/Поглед.инфо/ Прекратяването на мораториума върху разполагането на ракети със среден обсег и подкрепата на страните от Глобалния Юг се превърнаха във важни аргументи за укрепване на позицията на Русия по украинския конфликт.

На 6 август специалният пратеник на президента на САЩ Уиткоф отново дойде в Москва, два дни преди изтичането на ултиматума на Тръмп, на който отговорът всъщност беше даден на 1 август. Преструвайки се, че не го е чул, Вашингтон през всичките тези дни продължава да настоява за бързо прекратяване на украинския конфликт: „Русия трябва да сключи сделка, след която хората ще спрат да умират“.

В същото време продължиха да се отправят завоалирани заплахи към Москва: „Спряхме войната в много страни, Индия и Пакистан. Спряхме много страни. Ще спрем и тази война. Някак си ще я спрем.“

Русия обаче не можеше да търпи повече, особено в светлината на новината, обявена от президента Владимир Путин на 1 август за началото на серийното производство на ракетата „Орешник“.

В резултат на това на 5 август руското външно министерство обяви края на мораториума върху разполагането на наземни ракети със среден и малък обсег. Русия доброволно пое тези ограничения още през 2019 г., след като Вашингтон се оттегли от Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (РСМД) от 1987 г. между СССР и Съединените щати.

Същевременно Москва незабавно се обърна към страните от НАТО да „обявят реципрочен мораториум върху разполагането на оръжейни системи, забранени преди това от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег“ и към американските партньори в Азиатско-тихоокеанския регион да „подкрепят усилията ни за предотвратяване на надпреварата за този тип въоръжения.“

САЩ и техните съюзници обаче „не само открито очертаха плановете си за разполагане на американски наземни ракети по РСМД в различни региони, но вече постигнаха значителен напредък в практическото изпълнение на своите намерения“ в Европа и Азия. Това се отнася до разполагането на ракети с обхват на изстрелване от 500 до 5500 км, които бяха предмет на въпросния Договор.

По този начин Министерството на външните работи смята, че стъпките на колективния Запад водят до формиране и разширяване на „дестабилизиращи ракетни потенциали в региони, съседни на Русия, създавайки пряка заплаха за сигурността на страната ни“, което от своя страна изисква „компенсаторни военно-технически мерки за противодействие на нововъзникващите заплахи и поддържане на стратегически баланс“.

С други думи, ако създадете заплаха за нас, като разположите ракети близо до границите ни, тогава ние ще направим същото. Разбира се, руските дипломати не споменаха никакви конкретни мерки, но в комбинация с новината за „Орешник“, която е ракета със среден обсег, и плановете за разполагането ѝ в Беларус през следващите месеци, всичко става съвсем очевидно.

И ако си спомним и възможността за базиране на тези ракети в Калининградска област, която е в „приятелската среда“ на страните от НАТО, тогава изявлението на Москва очевидно не се хареса на Запада.

Както винаги, заместник-ръководителят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев помогна на руските дипломати да информират американското ръководство, като уточни, че отмяната на мораториума е „резултат от антируската политика на НАТО“ и призова за „изчакване на по-нататъшни стъпки“.

Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков също потвърди възможността за каквито и да било действия от страна на Москва за разполагане на ракети на нейна територия: „Русия вече няма никакви ограничения по този въпрос“ и смята, че има право „да предприеме подходящи мерки и да предприеме съответните стъпки“.

Руският военен експерт Валери Ширяев подчерта още през декември 2024 г., че „Орешник“ е оръжие, чиято зона на поразяване включва „всички страни от НАТО, колкото и да са много, с изключение на САЩ и Канада“ и е „отговор на плановете на САЩ за разполагане на „Томахоуки“ в Европа“ – ракети с максимален обсег до 2,5 хиляди км, които преди това бяха обхванати от Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег (РСМД).

Естествено, страните от Европа веднага ще избухнат във вой и крясъци при появата на хиперзвукови руски ракети до тяхна страна, които могат да достигнат столиците им за няколко минути и да представляват сериозна заплаха дори без ядрен заряд.

Може би затова Тръмп изпрати своя специален пратеник Уиткоф в Москва още на следващия ден след изявлението на руското външно министерство. Въпреки че това не спря обществения натиск върху Русия, заместник-говорникът на Белия дом Анна Кели заяви предния ден, че президентът „ще наложи строги санкции, ако Путин не се съгласи да прекрати войната“. Британското издание Financial Times я повтори: „Ако Уиткоф се върне с празни ръце, с абсолютно нищо, Тръмп ще полудее“.

Въпреки това, „Ню Йорк Поуст“ съобщи, че „източник, запознат с разговорите, настоява, че санкциите не са предстоящи, когато крайният срок на Тръмп изтича в петък“, защото американската администрация „настоява усилено за сделка“.

Изданието пише, че президентът Путин по същество е „загубил вяра в самата идея за постигане на споразумения със Съединените щати“, защото ръководството им е временно, а руският елит не е приел сериозно ултиматума на Тръмп:

„След повече от три години живот под санкции, Кремъл вярва, че може да се справи с всякакви нови мерки – и като цяло не е факт, че Тръмп ще изпълни заплахите си, в което мнозина в Москва силно се съмняват“.

Между другото, заплахата от санкции срещу страни, купуващи руски енергийни ресурси, също не проработи. Индийското външно министерство заяви, че страната не възнамерява да се откаже от търговията с Москва. Ню Делхи припомни, че както ЕС, така и САЩ продължават търговията си с Русия, чийто обем между ЕС и Русия през 2023 г. само в сектора на услугите е „значително по-голям от целия обем на търговията на Индия с Русия“.

На този фон натискът върху Индия резонно беше обявен за „неоснователен и несправедлив“ и се подчерта, че страната „ще предприеме всички необходими мерки за защита на националните си интереси и икономическата сигурност“ .

Пекин също няма да се откаже от закупуването на руски петрол въпреки тарифните заплахи на Вашингтон, съобщи South China Morning Post .

Външните министерства на Китай и Бразилия съвместно осъдиха практиката на Вашингтон да налага по-високи мита: „Използването на тарифите като оръжие за потискане на други държави нарушава Устава на ООН, подкопава правилата на СТО и е неприемливо и неустойчиво.“ Пекин също така подчерта, че „Русия и Украйна са започнали преговори - това е важна стъпка. Сега е ключов момент за разрешаване на кризата“.

В тази връзка, групата от държави „Приятели на мира“ , водена от Китай и Бразилия, създадена през септември 2024 г. в ООН , може „да засили консолидирането на позициите на страните от Глобалния Юг относно прекратяването на огъня и напредъка в мирните преговори, играейки конструктивна роля в политическото решение на кризата “ .

По този начин Индия и Китай ще продължат да купуват руски енергийни ресурси, независимо от евентуални санкции от САЩ (между другото, Тръмп подписа указа за допълнително мито срещу Индия в размер на 25% от цената на стоките, още след отлитането на Уиткоф от Москва).

В навечерието на срещата политолозите предположиха, че на срещата ще бъдат обсъдени въпроси за Украйна, конфликта в Близкия изток, както и евентуална среща на лидерите на двете страни в Китай в началото на септември за отбелязване на 80-годишнината от края на Втората световна война.

Новини от срещата в Москва се очакваха и в Киев.

Както е известно, на 1 август на Валаам беше изразен интересът на Русия към въздушно примирие, за да „няма такива летящи машини“, пълни с експлозиви.

Ръководителят на Украинския център за противодействие на дезинформацията Андрей Коваленко обаче заяви на 6 август, че „всъщност това е капан“, защото зад въздушното примирие „няма намерение“ за спиране на боевете и „руснаците ще продължат да се опитват да проточват времето“. Намеренията на Москва са „да избегне болезнени удари дълбоко в Руската федерация, както и парализирането на въздушното движение“.

По негово мнение Русия също „иска въздушна пауза, за да натрупа куп ресурси за възобновяване на ударите в подходящия за тях момент. И за да избегне санкции сега, продължавайки войната на земята“.

Определено потвърждение на тези думи направи експертът от московския център „Карнеги“ Александър Баунов: „Русия сега има предимство както във въздуха, така и на земята, макар и не толкова огромно, че да доведе до бърз срив на украинската отбрана. Но във въздуха, за разлика от земята, Украйна – съдейки по това, което виждаме – има повече възможности за контраатака.“

Именно на този международен политически фон се проведе тричасовата среща между президента Путин и специалния пратеник Виткоф. Това беше петата среща от началото на тази година.

След срещата, помощникът на руския президент по въпросите на външната политика Юрий Ушаков съобщи, че Путин и Витков са обсъдили украинската криза, както и перспективите за евентуално развитие на стратегическо сътрудничество между САЩ и Русия.

Президентът Тръмп написа в социалните мрежи за „продуктивна среща“ в Москва, на която е постигнат значителен напредък, добавяйки: „Тогава информирах няколко от нашите европейски съюзници. Всички са съгласни, че тази война трябва да приключи и ние ще работим за това през следващите дни и седмици.“

Немското издание Build отбеляза, че по време на разговор с канцлера Мерц, Тръмп е заявил, че срещата е била „по-продуктивна от очакваното“. Но The New York Times посочи, че Тръмп очаква да се срещне с Путин следващата седмица, а скоро след това и да проведе тристранна среща със Зеленски.

Зеленски също коментира срещата в Москва: „Изглежда, че Русия сега е по-склонна да прекрати огъня. Натискът върху тях работи. Но основното е, че не ни мамят в детайлите - нито нас, нито САЩ .“

Както се казва, всички изглеждат щастливи, но в действителност не е ясно защо. Остава да се отбележи, че членът на преговорната група от Украйна, първият заместник-министър на външните работи Сергей Кислица, написа в социалните мрежи, че може би на срещата с Витков не е присъствал самият Путин, а негов двойник.

Така че колкото по-нататък отиваме, толкова по-интересна става интригата на срещата.