/Поглед.инфо/ Президентът на Турция Реджеп Ердоган обяви намерението на Анкара да построи собствен самолетоносач “Анадолу”, след като преговорите за закупуване на една от британските "кралици" завършиха неуспешно. Така пишат днес повечето източници в медиите. И както обикновено грешат.

Ердоган наистина спомена „Анадолу“, само че той няма предвид някакъв бъдещ самолетоносач, а универсалния десантно кораб, който е заложен през септември 2020 г. и сега се изпитва.

Корабът е построен в турските корабостроителници според модифицираната конструкция на испанския лек самолетоносач “Хуан Карлос”. Той има водоизместимост от 28 хиляди тона, дължина на излитащата палуба от 202 метра, екипаж от 350 души и може да превозва до 700 души от десантен батальон със стандартни оръжия. Базираното на самолетоносача въздушно крило ще се състои от 4 щурмови, 8 транспортни, 2 патрулни хеликоптера, 2 атакуващи безпилотни летателни апарата и до 12 изтребителя F-35B.

След влизането му в експлоатация в турския флот през 2023 г., Турция наистина ще има основание да смята, че е преминала в нова, по-висша лига на световните геополитически играчи.

Още повече, ако Анкара успее някак си да убеди Лондон да ѝ продаде един от своите нови самолетоносачи клас “Кралица Елизабет”. Турците се пазарят за нея с британците вече близо година, но не са постигнали успех. Лондон се е съгласил единствено да продаде чертежи и да помогне с надзора, докато турците ще трябва да си го строят сами. Заради което турският лидер замахна със сабя, видите ли, ако е така, значи сами. Напълно без вас.

На тази основа някои коментатори дори припомниха редица инициативи, изразени от турското ръководство за придобиване на "членство в световния клуб на притежателите на ядрени палки" и едва ли не се хванаха за главите. На руската граница предстои да се появи силна и доста агресивна експанзионистична сила, чиито геополитически интереси се пресичат с нашите. О, какво да правим, какво да правим!

Не, няма смисъл да спорим за активирането на имперските стремежи на Турция. Анкара тихомълком заема Източното Средиземноморие и дори придоби две отвъдморски военноморски бази - в Судан и Сомалия. Но всичко останало, меко казано, не е толкова просто.

Фактът, че Турция има свой собствен УДК, а още повече и пълноправен самолетоносач, говори само за дълбоката жажда на турското ръководство за обикновен фетишизъм.

Тези кораби нямат абсолютно нищо общо в Черно море. За тях няма смислени задачи в него. В Средиземно море положението не е много по-добро. Къде турците ще стоварват десант там? В Египет, Либия, Тунис, Ливан или може би директно в Израел? А за по-отдалечени театри на операции техническите и бойните възможности на „новите продукти на турския флот“ за провеждане на някои активни операции са недостатъчни.

А и да си спомним как САЩ зарязаха Турция с F-35, без който бойната ефективност дори на УДК “Анадолу” става честно казано комична. А за самолетоносача „нещо като турската версия на Кралица Елизабет“ може да бъде забравено съвсем. Въпреки това турското военноморско командване успя да спомене, че ако не получи американски F-35, ще бъде възможно да купува от Русия модифицирани до палубен вариант Су-57.

С една дума, турците искат да придобият самолетоносачи, просто защото е много яко и защото „другите имат такива“.

Приказките за собствени ядрени оръжия са думи от подобна песен. Никой от собствениците на ядрени оръжия няма да продава готови продукти на турците (такива неща се продават само във филми за шпиони), а Анкара няма съществуваща техническа основа за създаването на собствено.

Но ако погледнете стратегически, тогава Москва трябва да подкрепя тези турски инициативи по всякакъв възможен начин. Искате да съсипете средно голяма държава? Подарете ѝ крайцер. Класика. Турция с нейната доста ограничена и уязвима икономика иска да притежава много скъпи и абсолютно безполезни за нея играчки, само за да „изглежда не по-зле от другите“? Това е страхотно. Колкото повече пари харчат за военноморски играчки, толкова по-малко ще могат да инвестират в техническото и технологичното развитие на националната икономика. И така, защо трябва да се намесваме?

Е, ако някой от турския генерален щаб иска твърде силно да размахва оръжията си в Черно или Средиземно море, тогава... нашите пилоти в крайна сметка ще могат да тренират не само с „Доналд Кук“!

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели