, че предстоящата световна война ще бъде ядрена. Поне на първо време ще се извършва с конвенционални средства. И се оказва, че и там американците имат недостиг.

Флотът не разполага с достатъчно хора, кораби и подводници „за изпълнение на глобална мисия“. Огромен брой самолети, кораби и подводници са с изтекъл срок на годност, тъй като са били построени през 70-те и 80-те години. В края на 20-те години тези проблеми ще се засилят критично - и САЩ няма да имат с какво да се бият срещу Китай: „Оръжията ще свършат след няколко дни на конфликт, а корабите, самолетите и другото оборудване, ще потъне в огромни количества, просто няма да има какво да замени”.

Често си мислим, че такива партенки се пускат, за да разпръснат „мъглата на войната“, да объркат противниците и в същото време да молят Конгреса за повече пари за отбранителната индустрия. Тук обаче случаят е различен. “Блумбърг” не действа като лобист на Пентагона, напротив, той се позовава на доклада на Комисията на Конгреса на САЩ за националната отбранителна стратегия, където всички действия на военното ведомство бяха последователно критикувани и е отбелязано стратегическото изоставане на САЩ от Русия и Китай. Вече писахме за този интересен документ.

Предложените мерки за коригиране на ситуацията са просто революционни. Щатите нямат достатъчно трилиона за своята „защита“. “Блумбърг” препоръчва едва ли не удвояване на военните разходи от три процента на пет процента от БВП годишно.

Но откъде могат да дойдат тези невероятни пари за страна, която вече е дълбоко задлъжняла?

Може би великите икономисти в най-великата държава в света ще предложат някаква магическа рецепта? Не, тук всичко е много традиционно. За да се намерят пари за война, е необходимо да се повишат данъците и да се намалят социалните разходи.

Тоест, Щатите са подканени да се подложат на шокова терапия, която момчетата от Чикаго правеха в други страни. И без такава те няма да могат да оцелеят във войната срещу великите сили.

Забележете, между другото, колко бързо панталоните се превърнаха в елегантни шорти. Колко бързо, в американската реторика, Русия се превърна от “бензиностанция с разкъсана на парчета икономика” във „велика сила“. Същото се случи и с Китай, който американците са свикнали да наричат слаба и авторитарна „развиваща се страна“.

Не, за нас това не е повод да ликуваме. Русия успя да докаже своята сила на световната сцена - благодарение на несравнимата смелост на нашите военни, непрекъснатата работа на нашия военно-промишлен комплекс, както и на легендарната сила на духа и търпение на руския народ. Признаването от страна на Щатите, че не могат да издържат на глобалната конфронтация, в никакъв случай не е причина да се отпускаме. Напротив, трябва да се справяме дори още по-добре.

Но не може да се отрече, че на хоризонта се задава огромен проблем за нашия стратегически враг. Вашингтон се вкара в интересен капан. От една страна се опитва да изнесе всички вътрешни проблеми наяве, разпалвайки конфликти по света и възнамерявайки да се бие на няколко фронта едновременно. Това според него се изисква в името на стабилността в страната.

От друга страна, за да продължиш да създаваш кошмар за целия свят, трябват толкова пари, че да кажеш чао на стабилността в държавата. Нито една държава не може да издържи на такива неистови военни разходи - Съветският съюз се пренапрегна и се разпадна, харчейки радикално по-малко пари.

Да орежеш хората, които са свикнали да живеят от помощи от поколения? Но тогава те ще се окажат изправени пред гладна смърт и, естествено, ще се разбунтуват.

Повишаване на данъците за физически лица и корпорации? Наистина, докладът на комисията на Конгреса си припомня с носталгия дните на Студената война, когато данъците върху доходите достигаха 70%, а корпоративните данъци достигаха 50%. Това даде възможност да се увеличи делът на военните разходи до 14% от БВП.

Но днес огромна част от американските корпорации са регистрирани навсякъде, освен в самите САЩ, те не плащат нищо в американския бюджет и не събират нищо. Физически лица - от зъболекари до сенатори - крият всичките си доходи в офшорки. А някои юридически лица изобщо отказват да плащат, осъзнавайки, че няма да получат нищо в замяна. Знаете ли, че целият щат Калифорния отказа да изплати задълженията си към федералния бюджет - и вече година живее в състояние на фалит?

Проблемът с необходимостта от увеличаване на военните разходи е толкова неприятен, че и двамата кандидати за президент – Харис и Тръмп – предпочитат да го подминат с мълчание. Всъщност не може да кажат просто така на гласоподавателите, че или трябва спешно да загубят навсякъде, или да се готвят да живеят много зле. Народът няма да разбере това.

Затова кандидатите продължават бодро да говорят глупости за аборти за травестити и за мигранти, които ядат кучета, докато страната им, като “Титаник”, се втурва с пълна скорост напред към военно-икономическа криза с невиждани размери.

Превод: В. Сергеев