/Поглед.инфо/ Руските медии подминаха информацията, че САЩ подготвят „цифрова търговска сделка“ за страните от индийско-тихоокеанския регион, с изключение на Китай. Не става дума единствено, че САЩ искат да ограничат Китай при създаването на собствена „цифрова зона“, всичко е много по-дълбоко - започва борбата за бъдещето на глобалната финансова система.
В средата на юли беше съобщено, че разработването на цифрово търговско споразумение, обхващащо индийско-тихоокеанските икономики, се разглежда в САЩ като начин за ограничаване на влиянието на Китай в региона. САЩ искат да видят в това споразумение най-малкото Австралия, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Нова Зеландия и Сингапур. Споразумението ще установи стандарти за цифровата икономика, включително правила за използване и съхранение на данни, опростяване на електронната търговия и митническите процедури.
Цифровото търговско споразумение „ще върне САЩ в търговската игра в Азия, тъй като отчита ползите от присъединяването към Всеобхватното и прогресивно споразумение за Транстихоокеанското партньорство“, пише бившият изпълняващ длъжността заместник-търговски представител на САЩ Уенди Кътлър.
„За да бъдат САЩ наистина ефективни в Азия, трябва да изясним, че имаме икономически план, набор от ангажименти и ще видите фрагменти от това през следващото кратко време“, каза Кърт Кембъл, главен съветник на Белия дом по Азиатските въпроси. Той добави, че администрацията проучва „какво може да се направи на дигиталния фронт“, но не уточни подробно.
Само слухове за „цифрова търговска сделка“ вече получиха реакция от Китай. Китайският вестник „Женмин Жибао“ публикува редакционна статия, в която се посочва, че изключването на Китай от предложената сделка разкрива истинската цел на САЩ, която е да контролира влиянието на Китай в региона. САЩ искат да запазят своята хегемония, "докато за подписалите тези доминирани от САЩ споразумения са по-скоро като окови, ограничаващи търговията и свободата на сътрудничество. САЩ печелят, а те губят."
Прессекретарят на китайското външно министерство Жао Лиджиян заяви на 13 юли, че потенциалното споразумение "нарушава законите на икономиката и общите стремежи на страните от региона". „Той напълно разкрива заговора си да се обедини срещу Китай, да възпре развитието му и да възпрепятства цялостното развитие на страните от региона“, каза той. „Обречено е да се провали“, убеден е чиновникът.
Същия ден министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън, говорейки в Брюксел пред европейските министри на финансите, обвини Китай в неправомерно поведение и нарушаване на правата на човека и призова за създаването на американско-европейски „единен фронт“ срещу „нелоялните икономически практики на Китай“. „Ако се изправим срещу тези заплахи с единен фронт, толкова по-успешни ще бъдем ", каза Йелън.
Не много хора знаят, че Китай пусна приложението ЦВЕР (Цифрово валутно електронно разплащане) от 18.04.2021 г. за работа с цифровата валута на централната банка на Китай - цифровият юан. До този момент цифровият юан, използващ блокчейн технологията, вече е тестван сред населението. Китайският „Глобал Таймс“ съобщи на 30 юни, че Пекин има право да използва цифровия юан за плащане на разходки с метрото, а зимните олимпийски игри в Пекин 2022 вероятно ще бъдат първите, които ще използват цифровите юани при мащабни трансгранични плащания.
Публикацията посочва още, че членът на Управителния съвет на Европейската централна банка Франсоа Вилероа де Галхау е изразил загриженост, че бързият напредък на Китай в развитието на цифровия юан представлява риск за паричния суверенитет на еврото. Той призова европейските политици да ускорят разработването на собствените си планове за цифрова валута.
Още на 14 юли беше съобщено, че Европейската централна банка стартира проекта „цифрово евро“. По-рано ЕЦБ изрази загриженост, че плащанията в еврозоната се извършват чрез системи като „Виза“ и „Мастъркард“, чието седалище се намира извън блока на ЕС. Освен това използването на информация за транзакции от страна на частни компании беше обезпокоително. Сега емисиите и транзакциите ще бъдат изцяло под контрола на ЕЦБ, първият етап от проекта „цифрово евро“ ще продължи 2 години.
Същия ден на изслушване в Конгреса на САЩ ръководителят на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл по повтарящи се въпроси относно въвеждането на цифрови валути каза, че Федералният резерв проучва само този въпрос. Не че Пауъл се страхува да признае, че дигиталният юан ще изпревари долара в международни разплащания, въпреки че този риск наистина присъства при 12,8% дял на Китай в световната търговия. Проблемът е, че дори пускането на собствената цифрова валута на Федералния резерв заплашва съществуването на долара и цялата текуща финансова система.
Цифровата валута на централната банка не само улеснява прехвърлянето на средства, с нейното стартиране традиционните банки, от които е съставен самият Федерален резерв, губят основната си функция за посредничество и разплащания, а касовите услуги стават ненужни в бъдеще.
С незабавния трансфер на цифрова валута навсякъде по света денонощно, необходимостта от банково клиринг и изчакване на депозити изчезва. Тогава възниква въпросът за банковите резерви и кредитния мултипликатор, тъй като дори без това централният регулатор може да има пряко въздействие върху инфлацията, например чрез емитиране на цифрова валута директно в електронните портфейли на своите граждани.
Разбира се, във всяка държава банковото лоби ще се опита да запази възможността за емитиране на цифрова валута от въздуха с помощта на кредитен мултипликатор. Това повдига въпроса - чии интереси ще бъдат издигнати до ранг на закона от длъжностни лица: държавата или частните банки. Още веднъж искам да отбележа, че говорим не само за промяна на паричната политика, но и за промяна на държавната финансова система като цяло.
С оглед на гореизложеното изобщо не е изненадващо, че САЩ се опитват да ограничат потенциала за реализация на цифровия юан, като насърчават „цифрова сделка за търговия“ за индийско-тихоокеанските страни, които са основните търговски партньори на Китай. Ако Китай изключи емитирането на цифрова валута от частни банки и този тип финансова система се окаже по-ефективна, тогава това напълно ще дискредитира икономическия модел на Запада заедно с неговите идеологически постулати.
Всичко това е перспектива не за десетилетия, а буквално за няколко години, тъй като промените ще вървят като лавина. В случай, че Китай е първият, който изцяло стартира цифровия юан, с възможност за извършване на трансгранични плащания, това веднага ще го превърне в обещаващ инвестиционен актив в ерата на отрицателните лихвени проценти. Парите от "фиат" до "официална цифра" ще текат като река, която веднага ще надуе курса им.
Така може да се твърди, че борбата за бъдещето на световната финансова система вече тече. Русия, макар да няма мащаб на външната търговия, подобен на този на Китай, в хода на продължаващата борба запазва шанс да създаде своя собствена валутна зона. Определен оптимизъм е вдъхновен от планираното изпитване на цифровата рубла от Централната банка на Руската федерация през 2022 г.