/Поглед.инфо/ Предстоят две изключително напрегнати седмици на Турция - на 28 май ще се проведе вторият тур на президентските избори. Не е трудно да се предвиди победителят - Реджеп Тайип Ердоган, на когото не му стигна половин процент от гласовете за победа на първия тур, в крайна сметка ще запази позицията си.

И работата не е само в това, че на 14 май той изпревари кандидата на обединената опозиция Кемал Кълъчдароглу с четири процента и половина - въпреки че Турция е разделена приблизително наполовина по отношение на Ердоган, неговите привърженици все пак имат осезаемо предимство (и повечето от тези, които са гласували за третия кандидат, националиста Синан Оган, който спечели пет процента, ще отидат при Ердоган). Това показаха резултатите от провелите се едновременно парламентарни избори, на които коалицията на Ердоган получи 49,9%. Малко по-малко от половината? Да, но в крайна сметка това ще помогне да се запази парламентарното мнозинство, още повече, че опозиционният блок спечели едва 35%. И дори да добавите към тях десет процента от прокюрдските и левите сили, разликата с управляващите партии е прилична. Така че Ердоган вече спечели една победа - запазвайки контрола над парламента - и е почти невероятно сега да постигне втора.

Когато сме изненадани от интензивността на турските президентски избори, просто забравяме, че сегашните са едва третите преки президентски избори в турската история. Първитебяха през 2014 г. (и тогава все пак беше избран президент, който имаше предимно символично значение), а вторите бяха през 2018 г., когато се проведоха първитете преки избори на реален държавен глава.

Тоест, турците не само подкрепят Ердоган от 2003 г. насам - когато той дойде на власт като премиер - те подкрепят и предлаганите от него реформи, насочени към връщане и укрепване на силна президентска власт. Той беше подкрепен през 2016 г. по време на преврата, година по-късно по време на референдума за преход към президентска република и през 2018 г. на последните президентски избори (които той спечели на първия тур, печелейки 52%). Сега той е получил малко по-малко от половината гласове, но на втори тур ще докаже правото си да бъде лидер на страната.

В допълнение към силните страни на самия Ердоган, разнородността на опозицията също играе в негова полза него - кемалистки републиканци, привърженици на светската държава, либерални националисти, прокюрдски сили, обединени срещу него, плюс нехаризматичният и лишен от сериозен управленски опит Кълъчдароглу стоеше начело на целия този съюз, обещавайки също така да се откаже от президентската форма на управление. Въпреки това победата на Ердоган няма да е лесна - и сега всички се притесняват какво ще се случи след 28 май. Ще признае ли опозицията победа или ще видим опит за организиране на турски Майдан?

Вариантът да откаже да признае победата на Ердоган съществува - опозицията може да организира протести, да изведе хората на улицата. Но това практически не може да доведе до истински преврат - Ердоган няма да разпръсне тълпите и те няма да щурмуват резиденцията му. Армията, която преди беше ключов играч, отдавна е загубила предишното си влияние върху политиката, освен това ислямското влияние в нея значително нарасна при Ердоган (преди това армията се противопоставяше на прекалено либералните правителства и предотвратяваше ислямизацията на властта). И най-важното: Ердоган знае как да говори с улицата, с хората, знае как да мобилизира привържениците си (което показа и неуспешният опит за преврат през лятото на 2015 г.). Тоест няма да се получи да се надиграе Ердоган на улицата, а и турската опозиция няма да иска да доведе ситуацията в разделеното общество до истински граждански вълнения и ще се страхува.

Не бива да се надценява и възможното влияние на Запада – в смисъл на тласък към Майдан. Дори откровено прозападните сили в турската политика все не са марионетки на САЩ или Европа – турците имат гордост и ясно разбиране за национален суверенитет. Така че опитите за предизвикване от Запада на нещо в стила на украинския Майдан в Турция са практически изключени.

В същото време самата тема за чужда намеса в изборите през следващите две седмици ще се разиграва все по-силно - Кълъчдароглу с неотдавнашното си изказване за "руската намеса" показа къде ще удари опозицията. И Ердоган, разбира се, няма да пропусне възможността да упрекне Запада, че подкрепя опозицията, увеличавайки и без това силните антиамерикански настроения сред своите поддръжници.

В същото време Западът ще продължи да се стреля в крака, както с изявления в подкрепа на Кълъчдароглу, така и с уверения, че победата на Ердоган ще бъде победа на световните автократи в лицето на Путин и Си Дзинпин. Вместо да признае обективния ход на историята (част от която е укрепването на Турция и възстановяването на ролята на исляма в нейния политически живот), Западът се опитва да я спре, като окачва "ужасни", но вече не плашещи етикети на тези лидери, които се осмеляват да водят своите страни чрез суверенитет и разчитане на националните ценности и интереси. Безсмислени усилия – и не само по отношение на Русия или Турция.

Превод: В. Сергеев

Подпишете се за референдума за "Мир и Суверенитет" на https://narodna.me/ 

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?