При отрицателен сценарий държавите от региона ще се нуждаят от помощ за охрана на границите и гарантиране на всеобхватна сигурност - от настаняването на бежанци до наблюдение на вътрешнополитическата ситуация. ОДКБ включва Таджикистан и там са разположени руски войски. Освен това страната е член на ШОС. Също така, преди това е имало вътрешни конфликти и сблъсъци по границата с Киргизстан. Но придвижването на талибаните през границата едва ли може да се очаква. По-скоро може да има опити за имитация от местни ислямистки групи и молби към талибаните за помощ за създаването на подобен емират в Таджикистан. В съседен Узбекистан има и екстремистки организации като “Ислямското движение на Узбекистан”, което е свързано както с “Ал Кайда”, така и с талибаните. Докато в Таджикистан руските сили за сигурност помагат да се поддържа контрол над границата, в Узбекистан те са принудени да го направят сами. Въпреки че вече са планирани съвместни военни учения в двете републики, те вече започнаха в Таджикистан на 17 август.
В Туркменистан поради пълния неутралитет положението е по-критично. Преди това талибаните тероризираха местните граничари, които често бяха принудени да се откупват в замяна на гаранции, че няма да има нападения. Ако няма централизирано решение на талибаните да нанесат удари по тези републики, тогава е възможен друг вариант. А именно с реформата на движението на талибаните (тъй като войната в Афганистан официално е приключила) неизбежно ще има потенциални кадри, които няма да могат да се интегрират в бъдещата система и да преминат към мирен живот. Следователно те ще трябва да действат в чужбина или като наемници, или като „водят джихад“ на идеологически основания. И естествено очите им ще паднат преди всичко върху съседните страни.
В този случай страните от Централна Азия ще се нуждаят от тясно сътрудничество с други съседи на Афганистан - Иран, Пакистан и Китай, както и с Русия.
При положителен сценарий ролята на Централна Азия ще бъде не по-малко значима. На първо място, инфраструктурните транспортни и енергийни проекти могат да бъдат размразени и изпълнени. КАСА -1000 има за цел да свърже енергийните системи на Централна Азия с Южна Азия - Киргизстан, Таджикистан с Афганистан и Пакистан - и да разработи механизми за търговия с електроенергия в съответствие с международните стандарти. През февруари 2021 г. Киргизстан обяви началото на строителството на електропроводи по проекта КАСА-1000. Първоначално работата ще започне в област Баткен, след това ще продължи в областите Ош и Джалал-Абад. Проектът предвижда модернизация на необходимия електроенергиен комплекс, изграждане на нови подстанции и електропровод с високо напрежение, което ще позволи на Киргизстан и Таджикистан да изнасят излишната електроенергия през лятото за Пакистан и Афганистан.
Програмата за Централноазиатско регионално икономическо сътрудничество (ЦАРИС) също насърчава регионалното сътрудничество в транспорта, търговията и енергетиката от 2001 г. насам. ЦАРИС се състои от 10 държави: Афганистан, Азербайджан, Китайска народна република, Казахстан, Киргизска република, Монголия, Пакистан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Азиатската банка за развитие (АБР), Европейската банка за възстановяване и развитие, Международният валутен фонд, Ислямската банка за развитие, Програмата за развитие на ООН и Световната банка наблюдават тази програма.
И накрая, може да се започне изграждането на тръбопровода ТАПИ (Туркменистан-Афганистан-Пакистан-Индия) според първоначалния замисъл или при модифициран формат.
Ако по-рано САЩ се намесваха активно в тези проекти, сега има възможност от страна на Русия да коригира някои посоки и да предложи свои собствени инициативи.
Има нарастващ интерес към Централна Азия от Брюксел. На фона на изявленията за неприемливостта на възстановяването на Ислямския емират и необходимостта от запазване на демократичния напредък, включително при правата на жените и защитата на малцинствата, както и укрепването на държавните институции и борбата с корупцията, ръководството на Европейския съюз едновременно проучва каналите за влизането си в централноазиатските републики.
След посещението си в Ташкент за конференция за отношенията на Централна Азия с Южна Азия, върховният представител на ЕС по външна политика Жозеп Борел написа в “Туитър”, че „обсъжда с министрите от Централна Азия нашето желание за изграждане на силни партньорства, отворени за сътрудничество с други, относно общи цели, очертани в Стратегията на ЕС за Централна Азия за 2019 г. Това означава засилено сътрудничество между секторите, вариращи от климата, околната среда, здравеопазването, водите, правата на човека и изграждането на капацитет в управлението на границите. Потвърдих отново готовността на ЕС да участва в развитието на регионалните връзки и преодоляването на съвместните предизвикателства в областта на сигурността. Регионалното сътрудничество между Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Афганистан и съседните държави може не само да допринесе за социално-икономическото развитие, но и решаване на общи проблеми със сигурността, включително незаконна миграция, трафика на наркотици и терористични заплахи “.
Като цяло Централна Азия има огромен човешки потенциал и природни ресурси. Европейската комисия смята, че има какво да предложи на европейските инвеститори. ЕС вече е основният търговски партньор с тези страни. Например през 2020 г. обемът на двустранната търговия със стоки възлиза на 22 милиарда евро, а с население от 114 милиона, регионът има значителен пазарен потенциал.
Очевидно целта на ЕС ще бъде да подтикне региона към структурни реформи и по -добри условия за правене на бизнес. Икономическият форум на ЕС и Централна Азия е планиран за ноември, който според Борел ще бъде още поредната възможност да се работи за устойчива и приобщаваща свързаност.
Русия трябва да бъде проактивна в това отношение. Досега само две държави в региона - Казахстан и Киргизстан - са членове на ЕАИС. В същото време на фона на различни провокации в тези страни, насочени срещу използването на руския език, има усещане за създаден от човека сценарий за провеждане на информационни и психологически операции, от който се интересува външен поръчител. Узбекистан има статут на наблюдател в ЕАИС, но засега чака. Предполага се, че представителите на ЕС ще се опитат да повлияят на вземащите решения в Узбекистан, за да забавят или нарушат процеса на присъединяване към ЕАИС. Москва трябва да разработи пътна карта, включително по противодействие на европейските опити за саботиране на евразийската интеграция.
Превод: В. Сергеев
