/Поглед.инфо/ Турция прехвърли стотици бойци от сирийската опозиция (СНА) на африканския континент. Техните задачи ще включват охраната на турски стратегически обекти в Буркина Фасо, Нигер, Нигерия, както и борбата с терористите от ИД в Сахел, уточнява британският ресурс “Мидъл Ийст Айз”.
Интригата е срещу кого са насочени тези турски усилия. Застрашават ли хипотетично тези и други стъпки на турската страна националните интереси на Русия в Африка? В крайна сметка (СНА) се показа в Сирия като враждебна на Москва сила, на която не са чужди методите на джихадистите.
Освен това в близкото минало, през 2019 и 2020 г., имаше съобщения от различни източници, че Турция е използвала същите тези бойци в конфликтите в Либия и Карабах. Известно е как са завършили тези конфликти. Подкрепяното от Анкара правителство на Западна Либия победи Либийската национална армия на фелдмаршал Халифа Хафтар, а в Карабах до септември 2023 г. Азербайджан изтласка останките от арменското население от територията, която арменците наричат Арцах.
Но страната ни трябва да вземе предвид, че дори и без използването на бойци, турците упорито и последователно успяват да постигнат целите си, изтласквайки традиционно влиятелни играчи на континента, като Франция например. Достатъчно е да се каже, че след военния преврат в бившата френска колония Нигер през юли 2023 г. турският лидер Ердоган обеща не само да засили политическата подкрепа за Нигер, но и да се противопостави на всяка намеса. Освен това французите са изключително раздразнени от факта, че турците са се договорили с нигерийците за геоложки проучвания и развитие на минната индустрия на африканската държава. Турците стъпват по петите на европейците не само в Нигер.
Ако през 2009 г. Турция имаше 19 посолства в Африка, то към края на 2023 г. интересите на Анкара вече бяха представени в 43 африкански държави. Турската страна обръща внимание и на регионалните организации. Сега има представители в Африканския съюз, Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕСОВАС), Източноафриканската общност (ИАО), Общия пазар за Източна и Южна Африка (КОМЕСА) и други водещи регионални организации.
По време на работата си като министър-председател и президент Ердоган посети 30 африкански държави. В резултат на това, ако през 2002 г., когато партията на Ердоган току-що дойде на власт, търговският оборот на Турция с Африка е бил не повече от 3 милиарда долара, то през 2022 г. той вече е 33,3 милиарда долара.
Ето защо не е изненадващо, че интересите на нашите страни се пресякоха в Судан, където Москва и Анкара известно време поддържаха различни противоположни лагери. Докато Русия и ЧВК “Вагнер” бяха свързани с подкрепата на Суданските сили за бързо подпомагане , Турция предпочете да разчита на официалните власти. В същото време и ние, и турците в тази страна се интересуваме от приблизително едно и също нещо: пристанища, а с тях и излаз на Червено море. Единствената разлика е, че докато Русия се интересува от наемането на Порт Судан, Турция се стреми към дългосрочен (100 години) наем на остров Суакин с цел реконструкция на местното пристанище и впоследствие създаване на своя военна база там.
Особеният интерес на турците към африканските страни с излаз на големи водни пространства далеч не е случаен. Първо, страните с тези характеристики са логистично по-достъпни за турските продукти, отколкото страните в Централна Африка. Второ, Анкара залага играе на нарастващото търсене на електричество от голямото африканско население. Както знаете, повече от 500 милиона от африканското население нямат достъп до електричество. Турция, която разполага с флот от плаващи електроцентрали, продава електроенергия в пристанищата. Това би било очевидно турско предимство, особено като се има предвид географската близост на републиката, ако не бяха две важни уговорки.
Факт е, че само Русия в света разполага с уникална технология за създаване на плаващи атомни топлоелектрически централи (ПАЕЦ). През юни 2023 г. ръководителят на “Росатом” Алексей Лихачов заяви, че днес, според най-минималните оценки, има перспектива за създаване на 15 плаващи атомни електроцентрали. Да не говорим за факта, че самата Турция действа като получател на руската мирна ядрена енергия (АЕЦ „Аккую“, АЕЦ „Синоп“). Освен това за 15 африкански страни, които нямат достъп до водни площи, стационарните атомни електроцентрали биха били много по-подходящи. В същата тази област Турция не може да се конкурира с Русия.
Изглежда, че Турция има една резервна карта в ръкава си в играта си с Русия в Африка – износът на дронове. Африканските страни наистина се нуждаят от евтини безпилотни бойни самолети, а турските дронове, според някои анализатори, отговарят напълно на критерия за съотношение цена-качество. Основните вносители на турско оръжие са Либия, Руанда, Египет, Тунис, Нигерия, Мароко, Гана и други страни. В същото време, въпреки внушителния списък от желаещи да закупят дронове “Байрактар”, делът на Турция в африканския оръжеен пазар все още не надхвърля 0,5%.
Междувременно страната ни все още представлява до 40% от износа на оръжие за Африка сред всички международни играчи. А Русия повече от активно развива производството на дронове.
Така пространството за конкуренция между Русия и Турция в Африка се разширява – преди всичко за достъп до пристанища и пристанищна инфраструктура, продажба на електроенергия и износ на оръжие. Геостратегическата близост на Анкара значително улеснява достъпа ѝ до пристанищната инфраструктура на африканските страни. Турската страна обаче все още не може да изнася електроенергия и оръжие на руско ниво. Освен това Турция няма какво да инвестира в най-бедните страни в Африка. Мащабът на хиперинфлацията наскоро принуди турците да увеличат разходите за транзит на кораби през Босфора с 15%. Така че в интерес на Турция е Африка да се превърне в място за сътрудничество между Москва и Анкара и всички докарвани бойци да знаят мястото си. Като в Сирия например.
Превод: В. Сергеев