На 13 юли стана известно, че министърът на вътрешните работи Арсен Аваков е подал оставката си. Аваков беше „герой“ на „оранжевата революция“ и заемаше поста министър от 2014 г., което е рекорд за украинската политика, при това не само за следреволюционния период.
След като подкрепи Виктор Юшченко през 2005 г., Аваков стана губернатор на Харковска област, където бяха съсредоточени активите му. Според украинските медии Аваков крие своите доходи и активи и те са свързани с банки, недвижими имоти, добив, не винаги законен, на полезни изкопаеми. В списъка на най-богатите хора в Украйна Аваков се класира на скромните 76 (2008) и 118 (2013) места.
Като се има предвид обаче, че украинските олигарси традиционно крият размера на своето състояние, може да се предположи, че истинското състояние и активи на Аваков са много по-големи от декларираните. За годините на министерската му длъжност, политическото му влияние нарасна толкова, че го изравни и дори го постави над по-богатите представители на украинския елит.
Защо си струва да се обърне внимание на оставката на украинския министър? Защо си спомняме закона за олигарсите? Украйна е така устроена, че оставката на Аваков е своеобразен индикатор за вътрешнополитическите процеси, които се влияят от външни сили, а резултатите и причините за това влияние са свързани с интересите на страната ни.
Да започнем с вътрешнополитическата ситуация. Както вече споменахме, Аваков е дългогодишен министър. Причините за това са много. Това са заслугите от "оранжевите" времена и значителната роля във войната в Донбас. Тогава той се превръща в политически играч, най-могъщият - с организиран властови ресурс в страната - Министерството на вътрешните работи, което съчетава с контрол и влияние, включително спонсорство, върху някои незаконни въоръжени групи на националистите – н.нар. „добробати“.
В същото време трябва да се отбележи, че Министерството на вътрешните работи в Украйна е исторически най-мощната, организирана и управляема структура за сигурност, за разлика от СБУ, армията, да не говорим за така наречените антикорупционни агенции, новосъздадени по американско желание и инструкции.
Като министър той не се оттегля от финансовите си дела, като по този начин едновременно се занимава с политика и е във взаимодействие с други олигарси, по отношение на които сега се приема закон, иницииран от Вашингтон, за да се намали тяхното политическо влияние в Украйна. На този фон са фиксирани специалните отношения на Аваков с олигарха Игор Коломойски, който отдавна не е харесван от Вашингтон и има въпроси към него, включително например от ФБР.
Един от ключовите ресурси на Аваков беше уличният контрол, тоест способността да се влияе на протестната дейност и да се контролират „протестърите“. Аваков контролираше улицата от две противоположни страни: като министър на вътрешните работи и като спонсор на националистически организации.
Впрочем с напускането на Аваков възниква въпросът - кой сега ще контролира улицата, а украинските власти след Майданите се страхуват от улицата. Друг интересен въпрос е дали бившият министър възнамерява да запази контрола върху улицата, поне частично, поне да се опита да го направи.
Освен това новият министър, чиято кандидатура вече е известна, първо ще трябва да встъпи в длъжност и да установи контрол над своето ведомство. Тук могат да възникнат трудности. Ако Аваков контролираше министерството практически сам, сега, както всяка друга институция на властта в Украйна, традиционно този контрол може да бъде разкъсан между групи за влияние, олигарси и пр. В същото време Аваков може да продължи да остава един от тях.
Какво ще стане след това? Върховната Рада най-вероятно ще гласува за оставката на Аваков - на 15 или 16 юли. Той е амбициозен политик, мечтае за премиерския пост и не би го отказал. Този пост обаче все още е зает от доверено лице на олигарха Ринат Ахметов, което означава, че елитните споразумения трябва да бъдат преформатирани, а това не е толкова лесно и ще наруши съществуващия елитен баланс.
Има, разбира се, заинтересовани от преразглеждане на споразуменията, но има и такива, които статуквото напълно ги устройва. Преформатирането може да се постигне само чрез избори, извънредни – за парламент или дори за президент.
Ще стане ли Аваков причината или инициаторът на подобни процеси, особено след като притежава известна значимост, достатъчна за да го направи краен бенефициент, като го номинира за министър-председател или като кандидат за президент в опозиция на Зеленски? Такъв сценарий не може да бъде изключен, на бреговете на Днепър това се е случвало, при това повече от веднъж. Този сценарий обаче има и мощни ограничители.
Ключовите ограничители на политическите интереси на украинския елит се намират в чужбина. Те работят отдавна, за което свидетелства преследването на украинските олигарси, от Дмитрий Фирташ до Игор Коломойски. Трябва ли олигархът Аваков да стане президент или премиер в тази ситуация? – Надали, не за това във Вашингтон са написали закона за олигарсите.
Украинският експерт Олег Пастернак формулира причините за оставката на министъра по следния начин: „Държавният секретар Блинкен не напразно наскоро намекна за загубите на украинската икономика поради корупция. Обещаната от Зеленски „антикорупционна пролет“ е невъзможна без презареждане на силите за сигурност.
Следователно на дневен ред е не само оставката на Аваков, но и ротацията на шефа на Министерството на отбраната, Министерството на правосъдието и главния прокурор. Изглежда, че страната наистина трябва да се подготви за арести и гръмки дела за борба с корупцията. (...) Аваков е алтернативен политически и силов ресурс на властта, който влияе на депутати, управители и съдилища. Зеленски се стреми да балансира политическата система и да я „декланизира“, което предполага премахване на този център на влияние. “
По този начин Украйна се подготвя за голяма антикорупционна кампания, следвайки инструкциите на Вашингтон. В тази ситуация не е необходим олигарх като министър на силово ведомство.
Ключовият въпрос за вътрешнополитическата ситуация ще бъде: готов ли е Аваков да използва ресурса на уличния контрол в политическата борба? Ако е така, тогава Украйна може да се изправи предсрочни избори. Ако не, тогава Аваков ще се върне във владението си Харков, където може да бъде избран за кмет, тъй като след починалия Генадий Кернес негов човек вече седи на тази позиция. Това не е предел на мечтанията му, особено след поста на мощен министър, но е възможност да остане в очите на обществеността и на публична длъжност, да не говорим за запазването и растежа на активите му в родния му регион.
Освен вектора на влияние върху програмата за борба с корупцията от страна на САЩ, заслужава да се споменат и по-съществени причини за оставката. Става въпрос за ролята на Аваков във войната в Донбас и позицията му по отношение на Минските споразумения. 2017 г .:
„Ръководителят на Министерството на вътрешните работи изрази дълбоки съмнения, че прилагането на Минските споразумения може да се превърне в реален механизъм за постигане на мир и разрешаване на конфликта в Донбас. Той отбеляза необходимостта от сключване на „нови споразумения“.
Точно така - директно и откровено. Според Аваков, за да гарантира сигурността, Киев, наред с други неща, трябва да установи пълен контрол над украинско-руската граница заедно с миротворците на ООН, както и да върне Донбас под юрисдикцията на украинските правосъдни органи. Как - може да се предположи. Това е „война до победен край“.
Министърът дори заяви по едно време, че не е съгласен със специалния пратеник на САЩ за Украйна Кърт Волкер, който се застъпи за приемането на закон за ограничена амнистия. Аваков смята, че е необходимо да се приеме закон за колаборационистите по аналогия с мерките, предприети от генерал Шарл дьо Гол във Франция след Втората световна война. “
Позицията на Аваков не се е променила през годините, както и фактът, че той не се отказа от спонсорството на националистите. За Зеленски това е трудна ситуация, която за пореден път беше актуализирана на среща с германския канцлер Ангела Меркел, която говори за необходимостта от прилагане на Минските споразумения. А с такъв министър като Аваков, с неговия уличен ресурс под формата на националистите - с прилагането на Минските споразумения, дори в случай на някакво движение към изпълнението им, могат да възникнат несъмнени трудности.
Основната задача на Зеленски на срещата с Меркел беше да получи някои гаранции за сигурност във връзка с изпълнението на проекта "Северен поток 2" след срещата между германския канцлер Ангела Меркел и американския президент Джо Байдън, която трябва да се проведе на 15 юли.
Припомняме, че оставката на Аваков се състоя след срещата между Зеленски и Меркел и преди срещата между Меркел и Байден. Може да се предположи, че има връзка между тези три събития. За украинската политика оставката на Аваков е значително събитие.
Според мен това може да е индикатор за готовността на Запада да разговаря за определени компромиси по отношение на Украйна, по-специално по отношение на прилагането на споразуменията от Минск. "Северен поток 2" продължава да дразни Вашингтон, но Байдън е по-спокоен за него от своя предшественик, който възнамеряваше да замени тръбопровода с каравани на американски кораби за втечнен газ. Освен това сега те отплават до азиатските страни - където цената за него е по-висока.
По този начин оставката на Аваков може също да свидетелства за намеренията на Меркел преди да си отиде, да постигне напредък в Минските споразумения, да бъде обявена за миротворец, да стартира „Северен поток 2“, който е необходим на германската икономика, която увеличава потреблението на газ. Берлин не може без подкрепата на САЩ по тези въпроси, така че ще наблюдаваме какво ще кажат Меркел и Байдън за Украйна след срещата им в четвъртък, 15 юли.
Превод: ЕС
