/Поглед.инфо/ „Турското икономическо чудо“ беше едно от най-впечатляващите явления в световната икономика в началото на века. Повече от десетилетие и половина темпът на растеж на БВП в страна, разположена на два континента, постоянно надхвърля 5%. Само Индия и Китай могат да се похвалят с толкова мощни показатели към този момент, но започват от много по-ниска база. БВП на глава от населението в Турция през втората половина на 2010 г. надхвърля нивото на някои европейски страни, да не говорим за непосредствените съседи на страната в Азия.
Икономическият растеж и последвалото повишаване на жизнения стандарт на населението и доходите на бързо развиващия се турски бизнес стават фиксидея за правителството на тогавашния премиер Реджеп Тайип Ердоган. Последният идва на власт на фона на катастрофалната криза от началото на 2000-те, която коства на страната загуба от 10% от БВП, на практика унищожава лирата и води до увеличение на лихвите с хиляди процента.
Оттогава държавата се стреми да осигури ръст на всяка цена, но наскоро "нещо се обърка".
Дълго време тази цена беше изключително агресивна фискална и парична политика. Турция прие постоянно високия бюджетен дефицит и дълбоко отрицателния реален лихвен процент на местната централна банка (тоест номиналната стойност на основния лихвен процент почти винаги се намираше под нивото на инфлация). Предвид доста слабото развитие на националния капиталов пазар, залогът беше поставен върху привличането на чуждестранни инвестиции, включително спекулативни. До определен момент тази рискова политика върши работа.
Повратният момент настъпва през 2013 г., когато на фона на количественото облекчаване в САЩ инвеститорите започват да изтеглят средства от нововъзникващите пазари. Турция, която зависи от тези пари много повече от другите страни в Източна Европа или Азия, е сред най-тежко засегнатите. До известно време е възможно да се компенсира ръстът на кредитирането и значителна част от заемите са от чуждестранни източници.
Ситуацията става ще по-опасна, ако вземем предвид една особеност на турската икономика: републиката традиционно има много нисък процент на частни спестявания, един от най-лошите показатели в света - 2-3 пъти по-нисък от показателите например в Източна Азия или Близкия изток. Този показател е исторически слаб, а през втората половина на 2010 г. дори спадна до 13%. Това означава, че в страната няма вътрешни средства за развитие на икономиката и тя трябва да разчита почти изключително на външно финансиране.
Успоредно с това лирата започва да пада. През 2005 г., като част от широка програма за финансови и икономически реформи, се провежда мащабна деноминация, когато от банкнотите са премахнати едновременно шест нули. В резултат на тази стъпка турската национална валута, която преди това създава трудности за туристите поради броя на цифрите на банкнотите, става почти равна на долара. В продължение на няколко години обменният курс е доста стабилен около 1,3-1,5 лири за долар, но от 2013 г. пада. През следващите осем години валутата се е обезценила повече от пет пъти, достигайки 9,72 лири за долар през октомври тази година.
В същото време държавата няма специални лостове, които да повлияят на рухващата валута. Държавните резерви са също толкова скромни, колкото и частните. Предвид постоянния дефицит на платежния баланс - тази година той ще бъде в района на 25-30 милиарда долара, а през 2018 г. надхвърли 50 милиарда - няма откъде да се вземе валутата, необходима за поддържане на лирата в ред. Нетните златни и валутни резерви са под 30 милиарда долара (само 4% от БВП, за развиващите се страни нормата започва от 15-20%) и след приспадане на международните и вътрешни суапове те напълно попадат в отрицателната зона.
През 2018-2020 г. Турция пропилява по-голямата част от резервите си, опитвайки се да спаси давещата се лира. До края на миналата година стана ясно, че за тези цели са похарчени над 130 милиарда долара с почти нулев резултат. Наджи Агбал, тогава назначен за нов ръководител на Централната банка (третият за година и половина), се опитва да реши проблема с консервативна парична политика: той незабавно повишава лихвения процент с 6,75 процентни пункта, затяга изискванията към банките и опитва за ограничаване на кредитния "банкет". Това има известен ефект, но ядосва политическото ръководство на страната и Ердоган уволнява финансовия консерватор през март, назначавайки банкер, по-лоялен към официалния курс - Сахап Кавджъоглу.
Нека отбележим интересен факт: Турция се превърна в една от малкото страни в света (заедно с, например, Китай), която в годината на пандемията успява да демонстрира положителен икономически растеж. Изглежда още по-фантастично предвид факта, че през 2020 г. най-много пострада туристическата индустрия, от която републиката зависи повече, отколкото от много други индустрии. Обяснението е просто – финансовите загуби са компенсирани от колосална кредитна помпа.
Обективно в Турция са назрели всички предпоставки за идеална буря в икономиката, което се потвърждава и от доходността на суаповете за кредитно неизпълнение (застраховка срещу неизпълнение на конкретен емитент) - те показват вероятността от неплатежоспособност от 7,4% за пет години.
Превод: В. Сергеев