/Поглед.инфо/ Amazon изключи Parler от сървърите си след изтичането на 24-часовия ултиматум. Консервативната социална мрежа с мигване на окото стана недостъпна за потребителя. Все едно удари камбана.

По-рано приложението, станало популярно сред привържениците на Тръмп след блокирането на американския президент в “Туитър”, беше изтрито от “АпСтор” и “Гугъл Плей”. Там също все едно удари камбана. Това донякъде напомня на скорошното прекъсване на електричеството в Пакистан, когато заради авария напълно затъмнена се оказа 200-милионната страна. Но тук аварията е ръкотворна.

Ако в случая с масовото изтриване на профили в “Туитър” на поддръжници на Тръмп логиката на администраторите на социалните мрежи би могла да бъде обяснена поне по някакъв приличен начин (правилата на мрежата и всичко останало), то в случая с “Парлър” това е чисто тоталитарен механизъм, който сега се разпростира не само сред обществото мнение и медии, но и върху икономическата система на Съединените щати.

Това не означава, че това е нещо ново. Икономическите санкции, които Съединените щати обявиха и обявяват на много страни, са много често (или по-скоро, като правило) политически мотивирани. Но те винаги са оправдани с „националните интереси на Съединените щати“ и поради това пълната им подкрепа, поне в рамките на Америка, не се поставя под съмнение от никого.

В историята около блокирането на “Парлър” "светая светих" на американското свободно предприемачество се принася в жертва на идеологията. Една от основните ценности, върху които се гради самото американско общество и американския национален характер. Държавното потискане на частната инициатива в Съветския съюз винаги е предизвиквало особено отхвърляне сред американските антикомунисти. За тях това беше дори по-лошо от прословутия ГУЛАГ.

От края на 80-те години на миналия век руските реформатори винаги са разчитали на факта, че икономиката трябва да бъде извън идеологията и сочат благословена Америка като пример за бившия съветски народ, където бизнесът е извън политиката, а политиката винаги е за бизнеса. Но Америка сега преразглежда ценностите си. „Правилната“ идеология се оказва по-важна от много ценности, които бяха обявени за неактуални и остарели. И икономическият живот, подобно на структурата на обществото, сега трябва да се изгражда в строго съответствие с партийните решения. Това също не е много добра новина за нас.

Руските елити са свикнали да бъдат аполитични. Офшорната икономика е изградена въз основа на аксиомата, че Западът е безразличен към всяка идеология. Танците около правата на човека, изборите и свободата на печата са ритуални и като цяло не представляват интерес за сериозните хора, освен ако не става въпрос за нещо напълно канибалско. Днес Западът убедително доказва, че това не е така. Западното общество се оказа дълбоко идеологизирано. И то толкова, че е готово да води унищожителна война със своите идеологически врагове, независимо от цената.

В продължение на 30 години Русия спокойно следваше общия канал на Западния свят, без да се отклонява от основния курс. Тя участва в глобалното разделение на труда, следва модните технологични тенденции, опитвайки се да бъде в крак с лидерите. Западът не беше много лоялен към Русия, но поне напълно безразличен, опитвайки се да не затъва твърде много в тънкостите на постсъветската структура върху 1/6 от земята. Пукнатините в този модел на взаимоотношения започнаха през 2014 г.

Въпреки че дори тогава те не бяха катастрофални. Въпреки санкциите, разривът не настъпи. Никой не поиска Русия да „реши окончателно“ и да избере страната на доброто или злото. Изграждането на нови газопроводи, мобилни мрежи или морски пристанища не означава промяна в мирогледа, националното законодателство и начина на живот. Новият цифров свят, както се оказа, го изисква.

Постхуманизмът се превръща в официална идеология на Запада пред очите ни. С цензура, със законно и насилствено потискане на несъгласието, с изключването на критиците от социалната инфраструктура, включително достъп до комуникации, финансова система, възможности за работа или наемане на жилище. Това вече се случва днес в САЩ и в Западна Европа. С милиони поддръжници на Тръмп, симпатизанти на “КюАнън”, недоволни дисиденти, членове на десни партии и движения. Огромни маси от хора са прехвърляни в категорията на маргинализираните и ограничени в правата си.

Това се случва и защото днес се появиха чисто технически възможности за това. Огромните централизирани бази данни, обменът на информация между административните системи в реално време, пълният електронен контрол позволяват да се проследят и управляват животите на стотици милиони хора.

Ако днес Западът изисква единодушие от собствените си граждани, би било много наивно да се надяваме, че утре те няма да си спомнят за нас. Определено ще. Следователно това, което се случва на Запад, в допълнение към всякакви политически последици, предполага необходимостта от сериозно и спокойно обсъждане на нашето цифрово бъдеще.

Готови ли сме за това бъдеще? Доколко ще бъде защитен националният ни суверенитет в условията на този „прозрачен“ глобален свят? И най-важното - кой ще има бутона в ръцете си, който може да ни изключи изцяло или поне частично? Като “Парлър” или Пакистан? Суверенният Интернет, който в продължение на няколко години беше клеветен и осмиван от либералната общественост, се оказа жизненоважна инфраструктура, без която никоя държава в света вече няма да може да говори сериозно за своя суверенитет.

Без изграждането на дълбокопластова система за сигурност, която гарантира непрекъсната работа на интернет каналите в цяла Русия, изграждането на центрове за данни, изоставянето на документи и разчитането на изкуствения интелект би било поне много неразумно.

Днес не става въпрос за американски цифрови платформи, които спират профилите на Тръмп или сървърите на “Парлър”. Въпросът е, че в допълнение към Федералната резервна система, която печата долари за целия свят и следователно има контролен пакет в глобалната икономическа система, САЩ открито търсят нов тип технологично господство. Дигитално.

Това е атомната бомба от XXI век и притежаването ѝ за нашата страна е въпрос на оцеляване и просто сигурност. Както през 1945г.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели