/Поглед.инфо/ „Озоваваме се в опасна зона: няма стари споразумения, но няма и нови. Тръмп всъщност не знае колко е опасно това. Вероятна е нова карибска криза “, смята дипломатът Андрей Бакланов. Той говори за какви дипломатически и военни мерки Русия трябва да отговори на Америка, която едностранно да се оттегли от Договора за “Открито небе”.
Оттеглянето на САЩ от Договора за “Открито небе” (ДОН) постави света на ръба на поредната „карибска криза“, пише списание “Нешънъл Интерест”. Според авторите режимът за контрол на оръжията между Москва и Вашингтон продължава да се руши. Освен това президентът Доналд Тръмп ускори този процес, като се оттегли от Договора за ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) и отказа да приеме предложението на руския президент Владимир Путин за удължаване на договора СТАРТ-3, който изтича през февруари 2021 г.
Що се отнася до "Откритото небе" - споразумението съществува от 1992 г. Благодарение на това споразумение 34 държави контролираха военната дейност и спазването на договорите за контрол на оръжията, обикаляйки териториите една на друга. През това време Русия и САЩ са извършили повече от 165 полета.
През последните години Вашингтон многократно обвинява Москва в събирането на разузнавателна информация чрез тези полети. Самите американци обаче, както някои експерти са убедени, могат да получат необходимите данни, използвайки спътници, а не подобни полети.
Освен това ДОН беше критикуван от момента на неговото сключване. Тогава се усещаше, че подписването на това споразумение от Русия означава предаване на националните ѝ интереси. Доколко силни са аргументите на страните при късането на ДОН и дали споразумението е в съответствие със съвременните реалности, разказва заместник-председателят на Асоциацията на руските дипломати Андрей Бакланов.
Андрей Глебович, защо настоящата американска администрация се опита да се оттегли от Договора за “Открито небе”, след като самите американци настояваха за този документ години наред?
Това е общата логика на САЩ: те искат да обявят правно-договорната плетеница, заложена през 1960-1970 г., за остаряла и да я направят отново. Тоест, да се създаде нов набор от споразумения за ограничаване на стратегическите оръжия, нов набор от споразумения в областта на противовъздушната отбрана и нов набор от други споразумения, които се прилагат за взаимно доверие. Америка иска да промени и формата на участниците.
Може би такъв тип договори наистина са престанали да отговарят на реалностите?
Разликата между нашите позиции се състои в това, че ние сами разбираме необходимостта от актуализиране на договорите с участието на нови участници. Но това ще отнеме много време, през което се озоваваме в много опасна зона: няма стари споразумения, но няма и нови. Според мен Тръмп всъщност не знае до какво може да доведе това. Вероятна е нова Карибска криза.
Не са ли остарелите проверките във въздуха в ерата на сателитни изображения с висока разделителна способност?
Разбира се, сателитите предават много информация, но проверката на ситуацията на място от малка височина е важен въпрос. От гледна точка на изграждането на доверие и премахването на подозренията, това споразумение беше доста полезно.
Възможно ли е да се предположи, че за Вашингтон е по-важно да скрие нещо от нашите въздушни инспекции, отколкото да види нещо на нашата територия по време на американските полети?
Мисля, че и тази причина съществува. Но основното е, че Европейският театър на операциите губи значение за САЩ по отношение на евентуален сблъсък на сухопътните сили. Сега Вашингтон се интересува от този театър само като място, където е възможно да се организира военен шум с участието на Руската федерация, какъвто не заплашва пряко САЩ. Тази позиция определено прозира.
Претенциите на САЩ към Русия по отношение на изключването на района на Калининград от полетната зона в рамките на системата на ДОН - това само един от предлозите за късане ли е или американците наистина са нервни, че не „откриваме“ Калининград с неговите военни съоръжения?
И едното, и другото. Разбира се, има опасението сред военните от НАТО. Но фактът е, че на най-високо политическо ниво подобни частни въпроси се решават, ако има желание да се постигне споразумение. Тук такова желание не се вижда.
По едно време СССР представи „Меморандума на Царапкин“, който отхвърли взаимните въздушни инспекции. В началото на 80-те години като дипломат подкрепихте военните в нежеланието им да преразглеждат тези позиции с цел „по-голяма гъвкавост“. Но при Горбачов и Шеварднадзе все пак беше сключено споразумение. Каква е причината?
Не бих приел сключването му за предаване на националните ни позиции. Договорът за отворено небе в никакъв случай не е илюстрация на предателство. Просто първата версия от 1983 г. беше наистина неприемлива за нас в много отношения - беше почти едностранчива в полза на американците. Затова се съгласих с военните, въпреки че помощникът на министъра на външните работи Андрей Андреевич Громико ме смъмри, че съм разстроил шефа му със своята забележка. Тогава обаче Громико също се съгласи, че договорът не може да бъде подписан в тази форма. По-нататък в процеса на преговори дисбалансите бяха премахнати и новото издание вече беше по-балансирано.„
Изходът на САЩ от ДОН проблем ли е за Русия? Трябва ли Москва да се бори, за да запази договора - и ако да, с какви средства?
Договорът няма никакво основно значение за нас и едва ли си струва да се борим за неговото запазване, като се има предвид такъв проблем. Друго е лошо: едно след друго споразуменията относно мерките за взаимно изграждане на доверие се превръщат в минало. Виждаме залеза на ерата на военното разведряване. А в замяна не ни остава нищо.
Как реагираме на това? По-конкретно, за този демарш, според мен, с нищо освен с дипломатически ноти. Всъщност отсъствието на ДОН не застрашава пряко националните ни интереси - само атмосфера на международно доверие. Въздушните полети не са оперативно средство за контрол. Изненадата от нападението може да се уравновеси с напълно различни средства - и сателити, и военно разузнаване.
А трябва ли Москва да отговаря огледално на действията на Вашингтон по други договори?
Не мисля, че трябва да реагираме огледално, защото американците просто чакат това: например, ако разгърнем подобни ракети, насочени към европейския операционен театър, ще си развалим отношенията с въпросните страни.
На Америка трябва да се отговори, като се създаде за нея трансконтинентална опасност. Нещо подобно е направено точно през 1962 г., когато СССР реагира на американците, поставяйки на Куба ракетни установки. Но тогава спечелихме тази битка! Да, всичко е изпълнено с голям риск, остана болезнено чувство, но ние победихме - това трябва да се знае със сигурност.
Превод: В. Сергеев