/Поглед.инфо/ „Русия се изтегля от Южен Кавказ, тъй като губи единствения си регионален съюзник Армения”. Подобни фрази се чуват все по-често от арменски експерти, които са крайно недоволни от позицията на Москва в арменско-азербайджанския конфликт, включително и по време на неотдавнашното му изостряне.

И на пръв поглед думите им не са емоционална оценка, а напълно трезво логично заключение, направено от анализ на поведението на руската страна и последствията от него. Припомняме, че Руската федерация е военно-политически съюзник на Армения и в рамките на двустранни и многостранни (ОДКС) споразумения се задължава да защитава териториалната цялост на Армения.

През 2020 г. - по време на Карабахската война - руската страна не изпълни задълженията си да защити Армения по две съвсем разумни правни причини. Първо, войната не беше на територията на Армения (която е обект на официални руски гаранции), а на територията на Нагорни Карабах, която както Русия, така и самата Армения (въпреки всички йезуитски формулировки на Ереван) смятат за азербайджанска. Да, по време на тази война Азербайджан нанесе серия от удари на територията на Армения и дори призна тези удари, но при това – и това е второто нещо – арменският премиер Никол Пашинян целенасочено отказа да потърси военна помощ от ОДКС. Тоест, най-просто казано, той не е изпълнил необходимите процедурни точки.

През 2022 г. обаче и двете условия бяха изпълнени. Азербайджан атакува територията на Армения. В Баку могат да говорят колкото си искат, че това е направено заради „неделимитираната граница“ или „действия на арменски диверсанти“ - всичко това няма правно значение. Всъщност имаше пряко нападение срещу територията, призната от страните от ОДКС за арменска, с бомбардировки на населени места и убиването на повече от сто арменски военнослужещи. След това премиерът Никол Пашинян официално се обърна към ОДКС и задейства четвъртия член от Договора за колективна сигурност.

„Ако една от държавите участнички бъде подложена на агресия от която и да е държава или група държави, то това ще се счита за агресия срещу всички държави участнички в този договор. В случай на акт на агресия срещу някоя от участващите държави, всички други участващи държави ще ѝ предоставят необходимата помощ, включително военна помощ, както и подкрепа със средствата, с които разполагат, за да упражни правото на колективна отбрана в съответствие с член 51 от Устава на ООН”. Точно така звучи текстът. И според разбиранията на арменците, Русия трябваше да им се притече на помощ с цялата мощ на своята армия и да защити територията на Армения, както сега защитава Донбас. Не условно Казахстан и Беларус (към които арменците не хранят надежда, а именно Москва).

Нищо от това обаче не беше направено. Вместо да изпрати войници, Русия предложи да изпрати специална мисия в Армения начело с генералния секретар на организацията. Неговата задача е да "оцени ситуацията в зоната на конфликт с Азербайджан, да подготви доклад до държавните глави и да разработи предложения за деескалация на напрежението". Тоест, всъщност Кремъл, вместо военна помощ, изпраща мисия за установяване на случая на атаката (която никой не крие), а също така се ограничава до призиви за мир от страните (които абсолютно не охлаждат плама на Азербайджан да завземе арменска територия). И арменците не харесаха това действие на съюзниците. „Обществото вече е готово за скъсване с Русия. Вярвай ми. През последните няколко дни антируските сили направиха последен решителен тласък и унищожиха вярата в Русия. С активното участие или по-точно бездействие на самата Русия“, пише известен арменски журналист до автора.

И на кого да се помогне?

Формално, разбира се, претенциите са основателни. Има обаче и друга страна на медала. И това е свързано с поведението на самата Армения – както на властите, така и на гражданското общество на тази страна.

Фактът, че арменският премиер Никол Пашинян е ориентиран към Запада, не е голяма тайна за никого. Той се формира като журналист и политик с помощта на западни структури, а когато беше опозиционер, настояваше Армения да излезе от интеграционните структури, контролирани от Русия. След като дойде на власт, той официално се отказа от тези искания, но всъщност се занимаваше с организирането на това излизане. Той изчисти арменското правителство от значителен брой проруски политици и военни, активно разви отношенията със западните „партньори“, подкрепи антируските информационни ресурси и сили, предаде напълно проруския Нагорни Карабах на Турция (фактически давайки до Азербайджан през 2020 г.). Според слуховете той дори е обидил два пътилично Путин. Тогава за първи път по време на срещата на високо равнище попитах за отношението на Путин към бившия президент Роберт Кочарян (личен враг на Пашинян), получих отговор за приятелство между двамата политици, след което Кочарян веднага беше арестуван. Вторият път беше, когато арестуваха настоящия генерален секретар на ОДКС Юрий Хачатуров. И когато лидерите на ОДКС на закрито заседание го попитаха защо е направил това, Пашинян не можа да отговори нищо разбираемо.

Сега всъщност Пашинян отново иска да злепоставиРуската федерация. Логично, ако държавата е атакувана от външен враг (който е и по-силен), тогава властите първо трябва да се защитят, а след това да търсят външна помощ. Тоест, най-просто казано, Никол Пашинян трябваше първо да обяви мобилизация, а след това да поиска помощ от ОДКС. Вместо това арменският премиер иска Русия по същество вместо Армения да се бори за Армения. И когато Москва логично се въздържа от подобна чест (предпочитайки да реши въпроса по дипломатически път), близките до Пашинян структури започват да надуват мита, че Русия не помага. И, видите ли, помага Франция, чието ръководство недвусмислено изисква Азербайджан да напусне територията на Армения и свиква Съвета за сигурност на ООН по този повод (тоест говори много по-красиво от Русия, но в същото време дори не може да предостави същата икономическа и военна помощ като Москва).

Добре, ще кажат арменците, има въпроси към Пашинян. Но Москва не трябва да подкрепя него, а гражданите на Армения, които са проруски настроени.

И тук обаче има тънкости. Не става въпрос дори за това, че през последните години арменското общество непрекъснато роптаеше, че Русия не прекъсва отношенията с Азербайджан заради Армения (което не трябваше да прави) и че руско-арменските отношения са неравностойни (което няма как да е различно между велика сила и малка държава). Факт е, че защитават тези, които са готови да се защитават.

По време на преврата през април 2018 г. арменското общество беше наясно, че Никол Пашинян е антируски лидер и се застъпваше за предаването на Карабах, но го подкрепи. През декември 2018 г., след почти половин година управление на Пашинян с неговата антируска политика, 70% от населението гласува за неговата партия на парламентарните избори. След като предаде Карабах през 2020 г., тълпи от хора нахлуха в резиденцията му, а самият Пашинян се скри в едно от западните посолства - и тогава много експерти казаха, че очите на арменците най-накрая са се отворили, че ще свалят Пашинян от власт. Премиерът тогава обаче не само издържа – на предсрочните парламентарни избори през 2021 г. той получи близо 54% от гласовете. И това въпреки, че срещу Пашинян беше блокът на Роберт Кочарян – личен приятел на Путин, който беше единственият гарант за сигурността на Армения. Тоест, казано по-просто, 54% от населението доброволно е гласувало за русофобски политик, който се застъпва за демонтажа на арменската държавност. Не е изненадващо, че значителна част от руското общество се отнася хладно към идеята за защита на Армения.

Можете да говорите колкото искате, че самата Москва е виновна за това, че не работи с арменското гражданско общество, когато западните неправителствени организации го натискаха - всичко това ще бъде отчасти вярно. Москва обаче не трябва да поддържа инстинкта за самосъхранение у арменците.

И трябва ли сега Русия да се занимава с такава Армения? Няма ли да е по-лесно да се ограничим до „изпращане на комисия“ и просто да замразим конфликта?

Колкото и да е странно, няма да е по-лесно. Москва трябва да се намеси, и то със сила. Не в името на Армения, а в името на руската външна политика и сигурност. Защото ако Армения, единственият съюзник на Русия в Южен Кавказ, бъде изгубена, Москва ще загуби целия регион и ще бъде откъсната от Близкия изток.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com