/Поглед.инфо/ Все повече са признаците, че Украйна брутално плаща за тясното сближаване със САЩ. Във Вашингтон се разгръщат един след друг корупционни скандали, свързани с действията на висши американски служители в Киев. Какви могат да бъдат политическите последици от тези скандали за Украйна?

Преди международната политика се описваше като битка с булдози под килима, сега булдозите се хапят точно в средата на килима под ярката светлина на прожекторите и го излъчват на живо в интернет. Тази политическа ситуация, която все още не е станала обичайна, е особено жива в отношенията между САЩ и Украйна.

Правилото за революцията, която неизбежно поглъща децата си, в случая сработи по отношение на бащите. Няма съмнение, че именно от Вашингтон през 2014 г. е вдъхновен и организиран Евромайданът. И сега украинската картечница безразборно излива компромати върху вашингтонските политици, като не прави отстъпки нито за републиканците, нито за демократите. И въпреки факта, че Украйна, за разлика от САЩ или Русия, не е важен играч на пазара на въглеводороди, основният скандал и компрометираща тема са нефтът и газът. Или, на украински, „Нафтогаз“.

Макар и не само той. „Бурисма“ се смята за най-голямата частна газова компания в Украйна, само нейният основател и основен собственик Николай Злочевски е бил министър на природните ресурси от 2010 г. до 2012 г., а от 2012 г. до 2014 г. - заместник-секретар на РНБО при президента Янукович. Това не е рядкост в Украйна, а по-скоро традиция - да се прави бизнес в сферата, съответстваща на нечия публична позиция.

Най-вероятно въвеждането на сина на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън Хънтър в съвета на директорите на компанията през май 2014 г. е опит на собственика да се защити от следреволюционното преразпределение на имуществото - повечето не успели навреме да се прикрият съратници на Янукович се лишиха от активи и бизнес в Украйна. Изглежда, че опитът на Злочевски се е оказал успешен – „Бурисма“, както и преди, е негова и както и преди носи печалби.

Тъй като „Бурисма“ вече е „заета“ от демократите, не е изненадващо, че републиканците се опитаха да заведат хората си в държавния „Нафтогаз“. И това се случи както преди, така и след Петро Порошенко, който направи твърде ясен залог на Хилари Клинтън през 2016 г., за което претърпя смазващо поражение на изборите. Това не е странно, САЩ се държаха по този начин във всички страни, чието ръководство е контролирано.

Следователно, изненадата и дори възмущението на контролираната от Демократическата партия преса в стил „вижте, граждани, какво се случва, Тръмп се опитва да погуби украинската компания“ изглежда като абсолютна фарисейщина. Така правеха демократите преди Тръмп, така правеха републиканците преди Тръмп, така ще правят и всички след Тръмп, политическата принадлежност и личността на президента тук нямат съвършено никакво значение.

Друг въпрос е, че преди това не е правено толкова открито и изрично, но времената са се променили, нищо не може да се направи. Смешното е, че паралелно с това как всички най-мръсни тайни на американската политика са изложени на публично изложение, реториката за „газа на свободата“ също не изчезва.

Американският министър на енергетиката Рик Пери по време на трансатлантическа конференция за енергийно сътрудничество във Вилнюс заяви, че "Северен поток 2" ще бъде съкрушителен удар за енергийното разнообразие и сигурност на Европа, докато американският втечнен природен газ е "възможност да донесе повече свобода и конкуренция на пазара ". Литовският външен министър Линас Линкявичус предложи да се превърне литовското пристанище Клайпеда в портата за доставяне от САЩ на втечнен природен газ в Европа: „Имаме нужда от вас в Европа, имаме нужда от вашия шистов газ в Европа“, заяви балтийският държавен служител.

В същото време и Пери, и Линкявичус, и като цяло всеки, който е завършил поне основно училище и познава основите на аритметиката и географията, отлично разбират, че втечнен газ от океана не може да бъде по-евтин от природния по тръба от съседна страна. Купуването на по-скъп американски ВПГ е гола политика и тук няма бизнес, и не може и да има.

След разкриването на постоянния интерес на САЩ към "Нафтогаз", напълно прозрачен е и интересът на Вашингтон да продължи украинския транзит. Отново чрез политиката се постигат банални икономически цели - да не се лишават американските бенефициенти на украинската държавна компания от ценен тръбопровод, който, ако транзитът спре, ще се превърне в скрап. На фона на продължаващите течове и разкритията за натиска на републиканците срещу  украинската власт, а демократите на бившата, крайно жалко изглеждат опитите на Владимир Зеленски да докаже на света, че той е самостоятелен президент, а не марионетка, която американците дърпат с конци.

В интервю за японската агенция „Киодо“ той отново заяви, че, видите ли, никой не е натискал върху него и не е обещавал на Тръмп нищо. Като цяло той е независим президент на независима държава. Като се има предвид, че самата Япония остава до голяма степен зависима от Съединените щати, поради което вече десетилетия не може да подпише мирен договор с Москва, публиката за разкрития не беше най-подходящата.

Във всеки случай, независимо как се развива ситуацията, изглежда, че Украйна няма да може да се измъкне от участието си в президентските избори в САЩ следващата година. И няма значение кой в края на краищата ще бъде в „Нафтогаз“ и какви други факти ще излязат около „Бурисма“. Заложени са много по-сериозни суми от общите разходи на двете компании плюс целия държавен бюджет на Украйна. И последствията за Киев може да са много по-сериозни, отколкото през 2014 г. Украйна става все по-токсична и в резултат Киев може да попадне в реална политическа и икономическа изолация.

Превод: В.Сергеев