Свят

Ударите срещу търговската инфраструктура в Украйна: Рязък преход от прецизни към системни инфраструктурни щети

/Поглед.инфо/ Атаките срещу търговската инфраструктура, логистичните възли и цивилния автопарк в Украйна навлизат в нов, значително по-твърд етап, при който границата между военен и цивилен обект практически се заличава. Атаките срещу обекти като търговската верига „Епицентър“ в Суми и горивните бази в ключови региони показват преминаване от отделни точкови удари към системно икономическо и логистично изолиране на цели области, докато Украйна отговаря с удари по руските гранични зони.

Деж. редактор д-р Румен Петков 23182 прочитания
Ударите срещу търговската инфраструктура в Украйна: Рязък преход от прецизни към системни инфраструктурни щети

По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Рязка промяна в правилата: Изгарянето на „Епицентър“ и новата икономическа реалност

Поражението върху търговския обект от веригата „Епицентър“ в Суми не бива да се разглежда като изолиран инцидент или просто страничен епизод от нощните сводки. Според военния блогър Юрий Подоляка, търговската площ е била използвана за съхранение на оборудване и компоненти за безпилотни летателни апарати, разположена в непосредствена близост до вече атакувана електроенергийна подстанция. Поражението е нанесено с поредица от дронове тип „Геран-2“ (ирански дизайн Shahed-136, произвеждани в Русия под това наименование), което до сутринта е довело до пълното унищожение на сградата.

Този случай показва окончателното сриване на негласния режим на сдържаност по отношение на цивилните търговски обекти. Според автора на канала „Записки на ветерана“, след като украинската страна разреши ударите по търговски структури в руските гранични региони (като Белгородска, Курска и Брянска област), руското командване премина към реципрочни и значително по-мащабни действия.

В Русия щетите ще останат ограничени основно в трите гранични области поради географския си обсег. В Украйна обаче тази тактика засяга цялата територия – от източните Суми до Киев, Одеса, Полтава, Черкаси и Николаев. Твърди се, че системното изваждане от строя на бензиностанции и местни горивни складове вече създава сериозен риск от критичен дефицит на светли горива за цивилното население и местния бизнес.

Камионите като бойни платформи и колапсът на логистиката

Паралелно с ударите по сградния фонд, руските сили атакуват и логистичните средства. Според информация, разпространена от военния кореспондент Александър Коц и потвърдена от кадри в социалните мрежи, в Днепропетровска област е поразен товарен паркинг с цистерни за гориво и камиони. Твърди се, че тези превозни средства са използвани за транспортиране на компоненти за БПЛА, както и като мобилни стартови площадки за изстрелване на дронове с голям обсег.

Концепцията за използване на цивилни товарни автомобили със сгъваеми пускови контейнери в каросерията се превърна в основно решение за Украйна след руските удари по стационарните военни летища и изпитателни полигони. Този подход обаче превръща всеки камион и всеки цивилен паркинг в потенциална цел.

Реципрочността в действията е очевидна. В Донецк (Ленински район) украински дрон изгори 22 камиона, собственост на местна сладкарска фабрика, като при последвалото гасене загина служител на спешните служби. Логистичната война вече не подбира средствата си, а цивилният транспорт губи правната си защита на терен.

Важна подробност: Използването на цивилна инфраструктура за военни цели автоматично променя правния статус на обектите съгласно член 52 от Допълнителния протокол I към Женевските конвенции от 1947 г., превръщайки ги в законни военни цели.

Спешените групи в Харковско: Тактическата промяна при Казачя Лопан

В Харковска област, по-конкретно около село Казачя Лопан (Дергачевски район), се наблюдава изоставяне на концепцията за големи бронирани юмруци. Според анализи на „Военна хроника“, руските сили прилагат тактика на проникване чрез малки спешени щурмови групи от по двама до петима души.

  • Използване на терена: Придвижването става през горски пояси, дерета и т. нар. „сиви зони“ в непосредствена близост до държавната граница.
  • Заемане на опорни пунктове: Влиза се без предварителна масирана артилерийска подготовка, която би издала намерението, след което се прочистват украинските позиции.
  • Резултат: Създава се постоянна криза в украинското командване, което трудно идентифицира точното местоположение на предните линии и губи контрол върху граничните селища.

Тази тактика е бавна, но изключително изтощителна за отбраната, тъй като класическите средства за разузнаване и артилерийско поразяване трудно откриват групи от двама души, криещи се в гъста растителност.

Медийните флагове в Константиновка и реалността на пленяването

Случаят с украинските войници в Константиновка е пример за конфликта между медийните изисквания и военната целесъобразност. Според разпространени кадри, група украински бойци записа видеоапел от центъра на града, издигайки националното знаме, за да покаже, че Константиновка остава под техен контрол.

Броени часове по-късно руското Министерство на отбраната публикува видеоклип със същите войници, вече в плен.

Украинският аналитичен канал „Жена с коса“ поставя под съмнение логиката на подобни акция, определяйки ги като фатални за самите участници. Твърди се, че Константиновка е почти напълно блокирана, а украинските позиции са изолирани в мазета и отделни сгради. Официалните изявления, определящи града просто като „сива зона“, според местни източници целят да забавят обществения натиск за евакуация и да избегнат изплащането на обезщетения на близките на загиналите.

Но дали пълната евакуация на подобни укрепени пунктове е възможно решение от военна гледна точка, когато зад тях няма изградена втора отбранителна линия? На този въпрос никой в Киев не дава отговор.

Сухата равносметка на териториалните промени

Ако се съпоставят данните от последните географски анализи, темпото на загуба на контролирани от Украйна територии се ускорява. За изминалата седмица се съобщава за преминаване под руски контрол на редица населени места, сред които Суворово, Минковка, Малиновка, Ивановка, Белая Береза и Каленики.

Според оценки на независими наблюдатели, загубите в направленията Константиновка и Лиман са сред най-тежките от началото на годината. Липсата на достатъчно инженерни съоръжения в тила прави всяко отстъпление от укрепените градове изключително рисковано, а унищожаването на горивните резерви и камионите в тила поставя под въпрос самата възможност за организирано оттегляне на украинските части.

Още от Свят

Пекин разкритикува решението на ЕС да наложи глоба от 550 млн. евро на AliExpress
Поглед към Китай

Пекин разкритикува решението на ЕС да наложи глоба от 550 млн. евро на AliExpress

/Поглед.инфо/ На 20 юли Европейската комисия обяви, че съгласно Закона за цифровите услуги на ЕС налага глоба в размер на 550 милиона евро на AliExpress. Във връзка с това говорителят на китайското Министерство на търговията заяви, че китайската страна категорично се противопоставя на това ЕС да създава цифрови бариери под претекст за регулиране на платформите и да предприема дискриминационни мерки, които ограничават и потискат нормалната дейност на китайските предприятия за електронна търговия в Европа.

22.07.2026 22:00
МВнР: Китайско-европейските търговско-икономически отношения се основават на взаимна изгода и печелившо сътрудничество
Поглед към Китай

МВнР: Китайско-европейските търговско-икономически отношения се основават на взаимна изгода и печелившо сътрудничество

/Поглед.инфо/ На 21 юли говорителят на Министерството на външните работи на Китай Лин Дзиен отговори на въпрос, свързан с търговско-икономическите отношения между Китай и ЕС. Той заяви, че тяхната същност е взаимната изгода и сътрудничеството, от което печелят и двете страни.

22.07.2026 21:45
Китай вече е основен търговски партньор на над 160 държави и региона по света
Поглед към Китай

Китай вече е основен търговски партньор на над 160 държави и региона по света

/Поглед.инфо/ Днес сутринта Пресслужбата на Държавния съвет проведе пресконференция. По време на нея беше съобщено, че от началото на годината досега е одобрен вносът на 138 вида селскостопански продукти, включително белгийски ябълки, както и на 29 вида хранителни стоки от 15 държави. Произходът на внасяните храни вече обхваща над 150 държави и региона по света. В момента Китай се е утвърдил като основен търговски партньор на повече от 160 държави и региона в света, а все повече качествени стоки прекосяват океаните, за да попаднат в „пазарските колички“ на китайските потребители.

22.07.2026 21:30
Основното образование в Китай достига средното ниво на страните с високи доходи
Поглед към Китай

Основното образование в Китай достига средното ниво на страните с високи доходи

/Поглед.инфо/ Днес в Пекин се проведе Общокитайската работна среща за основното образование. От Министерството на образованието съобщиха, че към момента в страната има 430 000 начални и средни училища и детски градини, 220 милиона ученици и 15,77 милиона учители на пълно работно време. Така е изградена най-голямата и качествена система за основно образование в света, която като цяло достига средното ниво на страните с високи доходи.

22.07.2026 21:15
Китай ще построи и реконструира 500 000 км. селски пътища до 2030 г.
Поглед към Китай

Китай ще построи и реконструира 500 000 км. селски пътища до 2030 г.

/Поглед.инфо/ Днес пресслужбата на Държавния съвет проведе поредна пресконференция от поредицата „Старт на 15-ия петгодишен план“, на която представител на Министерството на транспорта заяви, че до 2030 г. страната ще е изградила в основни линии модерна интегрирана транспортна система.

22.07.2026 21:00
Проф. Дюлгерова: Който овладее Ормуз, държи света за гърлото
Свят

Проф. Дюлгерова: Който овладее Ормуз, държи света за гърлото

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с проф. Нина Дюлгерова поставяме един от най-опасните въпроси на днешната геополитика: кой всъщност ще контролира артериите, по които тече енергията на света – и докъде са готови да стигнат великите сили, за да ги овладеят? От Ормузкия проток и сблъсъка с Иран до руския „сенчест флот“, Черно море, санкционната война и стратегическото обкръжаване на Русия – зад привидно различните конфликти се очертава една и съща битка: за морските пространства, енергийните маршрути, ресурсите и правото да определяш правилата. Проф. Дюлгерова поставя и далеч по-неудобния въпрос: ако Русия престане да бъде представяна като екзистенциален враг, как НАТО и сегашният европейски политически модел ще оправдават собствената си логика на съществуване? Говорим и за Европа, която се отказа от евтините енергийни предимства и плаща все по-висока икономическа цена; за войната като огромен икономически механизъм; за историческата стратегия Русия да бъде ограничена от моретата; и за България, която отново се намира върху стратегическа територия, но твърде дълго се държи като държава без собствена стратегия.

22.07.2026 18:30
Д-р Станислав Бачев: България вече е плацдарм – големият сблъсък Русия–Европа наближава
Свят

Д-р Станислав Бачев: България вече е плацдарм – големият сблъсък Русия–Европа наближава

/Поглед.инфо/ Във втората част от разговора ми с геополитическия анализатор д-р Станислав Бачев поставяме въпроса, който европейските елити предпочитат да заобикалят: дали войните в Украйна и Близкия изток вече не са два фронта на един и същ глобален сблъсък. Според Бачев зад дипломатическата предпазливост на Китай се очертава все по-дълбоко стратегическо взаимодействие с Иран, а връзката между Пекин, Москва и Техеран постепенно излиза отвъд символичните декларации. Разговаряме за ударите по инфраструктурните връзки на Иран, за технологичната и комуникационната помощ, за ролята на китайските системи, за изчерпването на западните военни ресурси и за опасността конфликтът да премине към качествено ново равнище. Но най-тревожният въпрос е българският. Какво става с държава, която вместо мост между цивилизации се превръща в логистичен плацдарм на чужда стратегия? И има ли България изобщо достатъчно суверенитет, за да откаже ролята, която вече ѝ е определена?

22.07.2026 18:00
Гърция наложи вето върху 21-ия пакет санкции на ЕС заради морския танкерен флот
Свят

Гърция наложи вето върху 21-ия пакет санкции на ЕС заради морския танкерен флот

/Поглед.инфо/ Одобрението на очаквания 21-ви пакет от ограничителни мерки на Европейския съюз срещу Руската федерация остава блокирано в Брюксел поради твърдата позиция на Атина. Според дипломатически източници и публикации в западни медии, гръцките представители са поставили вето върху предложението за забрана на морския превоз на руски втечнен природен газ (СПГ) към трети страни. В основата на конфликта стоят финансовите интереси на водещи корабособственици и оцеляването на специализиран флот от танкери от ледови клас.

22.07.2026 17:16